Кратка история на Червения Флаг и символите - Петолъчна Звезда, Сърп и Чук
Червеният флаг е символ на социалистите и комунистите по целия свят. "Петолъчната Звезда" — обединяваща народите на петте континента.
" Сърп и Чук" — символ на трудещите се по света. А в Украйна, народът посреща руските освободителни войски с Червения Флаг на СССР, този същия с Петолъчната Звезда, Сърпа и Чука, символи на Великия Съюз нерушим на Свободните Социалистически Републики сплотила на веки Великата Рус
Когато по екраните се появи видео откъса с героичната старица и Червения Флаг на СССР, в начало цялото руско общество и не само, беше въодушевено. Отзиви пристигаха от всички общности по света със съветска смислова координация на съзнанието и не само. Изведнъж паника в ефира. Либералните СМРАД (сми), рязко ограничиха и цензурираха излъчванията от линията на фронта, където опълченците от ЛНР, ДНР и дори бойците от СПЕЦНАЗ са с червени обозначителни лентички, а героичната постъпка на старицата е омаловажена. Националните медии на Руската Федерация не направиха изключение.
В периода между Октомврийската Революция през 1917г- и Първата Социалистическа Конституция от 19.07 1918г, Русия не е имала легитимирано, конституциoнно определено название, като държавно образувание. Назовава ли са я различно — Российска Республика, Республика Советов и др. В тази Първа Конституция преди да поставят златистите символи - Петолъчната Звеэда, Сърпa и Чука, получава названието Российская Социалистическая Федеративная Советская Республика (РСФСР). Надпис с характерните за него период бели букви,
Социалистическа по повод национализирането ли ? Не! Социализмът, все още не е бил построен. Обозначен е смисъла, пътя по който се движи всенародното управление. А Червения флаг показвал устрема в строежа на Социализма.
Когато се осъществява Великата Октомврийска Революция през 1917г. пред Ленин и съратниците му възниква въпрос: как да назоват новото правителство?! Обозначението "министри и министерства" за тях било равнозначно на буржоазна царска бюрокрация. Съществувала идеята — Съвет на народните пълномощници, както в Ноемврийскат Германска Революция. Троцки предлага — комисари, както по време на Френската Буржоазна Революция. Какви биле те: революционни посланици, облечени в отличителни одежди от Париж, които подавяли контрареволюционните въстания, възсстановявали рухващия фронт, провеждали реквизит на хляба. Ленин се възхищава:
— "Как революционно звучи!"
И било истина на фона скромните Народни Комисариати (министерства) — Сталин, като Народен Комисар в стая с два стола, Заместник Комисар и всё. През 1918г в Русия не е съществувал никакъв Социализъм. Напротив, белогвардейците разпалват братоубийствената Гражданска война, възползвайки се от империалистическата външна интервенция. Три години противостоене за уреждане въпроса на властта. Работническата Селска Червена Армия (РККА) побеждава и закрепва властта на Съветите. Може тогавашното правителство да не е било много ефективно, но символиката обозначавала направпението по който се движи държавата. Пътят към Социализма е отворен.
По време на Първия Всесъюзен Конгрес на Съветите на 30 декември 1922 година е създаден Съю̀з на Съвѐтските Социалистѝчески Репу̀блики (СССР)- Взето е решение, знамето на управляващата Комунистическа Партия, да бъде Знаме на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР), Официално е одобрено на същия ден. Утвърдено е на13 ноември 1923 г.
Гербът на СССР е приет на 6 юли 1923 г. на II сесия на ЦИК на СССР, която приема графичния проект за герба (едновременно с приемането на проекта за Конституция). На 22 септември 1923 година проектът е окончателно утвърден от Председателя на Президиума на ЦИК СССР А. Енукидзе. Конституцията на СССР, приета на II сесия на Съветите от 31 януари 1924 година, официално узаконява новия герб.
Първоначално на герба е има по три увивки от червената лента на всяка половина от житния венец. На всяка увивка е изписан девиза: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ на руски, украински, беларуски, грузински, арменски, тюрко-татарски език. В средата на 30-те години е добавена увивка с девиз на латинизирания тюркски, а руският вариант е поставен на централната част от лентата.
През 1937 броят на девизите на герба е 11, а през 1946 – 16.
През 1956 девизът на фински език е премахнат от герба, тъй като Карело-Финската ССР отново придобива статут на автономна република. До края на съществуването на СССР на герба остават 15 ленти с девизи (една от тях е на централната част).
Сърп и чук (☭) е символ единството на работниците и селяните. Явява се основна държавна емблема на Съюза на Съветските Социалистически Републики , както и един от основните символи на Комунистическото Движение.. Широко се използва като символ, емблеми, знчки и конкарди в различни Комунистически Партии и движения по света.
