Защо пишеш?

Благодаря за въпроса. Писането е една вътрешна потребност. Аз никога не пиша, защото трябва да седна и днес да произведа две глави от роман. Аз пиша само когато идеята е напълно готова в съзнанието ми и напира да излезе. Обикновено болтчетата, винтчетата, стрелките на целия механизъм вече са се подредили и за мен остава единствено задачата да дам на всички тези части възможност да се подредят на листа. Сякаш историите са готови дори преди да стигнат до мен. Затова писането е една потребност, до толкова до колкото тя трябва да бъде удовлетворена. Планът да напиша нещо конкретно се появява еднорвеменно с нещото и то просто иска да излезе. Въпреки, че нещата изглеждат стилистично или концептуално разпръснати върху много голяма площ в моето съзнание те са изключително подредени и имат успоредно битие. Представете си, че имате човек, който се разхожда с 10 романа в главата си и всеки един от персонажите от тези книги иска да дойде неговият ред да си каже исканията. За какво се бори, на къде е тръгнал и какви проблеми иска да разреши. И това постоянно ходи навсякъде с мен до като не го изкарам навън. Тогава се освобождавам и съвсем естествено се освобождава място за нови.