Проблема на комикса, Хелиана Стоичкова

Кой и кога научи младежите да четат само комикси? И защо те ги предпочитат? Да, книги, в които има само картинки и кратките изречения са обслужващи този почти изцяло визуален продукт. По-лошо кой и кога заличи границата между стойносттна картинка концептуално издържана и онази картинка надраскана набързо заради търговски цели. Кой и кога вмени, че това е литература? По-лошо всичко това част от култура, която е неприсъща на нашата и влиза в директен конфликт с една нравственост, която ние така старателно се опитваме да опазим.

Отрязани глави, изсипани черва, гадости, гнусотии, перверзии, педофилия, кървища и жестокост - това не е съдържание за деца. Хубаво е възрастните да познават тази култура, но тя не би трябвало да е водеща и основна за децата. Как стигна до тях това съдържание ако Ну Погоди е забранен заради едната цигара?

Но нека върнем крачка назад. Няма нищо лошо в комикса. Помните ги, нали, комиксите от нашето детство. Дъга, Пиф и други. В тях имаше разнообразни истории, разнообразни стилове и общо взето бяха доста интересни. И в тях нямаше нищо лошо, защото бяха едно от нещата, с които можем да се забавляваме. Имаше плочи с приказки, книжки с картинки, книжки без картинки, комикси, песнички - имаше. Имаше романи за деца. Някой тук ще отвърне - Какъв е проблема- Нали сега има по повече от всичко. Децата избират по-доброто съдържание.

По-доброто съдържание ли избират наистина? Или онова, което е толкова еднотипно, че е твърде лесно да се халосаш по него. Да се вманиачиш и да го гълташ лекичко. Манга. И колкото и да е странно децата отхвърлят дори западните комикси, в които пак има кървища и насилие, но рисунъка би следвало да им е по-близък като стилистика. Защо манга? Защо карат родителите им да купуват кос плей костюми? Напитки по 8 лв, стикерчета с отрязани ръце, глави...

Една очарователна госпожица ми показва кадри и снимки, които си е избрала сред най-хубавите онлайн. Аз започвам да ги разглеждам и коментирам на глас: Отрязана глава, това черва ли са, тялото защо е на две, този мъртъв ли е, това колко ката уши са, това е педофилия, това е перверзия, това е откровена еротика, това е насилие, това е... Какво е това подяволите...

Детето си взима телефона.

- Добре, добре...

Тя не ги гледа по този начин, но те попиват в нея и във всички други деца. От кога педофилските картинки на секси лолитки е допустимо съдържание за деца? И нашите деца знаят ли, че тези картинки се рисуват като еротика за перверзни чичковци? И изобщо от кога педофилията се приема толкова равнодушно? Но Ну Погоди е опасен за тяхната психика с неговата жалка цигарка. И отговорът е прост. Забраната на Ну Погоди е политически гаф. Поредният. Мангата сред децата е социално-политически гаф. Поредният. Четивото за възрастни е предназначено за възрастни. Четивата за деца не случайно имат друг характер и са в пъти по-премерени. Едно момиче ме попита кога може да прочете романа ми "Общества на абсурда".

- Като навършиш 30, мила моя.

Така й казах. Общества на абсурда не е за деца. Той е за възрастни. Затова отделно пиша детски приказки, които са конкретно за деца. Защото дори гекста да съдържа сериозни теми и послания то начинът, по който това съдържание е представено е съобразено с факта, че в детска възраст се формират вкусове. И изсипани черва от разпорен торс не са съдържание, което ще формира много фин вкус както към изкуството така и към живота. Защото всеки народ има свой собствен дискурс. Родителите тук готови ли са за битка с млади индивиди, които на всяка забележка ти отговарят с "fuck you! Умри!" Защото смъртта и погледа към смъртта е различен. Защото ако чувството за емпатия е разклатено то тогава и морала е подменен с един друг много по-суров и резлив морал. Той е чуждоземски морал, не е нашия.