Преданіе каже, же понѣкогда человѣк може видити, како умрела душа, ктора не іе достала мѣста ни в аду, ни в раіу, врати сѧ до земли абы сѧ іавліати в мрачных ѫглах, вретати столы и іествовати както туристична знаменитості нѣіакаго средновѣковноі крѣпости. Ово сбытіе изглѧдаіе както іаркы зелены лѫч на заходу или возходу Сълнца.
Преданіе‐то има основу в наі‐рѣдкому атмосферному іавіеніу, когда непрѣмы сълнечны лѫч сѧ разпадаіе в спектър. Сіе іавіеніе има мѣсто пред возходом или пред заходом Сълнца, само ако не іествуіе мъглица в атмосферѣ и сѧ търваіе само нѣколіко вторин (секунд).
Притом, фіолетовы и модры лѫчи сникаіѫт іеще пред достаніем повърхни Земли, а чървены, оранжевы и жолты лѫчи сѧ слиіаіѫт с цвѣтом захода: зато зелены лѫч іе іарко видным както блѣск свѣта над Сълнечным диском.
Хвала глѧдным устроіам, ово іавіеніе можно зрѣти вече іасно и вече чѧсто. Але не глѧдаіте в далекоглѧд в заходно Сълнце, бо іе можным остати сѧ без зрѣніа: ловити зелены лѫч іе безпѣчным само на возходѣ. Кажѫт, же іеще рѣдше ово іавіеніе сѧ изглѧда както истинны длинны лѫч през цѣло небо, але израбити снимек того не іе сѧ достало доднесі.
