Из живот с мечти вървим, пътища с души застиламе, от ръбове на живот все кърви и търсим, утеха в мечтание. За дни виним вечерта. Вечер, за утра не сбъднати. Притиснати сърца, сълзи по минало бършат. Живот накичен с мечти, сърца с блянове, несвързани, все мечтаем за утра, дорде във вечер премигваме, от отблясъци несбъднати. Притихнали пред вечер, усмихнати, пред път изминат, сърца в мечти стоят, души кървят, утра забравили, дни не мигнали! Максим Велков