Изследванията и анализите, проведени като част от проект, озаглавен „Предотвратяване на възстановяване на победените бунтовници в Близкия изток и отвъд него".
Целта на проекта е да се допринесе за разбирането на армията на САЩ за действията, необходими за превръщането на военните приносии срещу насилствените екстремистки организации в действително трайна промяна. Това изследване е проведено в рамките на програмата за стратегията, доктрините и предоставените ресурси.
Опитът на САЩ в Ирак и Афганистан и произтичащата от това американска военна доктрина подчертават необходимостта САЩ да се консолидира това, което е постигнато и е реализирано на бойното поле. Признаването на тази нужда обаче е много по-лесно от разбирането на мерките, необходими запостигане на успех в действията. Както вземащите решения в САЩ, така и различни анализатори са съгласни, че широкообхватното, приобщаващо управление и институционализираното изграждане на капацитет, съобразено с принципа на правовата държава, са дългосрочните цели за стабилизиране на нестабилните държави.
Изследователските въпроси в това изследване са:
1. Ако САЩ и местните партньори имат различни приоритети за управление и изграждане на капацитетите, при какви обстоятелства САЩ могат да оформят предпочитанията на партньорите, с какви политически лостове и за колко време?
2. Какви са ключовите последици за вземащите решения от САЩ, както и лицата, натоварени с прилагането на американската политика, от посланиците и командващи генерали до фронтови сили, военните планиращи и автори на доктрини?
Ключови открития и заключения
САЩ често успяваха да придвижат крехките държави към по-добро управление в близко бъдеще, когато интересите на САЩ и партньорите се изравниха или когато тази страна използват неговия ливеридж (механизъм, инструмент) включително и като създават условия за военна и икономическа помощ и когато всички предпоставки за тази помощ - яснота, наблюдението и сила на санкцията – са налице.
Резултатите са много по-неблагоприятни, когато интересите на САЩ и партньорите се разминават, когато САЩ не успяват да използват своя ливъридж или ако липсва една от предпоставките за прилагането му.
Въпреки че темповете на успех в тази кампания намаляват за по-дълги периоди, усилията на САЩ почти винаги бяха поне частично успешни, когато интересите бяха изравнени или когато САЩ имаха силен лостов механизъм и оказваха подкрепа за процеса за възстановяване.
Тези резултати показват, че САЩ могат ефективно да подкрепят реформите в управлението в постконфликтните държави, като се възползват от възможностите, когато партньорските интереси се привеждат в съответствие с тези на САЩ и ефективно използват неговия механизъм, когато интересите не се изравнят.
В много случаи, САЩ могат поне да осигурят частични реформи в подобни страни в опита да спечелят време и местна политическа подкрепа за по-дългосрочния процес на стабилизация.
Препоръки
Да се започне с отговор на разумни очаквания за това какво означава „консолидиране на получените приноси“.
Да се приоритизира включването на колкото се може повече учасниците в следкризисното възстановяване.
Фокусиране на механизмите и въздействията на САЩ върху постигането на критичните цели.
Ясно и последователно съобщаване на исканията на САЩ.
Разработване на рамки и възможности за наблюдение на спазването от страна на партньора.
Внимателно избиране на санкции за несъответствие и странични приноси за сътрудничество.
Заключение
Този доклад не предлага никакви панацеи. Военните интервенции в крехките държави са еднакво трудни, обикновено скъпи (често непосилни) и често разочароващи. Често обаче не винаги е така. В бъдеще ще има обстоятелства, при които Съединените щати могат да изберат да се опитат да стабилизират засегнатите от конфликта страни, макар и вероятно в мащаб, по-близък до операция Inherent Resolve (американската военна операция в Ирак след 2014 г.), отколкото на американската окупация на Ирак от 2003–2011. Това изследване предлага насоки за това как Съединените щати могат да подобрят шансовете за осигуряване на такива трудно спечелени печалби и доказателства, които предполагат, че - поне при правилните обстоятелства - могат да го направят.