• Каквото е душата за тялото, това са християните за света
• Нека бъдем благодарни и да служим благоугодно на Бог
• Защото нашият Бог е огън пояждащ
Църквата Христова. Изминали са около две хиляди години от Голгота. Спасителната евангелска вест шества по всички континенти. А броят на спасените непрекъснато расте. (Откр. 7:9) След това видях – ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, всичките родове и езици, племена и народи, които стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клонки в ръце. 10 Те възклицаваха с висок глас и казваха: “Спасението ни е от нашия Бог, Който седи на престола и на Агнеца!”
Исаия 52:15 б царе ще затворят пред Него устата си,
Иисус е наречен Цар на царете и Господ на господарите.
Той, „Христос разочаровал очакванията на онези, които търсели Месията според своите представи като плътски юдеи, но надхвърлил представите на тези, които търсели такъв Месия, какъвто бил обещан.”[1]
В Откр. 12 гл. ни е описана жена, облечена със слънцето; с луната под краката й, и на главата и - корона от дванадесет звезди. Жената е Християнската църква. Слънцето е силата на светлината на богопознанието и спасението на Новия Завет, наречено от пророк Малахия (4:2) Слънцето на правдата с изцеление в крилата си и сочещо Иисус. С месечината, която свети с отразена светлина, символично е представен Старият Завет на сянковата служба и жертви, върху когото е стъпила Църквата. Дванадесетте звезди са дванадесетте апостоли на Агнето.
Иисус основава на земята Своята църква и след страданията, смъртта и възкресението Си се възнася отново на небето, за да изпрати Светия Дух върху апостолите. На празника Петдесетница се наблюдава своеобразна теофания, така нареченото изливане на Духа над светите апостоли, които, изпълнени с Неговата сила, започват смело да проповядват Христа. Започва епохата на църквата Христова или наречена още епохата на Духа. Първоначално думата еклесия (ekkale,w или ekklisia ecclesia) се е употребявала само за законно събиране на хора, събрание, митинг. Едва по-късно се придава и религиозен характер на събранието. Иисус Христос употребява три пъти думата еклесия, (на арамейски ega): веднъж в (Мат. 16:18) А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят и два пъти в (Мат. 18:17).
Християните са опозорявани, излагани на публичен укор, преследвани, измъчвани и убивани. Срещу тях се изпробват всички възможни оръжия, които могат да се родят в сатанинското съзнание, но безрезултатно. Кръвта на мъчениците е семе, от което покълват нови класове. Целият езически свят, с всичката си мощ, воюва срещу последователите на Христос. Юдеите са първите гонители на християните. В борбата се включват и езическите философи, и учени. Официалната римска власт също подема гонения, които надминават всяка мярка на жестокост. Преследвана с огън и меч, воюващата църква Христова побеждава. Тя е воюваща тук, на земята, и тържествуваща в небесата. За нея са изречени думите в Песен на песните:
П.П. 6:10 Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?
Още в апостолско време християнството се разпространява като пожар и обхваща целия известен тогавашен свят. “През първи век от Христовата ера цялото Средиземноморие и народите му са подчинени на Римската империя. Римските легиони присъстват навсякъде и налагат волята на императора. Държавата е единна, цял огромен свят, в източния край на който се говори гръцкият език, познаван и ползван от много жители на римския Запад, особено от образованите слоеве. На Изток обаче, по-специално в Юдея, една бързо нарастваща група от хора извършва мирна революция, която ще промени из основа света. Апостолите и други проповедници на благовестието разнасят тази блага вест за спасението, извършено от въплътилия се и пожертвал се за нашето спасение Божи Син – Иисус Христос. Те разпространяват Божието слово, обхождат непрестанно страните на Изтока с безкрайно и благословено дръзновение.”[2]
В „Послание до Диогнет“[3] ранните християни са характеризирани по следния начин:
„V. Същинската отлика на християните ... 8. В плът се намират, но не по плът живеят. 9. По земята ходят, но са граждани в небесата. 10. подчиняват се на определените закони, но с личния си живот побеждават законите. 11. Обичат всички и от всички са гонени. 12. Неизвестни са и биват осъждани; биват убивани и се оживотворяват. 13. Бедни са и обогатяват мнозина; лишени са от всичко и всичко имат в изобилие. 14. Обезчестяват ги и в безчестието си се прославят. Клеветят ги и биват оправдани. 15. Хулят ги и са благословени; биват наскърбявани и получават почит. 16. Правят добро, а ги наказват като зли; наказват ги, а се радват, тъй като получават живот. 17. От юдеите биват нападани като чуждоплеменици, от елините биват гонени. И онези, които ги мразят, не могат да кажат причината за враждебността [си].
