Текстът е стенограма от следното видео:
Вести:
https://vesti7.ru/video/2970945/episode/11-05-2025/
Телеграм:
Фейсбук:
https://www.facebook.com/watch/?=1582938875713848https://www.facebook.com/watch/?v=1582938875713848
ТикТок:
https://www.tiktok.com/@stalin.bulgaria/video/7505049156105407766?is_from_webapp=1&sender_device=pc
Спомням си го много добре от детството си, баща ми ветеран също беше награден с такъв. Под колодка с георгиевската лента - върху месинг - Сталин в профил и надпис в кръг: "Наше дело правое. Мы победили". И в кръг на обратната страна: "За победата над Германия във Великата отечествена война 1941-1945 г.".
За победата над Германия... Да, разбира се, по онова време на страната на нацистка Германия кой ли не воюва срещу нас - румънци, италианци, финландци, французи, испанци...Кой ли не беше там! Но за нас това беше победа, на първо място, над Германия. И такъв медал след войната получи всеки участник във войната, независимо къде е бил бойният му път. Бяха раздадени почти 15 милиона такива медала.
Може би затова дори подсъзнателно се интересуваме повече от това, което се случва в Германия в рамките на Европейския съюз и НАТО. В този нов канцлер на име Фриц, Фридрих Мерц, виждаме сходни черти на същия този германец, както са си го представяли нашите бащи и майки, дядовци и баби, германецът, който във военна униформа, както знаем сега - от Hugo Boss, е вилнял по родната ни земя - убивал, палел, грабил, измъчвал, унищожавал, просто тъпчел. Той е толкова спретнат в очилата си, дори кльощав. Ако го преоблечеш, ще получиш същия тип.
Меркел не е предизвиквала такива асоциации, дори Шолц, Кол, Шрьодер и други. Но тоя е някак си малко подозрителен. Или така ни се струва?
Но в крайна сметка не става въпрос за външния вид. И изобщо, може би просто ние сме подозрителни. Или рефлекс, като да пазим бившето място на пожара от огън. А може би дори не е толкова важно, че дядото на канцлера Мерц по майчина линия, Йозеф Паул Заувини, при Хитлер е бил бургомистър на Брилон, член на нацистката партия и дори е бил включен в резерва на щурмоваците от СА в подофицерския чин обершарфюрер. И какво - внуците не са отговорни за своите дядовци.
Това е вярно. Но тогава по-нататък не става дума за мнителност. Фридрих Мерц е известен като активен поддръжник на доставката на германски ракети с далечен обсег "Таурус" за Украйна. Това автоматично означава, че именно офицерите от Бундесвера ще определят целите и ще насочват "Таурус" към нас. Обявеният обсег е 500 километра. От украинския град Суми, да речем, в обсега на "Таурус" попадат такива руски градове като Москва и Краснодар.
Докато все още е кандидат за канцлер, Фридрих Мерц прокарва през стария, вече отишъл си Бундестаг, решение, което позволява на германската програма за превъоръжаване да натрупа огромни дългове. Според различни оценки става дума за сума от около един трилион евро. Това е годишният военен бюджет на Съединените щати. Това са много пари за Германия.
Фридрих Мерц упорито убеждава германците, че Русия е враг, заплаха и на нея трябва да се противодейства военно, било то чрез засилване на храненето на режима на Бандера или чрез възстановяване на военната мощ на Германия. И двете, а дори и третото: военните разходи трябва да бъдат увеличени от цяла Европа. Докато Макрон правеше празни изявления за военното лидерство на Франция, Мерц не губеше време и пристъпи към работа. И сега Германия е тази, която вече претендира за центъра на властта в континентална Европа. Мерц претендира за още по-смели - космически, т.е. ракетни амбиции.
В правителството се създава ново федерално министерство - "Научни изследвания, технологии и космически полети". Във вторник то беше оглавено от Доротея Бер, представител на ХСС, партията на Мерц.
