Факторите, имащи потенциал да окажат дестабилизиращо влияние върху системата за сигурност включват глобализация, неблагоприятни явления във финансовата сфера, вътрешни и регионални конфликти, наличие на енергийни, демографски, екологични и климатични проблеми, заплахи за информационната сигурност, както и разпространяване на оръжия и средства за масово унищожение. От друга страна, стабилизиращ ефект върху системата за сигурност могат да имат фактори като поддържане на мира и стабилност, адекватно управление на кризи, укрепване на международната сигурност чрез сътрудничество. Много от заплахите, пред които са изправени днес държавите, не се ограничават само до националните граници и до държавните територии на отделните страни. Въпреки, че държавите членки на ЕС са на предна линия и отговарят за разполагането на сили за сигурност и отбрана, когато е необходимо, съвременните заплахи за сигурността на държавите могат да се предотвратят или преодолеят адекватно. Това следва да се извършва чрез гъвкавост на гледните точки, взаимно сътрудничество и координация на дейности, политики и вътрешнополитически нюанси в дългосрочен международен аспект. С оглед справяне с предизвикателства, адаптиране към променящата се среда и преодоляване на заплахи пред Европейския съюз в областта на сигурността, през декември 2003 г. бе приета Европейска стратегия за сигурност (ЕСС). С приемането на този стратегически документи, за първи път Съюзът определи принципи и постави ясни цели за развиване на интересите на ЕС в областта на сигурността.
Стратегическо влияние върху среда за сигурност оказват както външни за средата фактори, така и вътрешни за средата елементи. Основни фактори за влияние върху средата за сигурност оказват международните и политическите процеси, финансово-икономическите процеси, ангажиментите на Република България за защита на съвременните демократични ценности, за охрана и контрол на външните граници на ЕС.[1]
Едно от многото определения за трансграничната сигурност (ТрГрС) гласи: състояние на достатъчна защита на заинтересованите (предимно съседни) държави от отрицателното въздействие на фактори, действащи през границата или нарушаващи нормалното функциониране на системата за положително трансгранично взаимодействие. Това определение ясно се асоциира с трансграничното сътрудничество, което осигурява текущо административно ръководство в областта на физическата сигурност, интелектуалната сигурност, интегритета и управлението на извънредни ситуации и кризи. Трансграничното сътрудничество е мощна сила, която влияе пространствени социално-икономически структури на съседни региони. Стана по-ясно, че държавните граници представляват не само пасив, но и актив при различни условия (социални, икономически, културни, политически и регулаторни) и на двете страните на границата могат да бъдат капитализирани и експлоатирани в полза на местните участници. Тези общности, които са способни на „опитомяване“ на граничния потенциал вече са били превърнати в центрове на растеж.
Граничните територии изискват специална регионална политика, която да отчита спецификата на граничната ситуация. Основната цел на граничната регионална политика е укрепването на позициите във всички области: военна, социално-културна, икономическа, екологична, социално-демографска, информационна. Едно от основните средства за изпълнение е регулирането на интензивността на геополитическите функции на границата (контактна и бариерна) и граничния регион (външен транзит и буфер). Бариерният и контактен характер на границата трябва да са насочени към укрепване на регионите.
Прекомерният, неконтролиран контакт може да доведе до отхвърляне на граничната зона в полза на съседната страна и пълно препятствие пред транспортно-географската периферия и икономическа депресия. Граничните територии трябва да имат ясно функционално зониране с разпределяне на свободни икономически зони и специално защитени природни територии с различен статут. На базата на функционалното зониране е възможно да се изгради единна стратегия за регионална политика. Функционалното зониране ще позволи да се определят териториалните граници на различни видове регионална политика, да се използва по-рационално територията и да се вземат предвид интересите на националната сигурност.
Една от най-важните задачи на граничните и трансграничните изследвания е търсенето на механизми за устойчиво развитие на териториите. Това е областта на знанието, в която учените и практиците трябва да осъзнават огромната степен на отговорност към бъдещите поколения. Цивилизованото трансгранично сътрудничество е възможно само на базата на балансирана или контролирана комбинация от граничен контакт и бариера, тоест филтриране.
