Днес света е залят от неспиращ поток от полвинчати информации и дребната фактология кого избираме да чуем и прочетем отразява не просто отношението ни към организацията на света, но то отразява отношението ни към собствения ни живот. На практика всички онези, които отказват да се поинтересуват от допълнителни източници на информация се оставят на основната пропагандна линия забравайки, че тя винаги е била и винаги ще бъде подвеждаща. Не защото ни е фикс идея да сме опърничави, а защото тя доказа във времето своята несъстоятелност. До такава степен, че вече стана изключително трудно да отсееш реалното от плявата. От една страна информационния поток е претъпкан, от друга страна той така се пресъздава, че човек не може да се ориентира кое колко е важно и до колко ще окаже ефект над живота му. Не само това, но информацията е така презентирана, че понякога не можеш да разбереш защо на кадрите виждаш едно, а чуваш да се говори друго. Не само това, но информациите са представени и третирани с отявлено отношение, което ги измества от правилният им център и ги превръща в коментари.
Това, което днес се случва с украинския въпрос също е прекомерно изопачено. Чуваме и виждаме неща, които или не са се случили или са представени превратно. Защото както Анастасия Гешева написа тези дни ( преразказвам ) - каква ти е позицията по отношение на въпросите свързани с Русия е своеобразен тест за интелигентност. Колко добре казано. И не малко хора не го издържаха този тест. Те избраха да преобразят историята, да позволят тя да бъде пренаписвана пред очите им и то само заради внушения за събития, които отгоре на всичкото са изключително спорни до колко могат да бъдат реално и основателно оценявани. Казано с други думи днес едни от най-интересните анализи за това какво се случва повсеместно в света идват тъкмо от Русия. И това не е никак случайно. Днес едни от най-дълбоките и правдиви заключения, междинни и прогнозиращи идват отново от там. Западният свят продължава да тъне в дълбоката заблуда, че комунизма е най-голямото зло, което някога се е случвало на хората и дори да има проблясъци на интелекта тази презумпция е толкова втвърдена през десетилетията, че дори те, умните, трудно се освобождават от предразсъдъците си. Днес онези, които говорят и правят постоянни анализи на събитията по света не ги дават по нашите телевизии. Няма да ги видите там. Един двама колкото да може да се претендира за демократичност. Колкото да могат да бъдат проследени до къде са стигнали в анализа си.
Няма да видите много от Фурсов по нашите телевизии, въпреки, че отпечатаха неговите книги и е съвсем достъпен онлайн. Няма да ви покажат дълбоките и преинтересни анализи и коментари на Никита Михалков, който може недвусмислено да демонстрира обичта си към своята родина, но първо това е повече от нормално и съвсем уместно. Това е неговата родина. И второ тъкмо поради тази явна демонстрация се вижда, че там няма нищо покрито и всички информации са подбрани за да демонстрират заемането на една правилна и съобразена с класическия морал позиция. Няма абсолютно нищо лошо в това да демонстрираш принадлежността си към идеята за едно осъзнато съществуване, което търси път напред към бъдещето, но уважава дълбоко всичко, което е ценно там някъде назад в миналото. И няма проблем в това да демонстрираш какви проблеми възникват от прекомерното прехласване по една недоклатена, недоразвита и изродена още в зарозиша си и в същината си модерност. Последните дни Михалков ни напомни, че в руската конституция е застъпено едно много важно условие, а именно, че никоя "идеология" не може да бъде считана за стояща над основния закон и това конституира демокрацията. Идеята за демокрацията. В нашата конституция ние имаме две точки, които се занимават с този въпрос.
"Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 11.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."
Не случайно съществуват такива текстове като конституцията. Те винаги трябва да служат като ориентир какви опастности дебнат зад ъгъла на прекомерната отвореност към модерността.
В свят завъртян като във вихър от глобалистичните идеи дори привидно трезво мислещи хора не могат да се ориентират защо и как се случва всичко около тях. Боравят с остарели понятия като болшевики, комунизъм, социализъм, капитализъм и не виждат, че само благодарение на тези презумпции могат да правят с разбиранията им каквото си поискат. Светът динамично се променя и няма такова нещо като вечни приятели или вечни врагове. Всичко е валидно едновремено, но винаги, когато някой заеме позиция защитаваща в по-голяма степен интегритета на хората, винаги той трябва да бъде слушан много внимателно, защото оттам ще излязат повече парченца от пъзела на истината. И той заслужава повече уважение защото прави заявката да се опита да защити класически морални концепции, което в съвремения свят е много трудно. И е много лесно да се допуснат грешки. Отправянето на заявка за висота е вече само по себе си поемане на ангажимент за спазването му. Защото от другата страна в момента не виждаме особено голяма висота, но напротив точно обратното.
Майкъл Паренти в едно от интервютата си споделя, че аудиторията на такива като него достига не повече от няколко десетки хиляди души. Със своята критична мисъл той не влиза в основния поток и масово хората няма да бъдат насърчавани да четат книгите му. А това е човек, който си заслужава да бъде четен и чут. Такива автори има много. Книгите им не са забранени, но се печатат в малки тиражи и не достигат до много хора. Чудно защо ли? Затова всеки един, който ми тръгва напред с лозунги за лагерите на социализма трябва да провери до къде стигат реалните измерения на тези данни. По повод на едно изказване, че в Русия са били избити в лагери над един милиард души Михалков обърна внимание, че в момента населението на Русия е 150 милиона. От къде се е взел този милиярд души, за да бъде изпратен в лагери. Тъкмо по повод на това разменихме дума и за лагерите в България. Белене наистина е същуствавало, но освен него са обявени още два лагера. Един в Скравена и един в Ловеч. Ловешкия лагер след огромн гаф със злоупотреба над една от затворничките казват, че е бил затворен още на втората година. А в Скравена има хора, които още се питат за какъв лагер става дума. Много би било хубаво журналистиката да се занимава повече с тези въпроси и докато се признава негативната страна на нещата да се направи и позитивен анализ - не е било точно това, което казват. И още една бележка - Загинали в лагер хора звучи много плашещо. Но загинали на стълбите пред болницата е съвсем нормално. Трябва да се помисли над тези неща и да се преосмислят етикетите поставени над определени явления. Никоя система не е съвършена, но това, което виждаме днес отговаря ли на критериите и лозунгите за човечност, равенство и братство? Защото на мен ми прилича повече на една истерия. Лагери днес няма. Но има време да ги построят. И на някои места по света вече ги строят. Ако преценят, че не е достатъчно да се обявяват регулярни домашни арести. Къде отиде безумието на Белене пред тази дребна фактология?