Германският оръжеен концерн "Рейнметал", в чиито монтажни линии са работили военнопленници по времето на Хитлер и който сега доставя тежки оръжия на Украйна, се раздува благодарение на правителствените поръчки. През последните три години стойността на концерна се е увеличила почти 10 пъти.
През 2024 г. продажбите на Групата нарастват с 36% до 9,8 милиарда евро. През 2025 г. се планира още 30% ръст. През следващите три години главният изпълнителен директор на компанията Армин Папергер си е поставил за цел да удвои продажбите до 20 млрд. евро, а в дългосрочен план - до 40 млрд. евро.
Към това се прибавя и фактът, че Германия разполага постоянни военни бази в чужбина за първи път след Втората световна война. Германска бронирана бригада е официално разположена в Литва близо до границата с Беларус. Защо?
Фридрих Мерц отговаря лаконично: "Германия отново ще поеме властта - в Европа и в света. Не гръмко, а надеждно. Не високомерно, а в дух на партньорство."
Фриц Мерц очевидно е на път да се откъсне от САЩ и дори от НАТО. Той има свои собствени планове.
"Абсолютен приоритет за мен ще бъде възможно най-скоро да укрепя Европа дотолкова, че тя постепенно наистина да постигне независимост от Съединените щати. След изявленията на Доналд Тръмп през последната седмица е ясно, че американците, тази част от американците, това правителство, в по-голямата си част не се интересува от съдбата на Европа. Много ми е интересно да видя как ще стигнем до срещата на върха на НАТО в края на юни, дали все още ще говорим за НАТО в сегашния му формат, или ще трябва много бързо да установим независимостта на европейската отбрана. Това е моят приоритет. И нямам никакви илюзии за това какво можем да получим от САЩ."
Същевременно трябва да се признае, че нещата за Мерц не вървят толкова гладко. В краткия период след парламентарните избори в края на февруари рейтингът на неговия блок ХДС/ХСС спадна от 28,6% от гласовете до 24%. Това означава, че ако изборите се провеждаха сега, Мерц нямаше да стане канцлер. Причината за този неуспех, според местни анализатори, е, че именно Мерц прокара през Бундестага правото на неограничени заеми за военни цели, а оттам и помощта за Украйна.
В резултат на това Фридрих Мерц встъпва в длъжност още от първия ден на мандата си като "куца патица". Той е канцлер на малцинството. Според проучване на социологическия институт INSA 60 % от германците смятат, че Мерц не е подходящ за поста канцлер на Федерална република Германия. Само по-малко от една трета - 32% от анкетираните - подкрепят Мерц.
"И какво от това", казва Мерц. Има и други механизми за запазване на властта. Най-популярната германска партия, AdG (Алтернатива за Германия), официално е обявена за крайно екстремистка. И така - наблюдение и на една крачка от забрана. Всъщност Германия вече е имала такъв опит. Преживяхме го...
Щатите са изненадани от този развой на събитията, но на Мерц не му пука. Той вече не иска нищо от Тръмп. Каза му по телефона в четвъртък: трябваше да мислите какво искате. Най-малкото съобщението е протекло по следния начин: "Бих искал да насърча и призова американското правителство да остави вътрешната политика на Германия да си остане вътрешен въпрос и до голяма степен да се въздържа от тези партийни политически оценки."
Като цяло Германия, както вече казахме, е в процес на много бърза трансформация. И страховете на онези европейски политици, които се опасяваха от обединението на Германия като от пожар, се сбъдват, защото това ще означава и неизбежност на възраждането на тевтонския дух, който може да приеме изключително опасни форми.
Трябва да се припомни, че в края на 80-те години на миналия век в резултат на Втората световна война съществуват две Германии - Източната Германска демократична република в съюз със СССР и Западната Федерална република Германия.