Основните аспекти и тенденции, засягащи пряко сигурността и конкретно трансграничната сигурност са:
- Геополитически приоритети и аспекти на сигурността;
- Рискове и заплахи, актове и въоръжено нападение, агресия;
- Разпространение и доставка на оръжия за масово унищожение;
- Международен тероризъм / екстремизъм, радикални движения и активиране на международни терористични мрежи;
- Враждебни информационни дейности и пропаганда;
- Проявления на национализъм, междуетнически и религиозни противоречия;
- Опасности и нестабилности от неуспешни и неуспешни държави;
- Миграция, бежански потоци, организирана и транснационална престъпност, трафик на хора и наркотични вещества;
- Екологични и хуманитарни катастрофи, трансгранични замърсявания
- Тенденции за сътрудничество и добросъседство;
- Сигурност на жизненоважните ресурси, диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на енергийни ресурси, икономически кризи;
- Глобализиране на транспортните връзки;
- Защита на лични и обществени данни;
- Банкови трансакции, трансгранични плащания и преводи;
- Механизми за сътрудничество, трансгранично сътрудничество на Балканите и Европа;
- Свободно и сигурно движение на лица, стоки, услуги и инвестиции;
- Гранични служби и компетентни национални структури;
- Защита на държавна граница.
Осигуряването на трансграничната сигурност
През последните години заплахите за сигурността в Европа нараснаха и станаха по-разнообразни — терористични нападения, нови видове организирана престъпност, киберпрестъпност. Сигурността има трансгранично измерение и поради това е необходимо ЕС да предприеме решителни и координирани действия. Освен предизвикателствата пред сигурността на национално равнище, Европа е изправена и пред сложни външни заплахи, с които нито една държава членка не може да се справи сама. Действията на ЕС осигуряват комплексна и бърза реакция съгласно Програмата за сигурност от 2015 г. Сигурността ще продължи да бъде основна тема за ЕС през следващите години и гражданите на Европа очакват Съюзът им и националните им правителства да предоставят сигурност в един бързо променящ се и несигурен свят.
Предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът, особено по отношение на международния тероризъм, не могат да бъдат управлявани от отделните държави членки, действащи самостоятелно и без финансовата и техническата помощ от ЕС. В епоха, в която тероризмът и други тежки престъпления се извършват трансгранично, държавите членки носят отговорност пред своите граждани да гарантират обществената сигурност при пълно зачитане на основните права на ЕС, но ЕС може да подпомогне техните действия. Във връзка с това в Договорите е предвидена необходимостта да се гарантира високо равнище на сигурност, включително чрез превантивна мярка и чрез координация и сътрудничество между полицейските, съдебните и други компетентни органи.[2] Гарантирането на вътрешната сигурност, което е от компетентността на държавите членки, е съвместно начинание, за което институциите на ЕС, съответните агенции на Съюза и държавите членки следва да допринасят заедно. За периода 2015—2020 г. Комисията, Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент определиха общи приоритети, изложени в Европейската програма за сигурност от април 2015 г.[3], които бяха потвърдени отново от Съвета в обновената стратегия за вътрешна сигурност от юни 2015 г. и от Европейския парламент в неговата резолюция от юли 2015 г. Целта на Съюза за осигуряване на високо равнище на сигурност в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно член 67, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) следва да се осъществява, наред с другото, посредством мерки за предотвратяване и борба с престъпността, както и чрез мерки за координиране и сътрудничество между правоприлагащите органи и други национални органи на държавите членки, включително със съответните агенции на Съюза и други компетентни органи на Съюза, и със съответните трети държави и международни организации. За постигането на тази цел следва да бъдат предприети действия на равнището на Съюза за защита на населението и благата от заплахи, които са все по-транснационални по своя характер, и за подпомагане на работата, извършвана от компетентните органи на държавите членки. Тероризмът, организираната престъпност, пътуващата престъпност, трафикът на наркотици, корупцията, киберпрестъпността, трафикът на хора и оръжия, наред с другото, продължават да са предизвикателство за вътрешната сигурност на Съюза.
