Бог е Любов

• „Вяра без любов е фанатизъм, но и любов без истина е блудство.”
• Любовта вероятно е онази невидима сила, която движи вселената.
• Рождество Христово е израз на Божията любов към хората!
• Бог е Любов. (1Йн. 4:8) Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.
• Лайбниц е казал: „Да обичаш, значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие”.
• Любовта е като компаса, който винаги показва вярната посока.
• Любовта не признава принуда, а очаква ответност.

(Пс.119:105) Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

На Рождество Христово всеки път спонтанно си спомням изказването на Ангелус Силезиус, което за първи път чух от проф. Антоний Хубанчев в час по християнска философия: „Христос може да се роди хиляди пъти във Витлеем, но не се ли роди в твоето сърце, значи животът ти е бил напразен”. Не приемеш ли Бог за спасение, рождеството му няма никак да те ползва.

Рождество Христово е израз на Божията любов към хората!

В Христа Бог не само показа, но и доказа своята любов към човешкия род. Има само един Бог. Той има само един Син. Бог Отец поиска да изпрати, Бог Син прие да дойде и чрез чудото на въплъщението да стане човек, и да живее между нас. А това е най-ценният подарък за хората. Във вселената не съществува нищо по-скъпоценно, по-стойностно от Единородния Син на Бога - Създателят на вселената, „на всичко видимо и невидимо”. В този смисъл се казва, че Бог „изпразни” вселената за нас, защото даде най-скъпото. Пророк Исаия се провиква осем столетия преди да се е случило, като за нещо, което вече е станало – „Защото ни се роди дете, Син ни се дадe и управлението ще бъде на рамото му.” Този Син ще бъде наречен „Княз на мира и Отец на вечността”. Това дете е дар от Бога за цялото човечество. Вероятно и за това Иисус най-често обичаше да се нарича Човешкият Син.

(Йоан 3:16) Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: (Евр. 2:16) (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство

Бог е Любов. (1Йн. 4:8) Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. Това определение не казва всичко за същността на Създателя, но ако трябва да се изразим възможно най-кратко за Него и с най-малко думи да предадем максимум информация за това какъв е Бог, тогава е достатъчно. То не казва всичко за същността на Създателя, но казва най-важното за Него. Християнският Бог не е зъл и отмъстителен, свиреп и страшен гръмовержец, който само дебне някой да сгреши, за да го накаже, а нежен и любящ родител, състрадателен Баща, готов на саможертва за своите деца. И колко е хубаво, че е така!

(Йоан 1:18) Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Една от целите на Христовото въплъщение бе да бъде показан верният образ на Бога. Неговият истински характер бе разкрит по един прекрасен начин в цялата му пълнота. Иисус откликваше на нуждите на всеки грешник и подкрепяше всяка отчаяна и страдаща душа - не странеше от отхвърлените и угнетените, хранеше гладните, изцеряваше болните, прощаваше щедро на каещите се грешници. Плака при смъртта на Лазар заедно със скърбящите му близки и показа силата на възкресението – победата на живота над смъртта. Целият му живот беше пропит от любов към човеците. Тази любов преливаше, виждаше се, блестеше при всяка ситуация. Разбира се, голямата любов има и друго измерение, което се нарича ревност. Без него тя не би била пълна. Тя също се прояви по много впечатляващ начин, когато с бичове изгони търговците от храма.

(Йоан 2:17) Учениците Му си спомниха, че е писано: "Ревността за Твоя дом ще ме изяде".

43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. (Мат. 5:43-48)

Ние можем да се насилваме да обичаме и враговете си, но не можем да го постигнем от само себе си, защото любовта не познава принуда. Тя не се произвежда или заставя, тя се ражда. Дори ако сами се излъжем, както често се случва, че имаме тази любов, няма да е вярно и рано или късно ще си проличи. Поради тази причина такава любов имат само вярващите, докоснати от Святия Дух, изпълнени с Христовата любов „излята в сърцата”. (Рим. 5:5) А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух. (Еф. 3:19) и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. Да познаете, в смисъл да вкусите, да опитате, да проникне във вас и да ви изпълни, да имате личен досег и участие в нея. Едва тогава вярващите искрено могат да обичат враговете си и да се молят за тях. Това са правели ранните християни и в резултат на техните молитви и по божията воля, Бог обръща Савел и от най-ревностния гонител на християните се превръща в Павел - най-ревностният разпространител на християнството и великият апостол на езичниците.

