Отрязани глави, изсипани черва, гадости, гнусотии, перверзии, педофилия, кървища и жестокост - това не е съдържание за деца. Хубаво е възрастните да познават тази култура, но тя не би трябвало да е водеща и основна за децата. Как стигна до тях това съдържание ако Ну Погоди е забранен заради едната цигара?
Но нека върнем крачка назад. Няма нищо лошо в комикса. Помните ги, нали, комиксите от нашето детство. Дъга, Пиф и други. В тях имаше разнообразни истории, разнообразни стилове и общо взето бяха доста интересни. И в тях нямаше нищо лошо, защото бяха едно от нещата, с които можем да се забавляваме. Имаше плочи с приказки, книжки с картинки, книжки без картинки, комикси, песнички - имаше. Имаше романи за деца. Някой тук ще отвърне - Какъв е проблема- Нали сега има по повече от всичко. Децата избират по-доброто съдържание.
Една очарователна госпожица ми показва кадри и снимки, които си е избрала сред най-хубавите онлайн. Аз започвам да ги разглеждам и коментирам на глас: Отрязана глава, това черва ли са, тялото защо е на две, този мъртъв ли е, това колко ката уши са, това е педофилия, това е перверзия, това е откровена еротика, това е насилие, това е... Какво е това подяволите...
Детето си взима телефона.
- Добре, добре...
- Като навършиш 30, мила моя.
Така й казах. Общества на абсурда не е за деца. Той е за възрастни. Затова отделно пиша детски приказки, които са конкретно за деца. Защото дори гекста да съдържа сериозни теми и послания то начинът, по който това съдържание е представено е съобразено с факта, че в детска възраст се формират вкусове. И изсипани черва от разпорен торс не са съдържание, което ще формира много фин вкус както към изкуството така и към живота. Защото всеки народ има свой собствен дискурс. Родителите тук готови ли са за битка с млади индивиди, които на всяка забележка ти отговарят с "fuck you! Умри!" Защото смъртта и погледа към смъртта е различен. Защото ако чувството за емпатия е разклатено то тогава и морала е подменен с един друг много по-суров и резлив морал. Той е чуждоземски морал, не е нашия.