Гледам я тази красота, има 600 сърца и още 4000 харесвания. Та да питам 5000 души готови ли са ли живеят там? Тази постройка е нещо като ловна мини хижа според съвремените разбирания за няколко нощувки максимум. Напомням на всички ентусиасти, там няма чисти чаршафи, няма вода, няма топлофикация и най-вече дупките в стените се уплътняват с кал и слама. За съвременият човек, който има нужда да си забие пауново перо в задната извивка за да може да продължи да се чувства нормално това ми се струва непосилно. Та за всички, които сърцато лайкват хармонията между природата и човека да припомним - преди двеста години ако хората са живяли в такива то те са били по-близо до пещерняка отколкото им се е искало. И аргумента "вкопана в земята защото дървото е било скъпо" направо е на път да ме разплаче от смях. Мога да си представя в малката уютна стая едно малко рафтче и на него няколко книги. Дарвин!, Богатството на народите и примерно... Може и малко от Маркс и Енгелс... Така бъдещия пещерняк ще има възможност да ги сочи на следващите поколения и да им разказва, че някога в рода са имали човек, който е можел да чете.
Красотата на зеленото не била да лъже модерният човек, чиито ръце са залепнали за устройството, което е всичко, но не и телефон, че той няма да оцелее на такова място. И факта, че въздиша и ахка как иска да избяга от хората предполага не по-малка доза кукуриговщина от всяка друга прекомерност, на която сме свидетели. Идеята не е да избягаш от хората, идеята е да живееш така, че да се чувстваш добре сред тях. И винаги да се стремиш към по-доброто себе си, а не да бягаш към тотемните времена с култура, която не може да си добие дори метал, а земеделието тепърва ще го овладява.
За детският ум това място има приказно значение. Тъкмо затова привикването на възрастните с идеи, които са присъщи за децата е своеобразно инфантилизиране. Един възрастен не може да възклицава и да пляска с ръце на всяко нещо, което изглежда интересно като малките деца. Това е специфична дресировка, настройване на ума да се действа по команда. Все по-елементарни, все по-първични. Ако възрастните не могат да се осаферят кое е важно и кое е маловажно децата няма да имат бъдеще. И няма нищо лошо в забавлението, проблемът е, че колкото по-евтино е съдържанието на което ни научават да реагираме толкова по-трудно могат да бъдат обяснени абстрактни идеи и неща, които са наистина важни. Толкова по-първично става общуването. Първобитно. Хората губят представа кое е уместно и кое не е уместно. Заметнала съм си шала на косата да не ме вали дъжда и минавам покрай познат, който ми се усмихва нагло:
- Какво си го заметнала тоя парцал?
Нивото започва да достига дъното, а тепърва престои още надолу. Колко съпротивителни сили са останали на хората да се борят с това малоумие, което идва от всички посоки и от една по-активно? Докато продължаваме да пляскаме с ръце и да викаме ура на глупости ще е така.
И аз харесвам уютните кътчета сред природата. Но идеята е в купищата коментари под оригиналния пост от хора, които мечтаят да избягат от "хората". И това е масово явление. Вместо да се чудиш как да си насадиш домати в двора на кооперацията в София и щом имаш нужда да отглеждаш сам храната си иди в провинцията, там почвата е доста по-чиста. Всяко място предлага нещо. Ето аз слушам и гледам хора с безумни искания или безпардонно себични концепции за света. Истината е, че когато бях хлапетия купища възрастни хора са ме спирали да ми говорят. Някои дълго и напоително, други на кратко. Видяли са нещо, коментираха го. Аз съм резултат от всичките тези хора много по-възрастни от мен, които са ми дали по половен час от живота си да ми налеят нещо. И аз ги слушах какво говорят. Да бях имала късмета повече такива разговори да получа. Респективно идват моите въпроси към сляпо прехласващите се по всичко с избушен на компютър цвят. - На вас никога никой ли не ви говори?