С цел запазване на достиженията на правото от Шенген и усъвършенстване на тяхното функциониране, от 6 април 2017 г. насам държавите членки са задължени да извършват системни проверки в съответните бази данни по отношение на гражданите на ЕС, които преминават външните граници на ЕС. Освен това Комисията издаде препоръка до държавите членки за по-доброто използване на полицейските проверки и трансграничното сътрудничество. Още повече, че ключови принципи, ръководещи действията на Съюза и на държавите членки за изграждането на ефективен и истински съюз на сигурност, следва да бъдат солидарността между държавите членки, яснотата относно разпределението на задачите, зачитането на основните права и свободи и на принципите на правовата държава, надлежното отчитане на глобалната перспектива и необходимата съгласуваност с външното измерение на сигурността.
Трансграничното измерение е присъщо на сигурността, поради което е необходимо Съюзът да предприеме решителни и координирани действия. За властите, а и за обществото като цяло, днес е необходимо да се поставят действително важните проблеми и да се въвеждат в изпълнение ефективни механизми и инструменти за отговор. Финансовата подкрепа допринася по-специално за повишаването на националния капацитет и капацитета на Съюза в областта на сигурността. Ако държава членка не е изпълнила своите задължения по Договорите в областта на сигурността, ако има очевиден риск от тежко нарушение на ценностите на Съюза от страна на държавата членка при изпълнението на достиженията на правото в областта на сигурността или ако с доклад по механизма за оценка и наблюдение по Шенген са установени недостатъци в съответната област, тогава може да се счита, че държавата членка не спазва съответните достижения на правото на Съюза по отношение на използването на оперативната подкрепа. За да се увеличи капацитетът на Съюза да реагира незабавно в случай на инциденти, свързани със сигурността, или възникващи нови заплахи за Съюза, следва да се даде възможност за предоставяне на спешно подпомагане в съответствие с рамката, установена в настоящия регламент. Спешното подпомагане не следва да се предоставя просто за подкрепа на извънредни и дългосрочни мерки или за справяне със ситуации, в които спешната необходимост от действия произтича от неадекватна административна организация и недостатъчно оперативно планиране от страна на компетентните органи.
Да се позиционираме в нашата страна и да предоставим в най-общ вид отговорностите на Република България за сигурност и обществен ред. Съгласно Стратегия за национална сигурност на Република България, т.111., „службите на Република България за сигурност и обществен ред развиват взаимодействието помежду си и сътрудничеството с частните стопански субекти, гражданите и техните организации. В международен план те устойчиво развиват сътрудничество със структури на международни организации и на държави, с които са установени съюзнически или партньорски отношения“. За режимите по отношение на граничните и трансграничните отговорности, т.113. на този документ посочва , че „При противодействието на разпространението и незаконната търговия с оръжие, особено с малките оръжия и леките въоръжения, се развива сътрудничеството с партньорските служби на страните от НАТО и ЕС за стриктно спазване на ограничителните режими, за предотвратяване на рискови сделки и за недопускане на незаконно преминаване през територията на страната. Точка 114 на същия документ развива в национален мащаб стратегическата насока в политиката за вътрешен ред: това „е развитието на полицейската дейност в услуга на обществото, което изисква и промяна на поведението на полицейския служител и на отношението му към гражданина“. И още, в т.115 се постановява, че „Ефективното партньорство между полицията и структурите на гражданското общество се осъществява в условията на прозрачност и зачитане на правата и достойнството на гражданите. В условията на всекидневното общуване се изгражда взаимното доверие между служителите в полицията и гражданите“.
Република България провежда политика на активна превенция срещу структуроопределящите фактори, които формират криминогенната обстановка и застрашават сигурността на гражданите. Овладяването на общата престъпност изисква всекидневно противодействие, изключващо толерантност към извършителите. Развива се междуинституционален подход за постигане на целите по противодействието на общата, организираната и трансграничната престъпност, който се насочва към нормативно осигуряване и укрепване на системата за управление, повишаване на административния и оперативния капацитет, интегрирано управление на информационния ресурс, постигане висока степен на съвместимост с тенденция към интегрирани действия с международни организации и институции на ЕС и с държави, с които са установени партньорски отношения. (т.117 и 118)
Присъединяването на Република България към Шенгенското пространство гарантира сигурността на външните граници на ЕС. Страната ни създава и поддържа ефективни информационни системи за сигурност и обществен ред в съответствие с изискванията на споразумението от Шенген. Компетентните органи взаимодействат с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите - членки на ЕС, със съседните и други европейски държави.
