Емоционалните драми, които сами си причиняваме, Хелиана Стоичкова

Всеки един човек в живота си преминава през моменти, в които се чувства макар и за кратко изгубен. За някои хора тези периоди са много кратки, но за други могат да траят и години. Ако сте в такъв период много е важно да разберете, че това време, което минава в лутане и чудене около стойността на всичко, в което сте вярвали никой няма да ви го върне. Много често това се случва с жените и то особено след разпадане на по-дълготрайна връзка. В такива моменти жените си казват, а и чуват от доброжелатели, неща, които въздействат накърняващо на личността и се вкопчват в идеята, навиват си на пръста, че очакват един приказен мъж, който ще дойде и ще оправи всичките им проблеми. Когато той се появи те отново ще са красиви, умни, интересни, сладки, ценни и т.н. Но такъв рядко идва по многобройни причини. И колкото повече време минава една жена вместо да се преориентира и пренастрои тя задълбава в тези свои очаквания и става прогресивно все по-самотна. Играе карти таро, плаче сама пред телевизора, защото й липсва физическото присъствие на друг човек и стои с часове на телефона в дълги безсмислени разговори с приятелки в сходна позиция. Въздишат и захранват ямите на страданието със споделяне на болезнени моменти и впечатления, които им дават увереност, че поне не са ненормални. Ето, казва си жената, тези неща се случват и на други хора.

Абсолютно всички сме го правили. Мъжете също го правят, но те са много по-дискретни по природа. Един тричасов разговор колко накърнена се чувства една жена мъжа може да го скрати до две три думи. И онзи, който му е приятел от другата страна е възможно дори да не го изкоментира, а просто да предложи да се напият. Какво имат толкова да говорят? Те нещата са ясни. Та в този ред на мисли всеки човек изпитва и може да изпита страдание от определени ситуации, но при дамите това много често е свързано с големи фойерверки. В края на годината обикновено това става. Има голяма заря. И това е не само нормално, но може да бъде и много забавно. Лошото е, че ако се застоиш твърде дълго в очакването да дойде някой, който е красив, благороден, културен, начетен, образован, интересен, сладък и още пет страници искания, живота си минава. В чакане. Карти таро, вино в големи красиви чаши, свещи и безцелно цъкане на дистанционното в търсене на някоя драма, която само да затвърди усещането, че всичко действително е отишло по дяволите.

Започва се активно правене на маникюри, купуване на красиви парцалки, разходки по магазините, търсене на маркови дрехи, организиране на домашното пространство по фън шуй, изхвърляне на използваеми стари качествени вещи и купуване на нови некачествени, но обявени за много скъпи продукти, които излъчват престиж. Всичко, което една жена може да направи ако живее в нормални времена. Но ние не живеем в нормални времена и това само по себе си подсказва, че тревогата от загуба на някакво самочувствие не може да надскочи самъсазнанието, че други нещо са много по-важни от това дали се чувствам "харесвана и обичана". Накога попитах моята баба как е карала критическата и тя, която бе на 87 ми каза следното:

"Аз и критическа? Нямах време за такива глупости. Тичах на работа, грижех се за децата. Стане ми топло сваля малко сакото. Стане ми студено, облека се. Не си спомням да съм се чувствала нещо по-различно от преди. Критическа карат хора, които имат време да се занимават с такива неща."

Колко мила и очарователна беше моята баба. На практика тя ми каза, че емоционални сътресения и съответно потребност от справяне с такива имат хората, когато много се вторачат в някакви проблеми. Ако обаче съсредоточат усилията си върху нещата, с които се завимават и ако насочат вниманието си към нека, които ангажират ума с интелектуална дейност, учене или друго тогава те не изпитват потребност да се вторачват и задълбават в някакви лични драми. На практика тя ми каза, че в емоционални драми изпада човек, който има потребност да ги изживее. Защото ако той наистина не желае да страда то сам би намерил пътя навън от отровните теми, които го измъчват. Казано с прости думи - ако ви е писнало да изпитвате неудоволствие, липса на самочувствие, липса на личен конфорт, ако самотата ви измъчва, не захранвайте тези неща с надежди, които няма да се сбъднат. Напротив. Погледнете се в огледалото и оценете прекрасният факт, че съществувате, живи сте, и можете да се занимавате с далеч по-стойностни неща.

Можете да започнете да учите отново. Когато човек учи, чете и се информира мозъка започва да функционира по друг начин. Работи по-добре, това ще повдигне тонуса ви. Не подценявайте силата на самовнушението. То може да ви издигне точно както може и да ви закопае. Самовнушението, че страдам по нещо, което ми е изключително важно, самовнушението, че нещо ми е изключително ценно водят до постоянно събиране на аргументи в полза на една фикс идея. Особено, когато човек е влюбен. Но влюбването не може да бъде смисъла на един човешки живот. Не и в една по-зряла възраст. На една по-зряла възраст принадлежат и едни по-зрели съждения, изживявания и действия. Как да направите живота на младите хора по-добър. Кое е истина и кое е фалш. Кои са вечните стойности. Кои неща си заслужават усилието и кои не. Кои хора задлужават времето ви и кои не. Кои каузи заслужават времето и усилията ви. Това са въпросите на зрелостта. На къде се е зъпатил света? Това, което ми говорят по телевизията истина ли е? Това са неща, които едно емоционално зряло същество следва да се пита. Защото емоционалните драми са въпроси на един недоизживян пубертет и са излишни.

"Той защо не ме обича? Той защо избяга с друга? Той обичал ли ме е воъбще? Защо е бил с мен като ме е лъгал? Защо ме е лъгал?" Подяволите! Има ли някакво значение? Станало е. Нямате нужда нито от публика нито от признания, че сте прави или криви. Нито от признания, че сте стойностен човек.