Любовта вероятно е онази невидима сила, която движи вселената. Думата „Любов” има по-различни значения в Библията. В Стария Завет често срещани са думите „ахав, агав, хавав, хашак и др.” В Новия Завет „агапе, агапао, филео”, във Вулгата „diligo, amo”. Всички те означават „любов”, но с различни нюанси, съобразно обекта на любовта. На първо място ще споменем Божията любов, която превъзхожда всяко знание. Любовта на Бога в божествената Троица. Любовта на Бог към цялото творение. Любовта на Бог към човешкия род. Човешката любов към Бог. Семейната обич - любов между съпруг и съпруга в рамките на брака. В Песен на песните (евр. Шийр хашширим, LXX Асма Асматон, във Вулгата Кантик Кантикорум, за която рави Акива казва: „Всички писания са свещени, но тя е Светая светих), се говори за еротичната любов на двамата влюбени - Соломон и Суламит. Можем да посочим още родителската любов към децата и синовната обич към родителите, братската любов, обичта между приятели, обичта към род и отечество и любовта към цялото човечество. В (Гал 5:22) любовта е посочена като първа по важност измежду плодовете на Духа. Истинската любов е горяща и жертвоготовна, целеустремена не да получава, а от себе си да дава. Лайбниц е казал: „Да обичаш, значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие”. Най-добрата дефиниция за любовта се намира в 1 Коринтяни 13 гл., която е наречна „апотеоз на любовта”. Понеже не бих могъл да се изразя по-добре от апостол Павел, ще си позволя да го цитирам: (1Кор. 13:1-8,13) 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; (...) 13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Около Коледа сякаш повече обичаме хората около нас и всичко съществуващо, живота въобще като дар. Може би трябва да е така, но дали е? Като че ли се празнува рожденият ден заради самото празненство, без много да се споменава Рожденика. Като че повече се говори за клане на прасета и хубави мезета, отколкото за „Тиха нощ, свята нощ” и за „Слава на Бог във висините и на земята, мир между човеците, в които е Неговото благоволение!” Разбира се в хората, и вярващи, и невярващи, се появява едно по-особено празнично настроение. Ставаме сякаш по-добри и по-предразположени към прощаване, отстъпки и добри дела. Всеки някак тайнствено се стреми да зарадва онези, които обича, като направи за тях възможно най-хубави неща. Подаръците за Коледа са стара християнска традиция, свързана с най-големия подарък, който Бог прави на хората - самият Себе Си в лицето на Христос, а с това и прощение на греховете, и вечен живот. Тази традиция се свързва и с подаръците, които мъдреците (влъхвите) от изток правят на въплътилия се Бог: злато, ливан и смирна. Те имат и дълбоко символично значение. Златото символизира Иисусовата царственост (царете сечели пари). Ливанът (благовоние, тамян) представя Иисус като ходатай Първосвещеник. Смирната (миро) ни насочва към Помазаника, който ще се принесе в жертва и чрез смъртта си ще победи смъртта. По-късно през Средновековието влъхвите са възприети като царе от изток и са им дадени имената Балтазар, Мелхиор и Гаспар, с оглед на изпълнение на пророческите текстове в Библията (Пс. 72:10) Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове. 11Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.; виж също (Ис. 49:7). Поклонението на влъхвите показва приемането на Месията от езическите народи, макар че е отхвърлен от водачите на своя.

За Витлеемската звезда, която мъдреците (вероятно древни астрономи и магове) следвали (Чис. 24:17; Ис. 60:3 ), ще посочим пет възможни обяснения:

1). Избухване на свръхнова, каквото е наблюдавано в 4-та г. пр. Христа (общоизвестно е, че Христос се е родил няколко години по-рано от общоприетата дата, както посочва и папа Бенедикт 16 в наскоро излязлата му книга за детството на Иисус).

2). Комета – такава е наблюдавана и описана в Китай през 5-та г. пр. Христа.

3). Конюнкция (наслагване на планетите в една видима точка на небосклона). Такава е имало през 7 г. пр. Христа между Юпитер и Сатурн в съзвездие Риби.

4). Група летящи ангели насочвала мъдреците.

5). Свръхестествено явление, чудо, извършено от Бог по подобие на разделянето на Червено (Тръстиково) море.

Любовта ни носи кураж и сила за живот. Помага ни да преодолеем отчаянието и болката в тежките моменти, да намерим отново пътя, смисъла и целите в живота. Любовта сякаш е и единственото сигурно убежище срещу клеветата, омразата, злобата. Тя е нещо като компаса, който, както и да го поставиш, винаги показва север, винаги вярната посока, независимо от превратностите на живота. Вярата и разумът са двете крила, с които душата се възнася към Бога. Те трябва да са скрепени с любовта, защото: „Вяра без любов е фанатизъм, но и любов без истина е блудство.”

Милчо Найденски, богослов