Съвременни разбирания за трансграничната сигурност
Съгласно Европейската стратегия за сигурност от 2009, раздел II - Изграждане на стабилност в Европа и по света, са посочени основите на разбиранията за европейската цели и солидарност: „Ние подкрепяме международното право и развиването му. Основната рамка в областта на международните отношения е Уставът на Организацията на обединените нации. Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържане на международния мир и сигурност. Укрепването на ООН, осигуряването на възможност тя да изпълнява отговорностите си и да действа ефикасно е европейски приоритет.“ Членството в ключови за международната система институции като Световната търговска организация (СТО) и международните финансови институции стана по-достъпно и затова следва да се търсят и поставят цели като разширяване на членството в такива организации, като същевременно се запазят техните високи стандарти. Един от централните елементи на международната система са трансатлантическите отношения. Това не е само от двустранен интерес, а е в полза на международната общност като цяло. НАТО е до голяма степен израз на тези отношения. Регионалните организации укрепват и управлението в глобален мащаб. Влиянието и ефикасността на ОССЕ и Съвета на Европа са от особено значение за Европейския съюз. Други регионални организации като АСЕАН, Меркосур и Африканският съюз имат важен принос за един по-уреден свят. Едно от условията за международен ред, основан на правила, е правовият ред да се развива в отговор на нови аспекти като разпространението на оръжия за масово унищожение, тероризма и глобалното затопляне. Разпространяването на доброто управление, подкрепата за социалните и политическите реформи, справянето с корупцията и злоупотребите с властта, установяването на правов ред и защитата на правата на човека са най-добрите средства за укрепване на международния ред. В наш интерес е в държавите, с които граничим, да има добро управление“. Своевременното предотвратяване на заплахи следва да се преследва и да се постави в подхода за противодействие. Съществен елемент от това представлява работата по изграждането на мира и намаляването на бедността в дългосрочен план. Всяка ситуация изисква съгласувано използване на инструменти, в това число политически и дипломатически действия, политика на развитие, хуманитарни дейности, реагиране на кризи, икономическо и търговско сътрудничество и гражданско и военно управление на кризи. Следва също да разширят способностите си за диалог, взаимодействие и посредничество. Затова стремежът е специалните пратеници на ЕС определят влиянието на съюза в различните конфликтни региони. ЕС следва да оказва подкрепа на Организацията на обединените нации (ООН) в отговор на заплахите за международния мир и сигурност. ЕС е решен да разшири сътрудничеството си с ООН, за да подпомогне излизащите от конфликт държави, както и да оказва по-голяма подкрепа на ООН в ситуации, налагащи управление на кризи в краткосрочен план. В зависимост от обстановката в заобикалящите ЕС държави, да се реагира при първата проява на признаци за разпространение на оръжия за масово унищожаване, както и преди да възникне спешна извънредна хуманитарна ситуация. Превантивният ангажимент на държавите членки може да предотврати по-сериозни бъдещи проблеми. Ето затова ЕС, поемайки по-голяма отговорност и проявявайки по-голяма активност и съпричастност, ще има и по-голяма политическа тежест, човешко и хуманно отношение към останалите участници.
