Дебат за базисния морал да бъде предизвикан в обществото

Въпрос от читател по повод на "Най-добрият приятел на човека":
Здравейте, учителка съм в частна детска градина. На мойте 5-6 годишни сладурчета прочетох вашата книга "Най добрия приятел на човека".Слушаха ме с изострено внимание (е, малко преигравах интонационно). в резултат възникнаха безброй разговори за героите и постъпките им. Осъзнах, че тези разговори по същество са разговори за базисния морал. Въпросът ми към вас е: Не е ли крайно време дебат за базисния морал да бъде предизвикан в обществото?

Много благодаря за въпроса. Много добре казано. На практика през детската литература и съдържанието, което достига до децата ние им вменяваме какви ще бъдат рамките, основите върху които ще изградят своят морал. Общественият морал е от огромно значение и се изгражда по този начин. Поколение след поколение се натрупват пластове от емоционална зрялост и така народа постепенно узрява до своята мъдрост. Ние затова казваме, че българският народ е мъдър. И изведнъж днес децата ни са заляти от съдържание, което е пълно с кървища. Артистичните продукти, които стигат до тях са в огромна степен ниско съдържателни, лишени са от основни морални категории и даже по-лошо. Пълни са с морални и естетически неиздържани съждения, които объркват децата. Комиксите, които те разглеждат и приемат за "четене" са пълни с разчленени тела, глунсни образи и извратен общ поглед към света. Такова съдържание може да бъде предложено на възрастен по многобройни причини, но не следва да бъде част от света на децата, защото възпитава начин на мислене, който е неприсъщ за произхода им.

Не ме разбирайте погрешно. Разминавам се с деца не по-големи от 8 годишна възраст и чувам, че обсъждат обезглавяването на някоя историческа личност. Неминуемо това е част от света и в техните учебници в името на правилната историческа трактовка тези информации ги има. Но когато говорим за изграждането на концепцията им за света кое е редно и не е редно изкуството, което стига до тях трябва да е така ориентирано, че да провокира най-доброто у тях, а не най-лошото. Така, че един дебат за баисния морал е винаги добре дошъл. На нас в момента през нахлулите световни потоци от информация ни се наслои огромно количество презрение и неглижиране на старата класика. Нещата са толкова повредени, че на много места по света започна да се говори за сериозни крачки назад, включително за забраняването на книги като "Лолита", които разказват за пробиви в морала. Безспорно признавайки, че книгата е много ценна, хората все пак са готови да се откажат от нея в името на едно здраво и нравствено издържано общество. Виждате ли до какво води прекаляването с нови модерни екстремни ценностни модератори. В Швеция събраха деца и убиха едно жирафче за да им покажат колко е голямо сърцето му. Този дребен никому неизвестен детайл, който претича през новините и се стопи в пространството идва да покаже, че в съдържателен план са се появили огромни фрактури. И ние възрастните се дразним, но вече сме изградили ценностната си система. Щетите няма да бъдат толква големи колкото ако един подрастващ индивид е постоянно облстрелван с такива материали. Във Франция наградиха сандвич за това, че имитира вкуса на човешка плът. Някои неща излязоха от контрол и отдавна е време ние като общество да попитаме това уместно ли е. И ако от същото място идва поток от информация към нашите деца то каква част от него одобряваме. Защото ние като общество имаме право да одобрявамеи да не одобряваме всичко, което ни се пласира.

Ето защо дори в момента тече подписка за иницииране на референдум на тема уместно ли е Джендър идеологията да бъде прогандирана сред децата ни. Въпросът е много важен и всеки, който общува с деца е видял сигналите за това какви емоцинални и личностни проблеми могат да възникнат от такъв поток. Той е противоестествен на нашата биология. Тази екстравагантност следва да бъде третирана като личен избор в света на възрастните. Но не и в света на децата. Да гледам как 15 годишно момиче плаче половин час защото сме й задали въпрос какво говорят и правят нейните съученици е меко казано нелепо. Тя не може да разбере нито действията на приятелите си нито нашите коментари. Това е криза за нея. И тя реагира шоково и през призмата на чувство за вина. Тя не знае значението на думата "иго" и "его", разликата между "обаяние" и "обоняние", но знае прекрасно значението на думата "дискриминация". Това е проблем. И въпреки, че когнитивните измерения на въпроса са странични те бият право в нравствеността на подрастващият индивид. Сексуалността е въпрос на личен избор, но не и във възраст, в която секс не се практикува и едно дете няма идея какво е това. Имам още един пример. Беше проведен експеримент деца да бъдат третирани като котета и кучета. В детската градина вътре в стаята е бил поставен пясъчник за да акат и пишкат пред всички вътре в стаята. Като животинки. Скандала е започнал, когато едно от децата е казало, че не иска в пясъчника и се е изакало на плочките. Каква нравственост се изгражда и до какво ще доведе всичко това?

Поради тази причина приказките, които аз пиша са пълни с поуки, които трябва и следва да насочват мислите на децата към един класически формат на морала. Да бъдаш търпелив, да бъдеш добър, да не се страхуваш да се извиниш. Ако сгрешиш да се опиташ да се поправиш. Да се стремиш да бъдеш по-умен, по-добър, да се съобразяваш с другите. Да търсиш пътя на приятелството, не пътя на конфликта. И така нататъка и така нататъка. Искрено се надявам, че хората, които четат този отговор разбират моите мотиви като коментар към конкретни аномалии и ще потърсят всяко основание да насочват децата към по-класически послания. И няма да се страхуват, че ще изглеждат "немодерни", защото когато става въпрос за бъдещето на децата няма място за компромиси.