Найти тему

Проявата на слабост като норма, Хелиана Стоичкова

Проявата на слаба психика, малодушие и немощен интелект станаха не само простени, но модерни. Докато светът се тресе от поредица от кризи - икономически, политически и социални малкият човек е твърдо извинен за незнанието си. Чувства, че е извинен за липсата си на интерес. Честно признава, че нищо от това не го вълнува и чуждото страдание не го трогва. Модерният човек е опериран от чувство за отговорност. Той е абдикирал от функцията си дори на наблюдател и всяко едно нещо, което може да запълни ежедневието му е добре дошъл отдушник на събиращото се напрежение от скуката. Той няма да прочете книга на някой от съвремените анализатори за това какви са проблемите на съвремието. Той няма да се замисли кои проблеми са вътрешно присъщи на обществото и кои са външно привнесени. Той няма да попита това, което се случва около него има ли съществено влияние над бъдещето му и единственото извинение, което има е, че текущата ситуация в която живее му е "ОК".
Проявата на слаба психика, малодушие и немощен интелект станаха не само простени, но модерни. Докато светът се тресе от поредица от кризи - икономически, политически и социални малкият човек е твърдо извинен за незнанието си. Чувства, че е извинен за липсата си на интерес. Честно признава, че нищо от това не го вълнува и чуждото страдание не го трогва. Модерният човек е опериран от чувство за отговорност. Той е абдикирал от функцията си дори на наблюдател и всяко едно нещо, което може да запълни ежедневието му е добре дошъл отдушник на събиращото се напрежение от скуката. Той няма да прочете книга на някой от съвремените анализатори за това какви са проблемите на съвремието. Той няма да се замисли кои проблеми са вътрешно присъщи на обществото и кои са външно привнесени. Той няма да попита това, което се случва около него има ли съществено влияние над бъдещето му и единственото извинение, което има е, че текущата ситуация в която живее му е "ОК".

"На мен ми е ОК, стига си ровил в разни теории на конспирацията!"

Подготвен ли е да осмисли динамиката на събитията, които с всеки ден стават все по-натрапливо притеснителни и знае ли кой за какво се бори? Мадерният човек е разбрал добре едно нещо и това е, че нищо не зависи от него. Да, точно така. И това е причината когато види накриво закачения простор на съседа си да направи скандал от това. Когато види потенциал да се ограничи използването на двигатели с вътрешно горене да подкрепи тази идея. Без да се замисля, че резултата ще бъде опразване на магзините и тежка продоволствена криза. Без да се замисли какво означава да му спрат още един атомен реактор. Нищо от това не е важно. Важно е децата да не приемат захар и е важно дали в класната стая има диспенсер за вода да не останат жадни дечицата. Ама какви хора ще станат - това вече е тема от заната на здрача, защото хората съсредоточиха вниманието си над своито "псевдо права" и загубиха внимание към загубата на "реални правни казуси" свързани с тяхното съществуване. Много хора днес са готови да излязат на война срещу едно такова съждение, но не са готови да излязат на битка срещу факта, че реда за прием на децата в детските градини е по-тежък от приема в заведенията за висшо образование. Не искат да се борят сякаш не виждат никакъв проблем в това. Че какъв проблем има в отношението към децата и установения ред? Важно е това, че има "молекулярно хранене" има също така "атомни рецепти", "ментална математика" и куп други модерни неща, които са пасирани с блендера така, че да бъдат погълнати в състояние на каша без коментари. Ама какво има вътре - има ли някакво значение?

Говорим си за натрупването през годините на усешането за отказ от интелектуален възход и не само, но натрупването на интелектуална и психологическа нищета. Преведено в буквалният ежедневен код това е съсредоточаването на цялата психическа сила върху страсти нисши, действия прости, занимания елементарни, идеи фалшиви, знания безполезни, активност ограничена, работа безинтересна, морал подронен, потенциал ограничен. И това изброяване може да продължи няколко страници затова го спираме. Какви книги четем, какви материали, какво съдържание избираме да следим, на какво вярваме и какво ни влияе повече емоционално отколкото интелектуално? Ако човек седне с химикалка и лист в ръка и се опита да напише кои са онези неща, които го карат да се чувства наистина щастлив ще успее да изброи само няколко, защото повечето неща всъщност ни дразнят. И всичко, което ни дразни заминава в кофата. Ако се опитаме на съседната страница да опишем какво сме научили да кажем за последните 10 години ще останем доста изненадани. Ако се опитаме да изброим нещата, които намираме за стойностни също ще се изненадаме. Идеите и идеологиите, които ни импонират - още по-изненадани. Изобщо чака ни голяма изненада ако се опитаме с думи прости човешки да напишем какво мислим, какво уважаваме и кое е ценно за нас. Как се чувстваме - това ще предизвика драматична изненада. Шок дори.

Направете си експеримент. Напишете какво мислите за света днес и какви са причините да се случват нещата, които се случват и го прочетете след месец. Ако няма никаква промяна макар и в редакцията на дребни детайли следва да се замислите в чий кръг на влияние се намирате. И това е много ключов тест, защото в момента ситуацията е достатъчно динамична да ви даде измествания в рамките на месец два поне с малко. А защо не напишете и в кои области сте до съвърженство подготвен и имате неоспорими умения, които ни правят уникален. Уникално предимство за адет да стои на листа и в текста. Душа, мозък, знания, аналитичност, творчески потенциал, интелигентност, производно адаптивност, прецизност...

В свят като този няма място за аморфно съществуване. Всички прояви на безволево поведение и безцелност водят до загуби.