Заедно с червената звезда, сърпа и чука се появяват на знамето на СССР през 1923 г., а през 1924 г. символът е записан в конституцията. Сърпът и чука биле поставени върху знамената и емблемите на съветските републики. Описано е в Конституциите на РСФСР от 1937 и 1978 г
В Съветска Русия Петолъчната Звезда означавала единството на световния пролетариат на всичките пет континента на Земята: Петте края на звездата символизират петте континента на планетата. Червеното е цвета на пролетарската революция, обединяващ петте континента с една цел и едно начало. Голямата Съветска Енциклопедия дава следното тълкуване на този символ: "...червена петолъчна звезда... е символ на окончателния триумф на идеите на комунизма на петте континента на земното кълбо...". Така червената звезда е знакът на Коминтерна. Символът се основава на идеите на световната революция, световната съветска република и световната диктатура на пролетариата.
В Съветската традиция Марс символизира защитата на мирния труд. Червената звезда се намира над планетата Земя в герба на СССР. Червената звезда символизира освобождението на работниците от глад, война, бедност и робство. и няма нищо общо с древногръцкия пентаграм. Сатанинската интерпретация на червената звезда е била предложена от антисъветските сили като част от идеологическата борба. Въпреки това, схващането беше прихванато от Православната църква в първите години на съветската власт.
Идването Болшевиките на власт слага край съществуването на руската императорска армия и нейните атрибути. При създаването на нова армия - Работническа Селска Червена Армия (РККА), било необходимо да се реши въпроса с отличителните знаци за военния персонал. Червената Звезда като символ на Работническа Селска Червена Армия (РККА), е предложена от Военната колегия за организация на Червената армия. Създател на емблемата е командирът на Петроградския Военен Окръг Константин Еремеев. В мемоарите си публициста Е. М. Ярославски, твърди че авторa е един от комисарите на Московския Военен Окръг - Н. А. Полянски, който е предложил червена петолъчна звезда, изобразяваща рало, чук и книга. Чертежът се оказа малко претоварен и труден за разчитане. След обсъждане в общественото настоятелство на окръга, в символа остаеат само чук и рало.
„Червената Звезда“ се споменава във вестник „Известия на Всеруския Централен Изпълнителен Комитет на Съветите на селските, работническите, войнишките и казашките депутати“ от 19 април 1918 г. В малка бележка в секцията „Хроника“ се казва, че Комисариатът по военните работи е одобрил чертеж на значка за войниците на Работническа Селска Червена Армия (РККА) под формата на Червена Звезда със златно изображение на Рало и Чук в центъра. Звездата олицетворява най-стария символ на защита. Ралото и чукът се разчитали, като съюз на работници и селяни. Червеното представлява Революция. С официалното си одобрение със заповед на Народния Комисар на Републиката Л. Д. Троцки № 321 от 7 май 1918 г. тя получава името „Марс Звезда“ с Плуг и Чук.е Обявява се, че този знак „е собственост на лицата, служещи в Работническа Селска Червена Армия (РККА)
Първоначално „Значката на Работническа Селска Червена Армия (РККА)“ се носи на гърдите, но на 15 ноември 1918 г., със заповед на Революционния Военен Съвет на РСФСР № 773, Звездата започва да се носи на шапки (по-рано местоположението на кокардите ), чието носене се разпространява и сред военните моряци. В заповедта се отбелязва: „Оттук нататък Революционният Знак – Червената Звезда е израз на единството на Червения Военен Морски Флот (БМФ) и Работническа Селска Червена Армия (РККА)“ [
Емблемата "Сърп и Чук" е създадена с решение на правителството в края на март - началото на април 1918 г. и одобрена на Петия Конгрес на Съветите на 10 юли 1918 г. За първи път е изобразен на Държавния Печат на Съвета на Народните Комисари на РСФСР на 26 юли 1918 г. Първият, който предложил символа „Сърп и Чук“ като дизайн на Замоскворецкия квартал на Москва за празненствата на Първи Май през 1918 г. е художникът Е. И. Камзолкин. Преди това се използва емблемата "Рало и Чук".
"Сърп и Чук" е така нареченият Малък Герб на СССР, който се използва до средата на 30-те години на миналия век, през периода на Конституциите от 1918 и 1924 г. По това време е имало и отделно, симетрично изображение на сърп и чук. Заедно с червената звезда сърпът и чукът се появяват на знамето на СССР през 1923 г., а през 1924 г. символът е записан в конституцията. "Сърп и Чукът" като символ бил поставен и върху знамената и емблемите на съветските републики.
Описано е в Конституциите на РСФСР от 1937 и 1978г. Поради особеното значение на тази емблема в Съветските символи, редът на нейното изображение в редица случаи бил определен със закон (например наредбата за Държавното знаме на СССР, одобрена с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 19 август 1955 г.).
След появяването на Съюзните Републики при СССР, флаговете също са Червени с характеризиращи ги символи на националност.
От това се боят днешните либерал-демократи в Русия. Особенно на Донбас и особенно в Украйна, при появата не само на Червеното Знаме на Победата,
но и Червеното Знаме на СССР с Петолъчната Звезда, Сърпа и Чука. Всички либерали са в единен фронт с управляващата върхушка срещу него и дори срещу възвисяването му в спецоперацията на Донбас и Украйна.