Както вече стана ясно, съветският лидер Михаил Горбачов поради своята недалновидност подкрепи инициативата на германския канцлер Хелмут Кол за поглъщане на ГДР. Горбачов дори се съгласява да изтегли половин милионния контингент на съветската армия от ГДР - всъщност на чисто поле. Американците и по-специално президентът на САЩ Джордж Буш-старши бяха "за", докато "Желязната лейди" - министър-председателят на Англия Маргарет Тачър и високоуважаваният в Европа френски президент Франсоа Митеран - бяха категорично против обединението на Германия. И двамата бяха, както се казва днес, политически тежкари, не по-различни от сегашните фигури в ЕС.
Така че, по обясними причини, позициите им не бяха публични, но все пак бяха документирани в архивите на Политбюро на ЦК на КПСС, в протоколите от преговорите, копия от които Михаил Горбачов, готвейки се за собствената си оставка, занесе във фонда на неговото име, а оттам те лесно стигнаха до Запада.
И ето какво научава от тези документи петнадесетгодишното издание "Таймс ъф Лондон": "Два месеца преди падането на Берлинската стена Маргарет Тачър казва на Горбачов, че нито Великобритания, нито страните от Западна Европа искат обединението на Германия, като дава знак на съветския лидер, че трябва да направи всичко възможно, за да предотврати това. През 1989 г. Тачър и Горбачов провеждат необичайно откровен разговор, за който никога досега не е съобщавано, и тогава Тачър заявява, че дестабилизацията на Източна Европа и разпадането на Организацията на Варшавския договор също не биха били в интерес на Запада. Тачър отбеляза огромния успех, постигнат в Източна Европа, но беше категорична, че Западът няма да настоява за "декомунизация", нито ще предприеме стъпки, които биха могли да застрашат сигурността на Съветския съюз".
Интересно е, че публично позициите на Запада бяха различни, например в официалните комюникета на НАТО. Но Тачър посъветва Горбачов "да не обръща внимание на всичко това".
Изявлението на Тачър от 11.09.2009 г.: "Ние не искаме обединена Германия. Това би довело до преначертаване на следвоенните граници, което не можем да допуснем, защото подобно събитие би подкопало стабилността на международното положение и би застрашило нашата сигурност".
И още по-директно от Тачър, още преди обединението на Германия през 1990 г., в опит поне да забави процеса на разпадане.
„Убедена съм, че преди обединението ще е необходим дълъг преходен период", каза тя в разговора си с Горбачов. – „Цяла Европа гледа на това не без известни опасения, тъй като много добре си спомня кой започна двете световни войни.“
Месец след падането на Берлинската стена Жак Аттали, съветник на президента Митеран, се среща в Киев с Вадим Загладин, един от най-близките съветници на Горбачов.
"Таймс": "Както заявява Атали, отказът на Москва да се намеси в хода на събитията в Източна Германия озадачава френското ръководство. Атали се питаше дали СССР наистина се е примирил с перспективата за обединение на Германия и няма да предприеме никакви стъпки, за да го предотврати. Това предизвика страх, който заплашваше да се превърне в паника."
След това, сякаш в отговор на думите на Тачър, Атали заяви откровено: "Франция в никакъв случай не желае обединението на Германия, въпреки че осъзнава, че то в крайна сметка е неизбежно."
През април 1990 г., пет месеца след падането на стената, Атали заявява, че призракът на обединена Германия се е превърнал в кошмар за френските политици. Според протокола Атали е казал на Митеран, че ако това се случи, "ще отиде да живее на Марс"."
В крайна сметка никой не отиде на Марс, но в Германия изглежда се случва това, от което прозорливите европейци се опасяваха по онова време. В бъдеще съседите на германците може би ще се готвят да се присъединят към хранителната верига на новата Германия. Ясно е, че говорим за драматичен сценарий на развитие на събитията. Но кой може да го изключи?
Така или иначе, ние си имаме такава награда - медала "За победа над Германия". И днес той поражда у нас такива асоциации.
Източник: Вести недели
Превод - Олег Костадинов
Тази и други публикации може да видите в:
Телеграм: „Суверенитет” и „Сталин”
Фейсбук: „Суверенитет” и „Сталин”
Яндекс: Всички статии от „Суверенитет” и „Сталин” са събрани там