По-големи способности. Целта за Европа с по-големи способности е постижима, въпреки че реализирането на пълния ни потенциал ще отнеме време. Предприетите действия по създаването на агенция по отбрана са стъпки в правилната посока. Така силите на държавите се предполага, че ще са по-гъвкави и мобилни, обучени и тренирани за да участват в противодействието на новите заплахи, при отчитане на вече вложените в тях повече средства в отбраната, които следва да бъдат използвани по-ефективно. Предложението за системно използване на обединени общи ресурси би довело до намаляване на дублирането на усилията и финансирането, на общите разходи и до повишаване на способностите на държавите в краткосрочен план. Оценката на общата заплаха е най-добрата основа за съвместни действия. Това важи и в сферата на трансграничната сигурност, която изисква все по-голям и по-добър обмен на разузнавателни и други информационни потоци от данни между държавите-членки и страните-партньори. Докато повишаването на способностите си в различни области и направления е в ход или предстои те да бъдат достигнати, следва да се разглежда и възможността за поетапното им валидиране и коригиране в един по-широк набор от мисии и кризисни ситуации. Това би могло да включва съвместни операции за разоръжаване, оказване на подкрепа на трети страни в борбата срещу тероризма и реформа в областта на сигурността. Реформата в областта на сигурността ще бъде част от по-мащабно институционално изграждане.
Постоянните договорености ЕС/НАТО, по-конкретно договореностите „Берлин плюс“, укрепват оперативните способности на ЕС и установяват рамка за стратегическо партньорство между двете организации при управление на кризи. Това отразява решимостта на двете организации да се справят с предизвикателствата на новия век. Трансграничната сигурност е едно от направленията в тази насока , защото тя вероятно ще е във фокуса на бъдещите предизвикателства.
По-голяма съгласуваност. Същността на общата външна политика и политика на сигурност, както и на европейската политика за сигурност и отбрана, се състои в това, че сме по-силни, когато действаме заедно. През последните години са създадени редица различни инструменти, всеки от които има собствена структура и обосновка. Сега предизвикателството се състои в обединяването на различните инструменти и способности: европейски програми за подпомагане, фондове за развитие, военни и граждански способности на държавите-членки и други инструменти. Всичко това следва да окаже въздействие върху общата и в частност – на трансграничната сигурност на съюза. По принцип, сигурността е първото необходимо условие за развитие. Безспорен е фактът, че дипломатическите усилия, политиките в областта на развитието, търговията и околната среда трябва да преследват същите цели в едни и същи области на прилагане. В реална кризисна ситуация няма друга алтернатива освен единство в командването и на усилията. По-добрата координация между външните действия и политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи е от изключително значение за борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Необходимо е по-голямо съгласуване не само между инструментите на ЕС, но и по отношение на външните дейности на отделните държави-членки.
Партньорство. Проблемите, с които днес ние можем да се справим сами, са малко. Посочените по-горе заплахи са общи и засягат нас и най-близките на ЕС партньори. Международното сътрудничество е необходимост и затова трябва да преследват целите чрез многостранно сътрудничество в рамките на международните организации и чрез партньорство с основни участници. Затова и Трансатлантическите отношения са незаменими. Заедно, Европейският съюз и Съединените щати могат да доизградят способностите си и да подобри съгласуваността на действията си. Зачитането на общите ценности ще способства за напредъка към стратегическо партньорство.
Заключение
Живеем в свят, който ни изправя пред нови заплахи, но ни предоставя и нови възможности. Европейският съюз има потенциала да даде своя значителен принос, включително и към трансграничната сигурност като способства едновременно за преодоляването на заплахите и осъществяването на възможностите. Европейски съюз, който проявява активност и притежава достатъчно способности, би имал тежест в глобален мащаб. По този начин той би дал своя принос за установяването на ефективна многостранна система за постигане на по-справедлив, по-безопасен и по-обединен свят. Това е и завета към бъдещите наши поколения.
[1] Диян Димитров, Фактори влияещи на средата за сигурност в Република България и в международен план, e-Journal VFU, eл. списание, ВСУ „Черноризец Храбър”, ISSN 1313-7514, https://ejournal.vfu.bg/pdfs/Диян Димитров,ФАКТОРИ ВЛИЯЕЩИ НА СРЕДАТА ЗА СИГУРНОСТ.pdf
[2] Предложение за регламент на Европейския парламент и на съвета за създаване на фонд „Вътрешна сигурност“, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52018PC0472&from=NL
[3] Резолюция на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. относно Европейската програма за сигурност (2015/2697 (RSP))