VI. Светът и християните 1. Нека кажем откровено: каквото в тялото е душата, това са в света християните. 2. Душата е разпръсната по всички членове на тялото, а християните – по всички градове в света. 3. Душата обитава тялото, но тя не е от тялото; и християните обитават света, но не са от света. 4. Невидима душата се пази във видимо тяло, и християните се знаят, бидейки в света, но невидимо остава тяхното богопочитание. 5. плътта мрази душата и води война против нея, макар в нищо да не е онеправдана, защото [душата] и пречи да се ползва от удоволствията; и светът мрази християните, макар в нищо да не е онеправдан от тях, понеже се противопоставят на неговите удоволствия. 6. [A] душата обича мразещата я плът и членовете [на тялото]; и християните обичат мразещите ги. 7. Душата е заключена в тялото, но сама го поддържа. И християните са държани в света като в затвор, но сами поддържат света. 8. Безсмъртна, душата живее в смъртно убежище. И християните живеят сред смъртни, като очакват безсмъртие в небесата. Ощетявана в ястие и питие, душата става по-добра. И християните, наказвани ежедневно, се увеличават все повече. 10. Бог им е отредил такъв пост и те нямат право да се отклоняват."
Тертулиан високо се провиква в своята „Апологетика”:
"Съществуваме едва от вчера, а вече сме изпълнили всичко: градове, острови, укрепления, столици, тържища, военните лагери, клановете, групите, двореца, сената, форума. Проникнали сме навсякъде, освен в храмовете на вашите богове." „Апология 37”[4]
В последна сметка Христос побеждава. Рим капитулира пред Него. Императорите започват да Му се покланят. От времето на Константин насам много са царете и управителите, които не само затварят уста пред Него, но и Го приемат за техен Бог и Спасител, като Му отдават подобаващо поклонение. Ражда се и християнската държава, която достига своя апогей при император Юстиниан. На Византия се гледа като на Христово царство, което трябва да завладее целия свят за Христа. Преследваното дотогава християнство се превръща в официална религия на най-големите и мощни държави в света. Според Блажения Августин е започнал милениумът – 1000 годишното царство Божие тук, на земята. То се идентифицира с Църквата. Но когато минават повече от хиляда години се разбира, че не е така. Тогава се появяват нови и се преосмислят стари идеи за Царството небесно, които имат есхатологична насоченост.
зaщото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
За какво става въпрос всъщност? Този стих добре кореспондира с един новозаветен текст от (1Кор 2:9) Но както е писано, око не е видяло, и ухо не е чувало, и на човешки ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Това, което не само не са видели и не са чули, но дори не са се сещали да мислят, дори въображението им е било безпомощно да им го представи.
Има две възможности, които не само че не си противоречат, но се допълват и са взаимно свързани:
- Жертвената спасителна смърт на Иисус, внася спасението в света и въвежда вечна правда.
Кой може да извади чисто от нечисто? Кой може да превърне пияници и блудници, бирници и грешници, в добри и почтени хора, в праведници, които ще наследят вечен живот? - Бог! Защото има ли нещо невъзможно за Бога!?[5] Лесно е да се сочи с пръст грешника, трудно е да го промениш. Всеки може да хули и заклеймява, но не всеки може да помага и спасява. Разликата в подхода на грешния човек и светия Бог към този въпрос е очевидна: грешният човек обича греха, но мрази грешника и прави всичко възможно той да пострада; и обратното, Светият Бог мрази греха, но обича падналия окаян грешник и прави всичко възможно да го спаси. Дори и с цената на собствения Си живот. Наистина на Небето има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за 99 праведници, но на Земята съвсем не е така.
