Как се ражда една приказка със стойностна поука?

Въпрос от читател към "Жирафат с голямо сърце"
Здравейте,докато четях на моето шест годишно момиченце приказки от вашата книга "Жирафът с голямо сърце" неусетно потънах в размисъл. Бях удивена, че всяка приказка има поука, при това кореспондираща с традиционните ценности. въпросът ми е: Как се ражда една приказка със стойностна поука?Защото безброй приказки които харесваме са със сбъркани послания, или без такива. За да ме разберете ще дам пример. Популярната приказка "Котаракът в чизми" има за основно послание "търчи-лъжи" и ще успееш.

Много благодаря за въпроса. Идеята на тези приказки изначално беше да въвлекат през сюжета си децата в теми, с които те вече са се сблъсквали, но все още оформят по отношение на тях ценностната си система. За развитието на децата добрият пример е изключително важен. А ние живеем в свят, в който може да се открие едно системно отказване или отричане на ценностите, които уважаваме. Децата не знаят какво означават думи като "доблест" например. На практика през последните няколко десетилетия се наблюдава едно постоянно спускане надолу по стъпалата на културата и повече от всякога е необходимо да обърнем внимание на неща като естетиката, която се предлага на децата, еднотипността на изкуството, с което се сблъскват и най-важното от всичко това какви послания съдържат текстовете, които четат. А в тези приказки историята винаги е заключена в парадигмата на послания, които трябва да бъдат полезни за малкия читател. Да бъде внимателен, да бъде търпелив. Да му се обърне внимание, че дори да си сгрешил можеш да се поправиш. Че огромна част от грешките са поправими и героите в приказките не се страхуват и смущават да се извинят, и да вземат правилните решения. Това възпитава една емоционална зрялост, която формира ценностна система основана на добре изпитаният класически морал. Ние като възрастни можем много да говорим за тези неща и да ги обясним и анализираме с купища сложни понятия, но децата не могат, а и няма да пожелаят да ни последват в един такъв наратив. Затова за тях посланията са облечени и представени в истории, приказки и случки, през които по един много питателен и приятен начин героите на историите демонстрират съответните морални категории.

Например аз написах "Джентълмен по рождение" след разговор с едно дете, което трябваше да учи за ценностите и морала според Кант. То беше много отегчено от темата и не пожела да вникне във всички примери, които се опитах да приложа към съжденията на Кант. Тогава създадох тази приказка и вътре в нея имплементирах едни ведри, дори забавни истории, в които обърнах внимание на това колко е важно търпението, какви нелепи случки могат да възникнат от липсата на самоконтрол, какво става, когато нямаш смелост, колко е важно да си умерен и т.н. Опитах се да обърна внимание на децата, че щедростта не се изразява само в материалните подаръци, които разменяме. Но далеч по-голяма щедрост е някой да ти отдели от времето си и да ти подари добро отношение. Ето, че водещи в моите приказки са посланията и децата ги получават облечени в едни модерни истории, които са така написани, че децата много лесно да ги разберат. Според мен едно дете на 6 години прекрасно ще разбере всички приказки.

Последната приказка, която написах също е провокирана от едно дете. В процеса на израстването си децата не могат да оценят такива неща като това колко е важно човек да подбира думите си внимателно. Затова кръстих приказката "Внимавай какво си пожелаваш". Тя стана доста модерна приказка, защото в историята има чудовища от комиксите. Но точно това беше и посланието. Прекаленото прехласване по комикси с чудовища води до измествания в отношението към света и другите хора, които стават едни "сиви и скучновати хорица". Веднъж подбрало грешните думи и през срещата с чудовищата детето може да осмисли колко е важно да уважаваш близките си, да внимаваш какво говориш, да вниманаш какво си пожелаваш. Приказката е много хубава. Единствено стана малко страшна. Но ето, тя дойде като сюжет от реалния живот. Има и такива истории. Трябва да има и такива истории. Децата са прекрасни и имат нужда от малки сръчквания, които да ги накарат през посланията да се замислят дали не трябва да бъдат по-внимателни. Защото това е пътя, по който се изгражда и морала и културата, и човечността.

Аз харесвам концепцията на Хюм, че емоционалната зрялост е много важно нещо в развитието на децата. И наистина има приказки, които не възпитават особено добри качества. Те са забавни истории, но това не означава, че посланията им са морално издържани. И не съм много сигурна точно колко допринасят към емоционалната зрялост. Това са важни неща. На практика родителят е този, който преценява какви книги ще четат децата му. Дали това ще са лесни за възприемане монотонни е ежедневни сюжети или това ще е книга, който ще те накара да се чувстваш благороден, или щедър, или смел. Или да ти обърне внимание, през един приказен сюжет до какво води алчността, до какво води интригантството, страха, глупостта. Колко е важно да бъдеш добър. Приказките ми са пълни с тези примери. Най-голямият подарък, който получавам е когато чуя, че децата харесват приказките. Това означава, че са се заслушали. Че всяко едно от тях е открило вътре нещо, което му е било интересно или въпросително, или любимо. Защото аз винаги започвам точно оттам. Какво искам да кажа на децата и какво могат те да си вземат от прочитането на една такава книга.