Maxim Velkov

От парчета мечти счупени разбити опитваме бъдеще да сътворим От съдби раздърпани идеали някак да сглобим. От захвърлена съдба в забрава чистим слепяме бъдеща мечта, от идеали на бесни времена, на прах...

Страх свалих, мечти наметнах, изстъргах стара суета, към свят пременен, се втурнах, вихър на живот, в студ ме срещна, мечти попречиха от облаци, тез бури на земя да ме свалят. Завързах душа на възел да изцеди капката, останала от смелостта нагоре към мечта, поех да скитам, душа натъпкал цяла, с остатък тоз на смелостта...

Заедно да помълчим! По хълмове утринни, мечти да подредим. Искри любов в букет да съберем. Любов смълчана, измълчана, в душа да поберем. Вихри в душа, да утаим. Тръпки из сърце, да подредим. Душа усукана, да разплетем...

Из живот с мечти вървим, пътища с души застиламе, от ръбове на живот все кърви и търсим, утеха в мечтание. За дни виним вечерта. Вечер, за утра не сбъднати. Притиснати сърца, сълзи по минало бършат. Живот накичен с мечти, сърца с блянове, несвързани, все мечтаем за утра, дорде във вечер премигваме, от отблясъци несбъднати...

На Европа знамената легнаха в калта московска! Там руснаците, от запада презрени смазаха главата, на змия отровна! Там убиха пламъка на пещи черни, хранещи се с тела човешки! Благодарност те не търсят, Спомен само пазят, за бащите, майките, децата, легнали за всички под земята! За народа горд и...