Измерението на спасението е толкова мащабно, че едва ли ще го обхванем напълно в този живот. Ще продължаваме да го изучаваме и през вечността. Божията любов е така безкрайна, както и Самият Бог (1Йоан 4:8) Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е любов. Чувал съм да казват, че Господ е изпразнил Небето за нас. И това наистина е така. Защото какво има в цялата вселена, което да струва повече от нейния Създател? За нас е платена най-високата цена. Не съществува нищо по-скъпо за Бога от неговия единороден Син. Никео-цариградският символ на вярата гласи: „1. Вярвам в единия Бог Отец, Все държател, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо; 2. И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истински от Бог истински, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало; 3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа (Свети) и Дева Мария, и стана човек; 4. (Който) биде разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и биде погребан; 5. И възкръсна в третия ден, според Писанията; 6. И възлезе на небесата, и седи от дясно на Отца; 7. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край;.”[6]
Едва ли може по-съдържателно, кратко и ясно да бъде обхванато всичко, свързано с Бога Творец и спасението на човека. Ще добавим още само този стих (1Петр. 1:18-20) Вие знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците, 19 а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос. 20 Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената за вас,.
2. Животът на спасените през вечността.
В книгата Откровение 21 и 22 глава се описва новото небе и земя, на които ще живеят хората след възкресението. Описва се и светият град, новият Йерусалим. Той е изграден от злато, градските стени са от скъпоценни камъни, а дванадесетте порти са дванадесет бисера. Улиците на града са от злато, прозрачно като стъкло. Добре известно е, че металите, включително и златото, са непрозрачни. Оказва се обаче, че това не е вярно. Металите са непрозрачни, защото не съществуват понастоящем на земята в абсолютно чист вид. Обаче съвременните технологии постигат такава абсолютна чистота. Например стъклата на шлемовете на американските астронавти имат покритие от чисто злато, което е прозрачно като стъкло и има чудесни оптични и филтриращи вредните лъчи свойства. Но откъде Йоан е знаел това преди повече от 1900 години, когато е писано Откровението? Не е нужно да гадаем, защото сам той разказва, че е имал пророческо видение. Изгубеният Рай в Битие е възстановен, отново намерен в Откровение с някои важни разлики. Ако в Битие Раят е описан като прекрасна градина, то в Откровение Раят е описан като прекрасен град. Има само дърво на живота, (няма го «дървото на греха» със забранените плодове) има река, извираща от престола на Бога, бистра и чиста като кристал с изцерителни води. Не ще има нощ, не ще има грях, нищо проклето, нито смърт, нито страх. Няма да има море, слънце и луна. Сам Бог ще бъде с човеците и неговото светило е Агнето. Тогава ще се изпълни мечтата на много хора да съзерцават Бога. (Откр. 22:4) Те ще гледат лицето Му, а Неговото име ще бъде на челата им. (1Кор. 13:12) Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме познава.
Милчо Найденски, богослов
________________________________
1 Матю Хенри, Коментар на Библията в 2 тома, том 1, Стар Завет, Съюз на евангелските баптистки църкви 2000, стр. 1175
2 Проф. д-р. Иван Желев Димитров, Разпространение на христовото благовестие. Изд. “Вулкан – 4”, София, 2003 г. стр. 42
3 Светоотеческо наследство, Изборник, 2001, стр. 110, 111, Издателска къща „Омофор“, Фондация „Покров Богородичен“, Превод от старогръцки език: Светослав Риболов.
4 Християнската мисъл през вековете, Издателство Нов Човек, София 1999 г. стр. 24; Виж също Тертулиан, Апология, „Северо-Запад Прес”, составление и подготовка текста, 2004, Оформление. ООО „Издательство АСТ”,2004, стр. 274, 275
5 Проф. д-р Иван Желев: „Ако някой ви попита дали може Бог да направи толкова голям камък, че Сам да не може да го повдигне, отговорът е – Има ли нещо невъзможно за Бога!”
6 Проф. Тотю Коев, Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра, Първо фототипно издание.