"За да се създадат предпоставки за по-обстойно опознаване на теоретичните принципи... ...използване на субективния и неопозитивоемпиричен методологически подход."
Иха! Изтръпнаха ми пломбите. Не просто наука, но наука, която гледа субективно на нещата, не просто субективно, но по един нов начин положително и то извлечено от опита, което е преобразувано в методология в подхода. Дори разбивката звучи все така нелепо. Но не се бойте, още сме на първа страница. Каква е тази наука, която претендира да се обляга на емпирика, но същевременно да твърди, че гледа на нещата субективно, а не обективно? Това заявление ми казва, че оттук нататък няма да чета научен труд, а някаква метафизика. Но хайде, може автоматичният преводач от английски да е изметнал нещата. И докато обърна страницата виждам, че това не е предмета "Икономика", а е "икономикс". Защото да вземем чуждата думичка, която има същото значение е много модерно, нали? Хайде и аз да започна като хора, с които преди се заяждах, че са дребнави, но сега разбирам колко е дразнещо. Защо е необходимо са сменяме думата? За да може утре петнайсет годишното храпе да ми каже, че е ходило на часове по сексапилия ли? И аз да примигвам глуповато? И докато чета и си мисля все още за "икономикса" прочитам, че стопанският субект / трудещият се /
"контролира с мозъка си движението на своите органи - ръце и крака за да произвежда...."
Не съм се и съмнявала, че е необходим мозък за контролирането на ръце и крака, но това, което ме смущава е, че органите на тялото са "ръце и крака", които нито са органи нито са единственото, с което човек може да произвежда. И изобщо съждението, че посредством мозъка си задвижвам ръце и крака за да произвеждам ме смути като част от увода към една икономическа теория. Веднага си спомних за това какво учат децата в 4-ти клас за видовете движение. Ако не знаете то бива праволинейно и криволинейно. Иска се много ярко и будно съзнание това да бъде осмислено. Обръщам ви внимание, че в 4-ти клас детето следва да владее почти всички домашни уреди свободно, способно е да се научи да шофира, но поради специфични особености като къси крака и предстоящ пубертет книжка няма да получи до пълнолетие. Това не значи, че не е способно да управлява автомобил. И ние го учим, че има два вида движение. Възмутително е.
На следващата страница е уточнено, че както тютюна ферментира, дървесината съхне такъв е процеса и със зреенето на бобовите култури. Аз не зная американският автор дали знае, че боба излиза от шушулката вече узрял и се подсушава и охлажда за да не хване гъгрици. Но той не преминава през качествени промени, а единствено през пожелателни процедури за увеличаване на неговата трайност. Ние първобитните боба просто си го сушим, но знаем, че едни много високо техноложични го нагряват и обработват допълнително. Това има предвид авторът, но той не е местен, видно е. Текста е подготвен и преписан от чужд автор. И докато аз се дзверя да разбера защо в този учебник има такива малки дразнещи детайли идва първата голяма изненада и тя е свързана с "присвояването" на средствата за производство. Ние първобитните знаем, че присвояването на каквото и да било се третира от наказателния кодекс и единственият, който има право у нас да предяви тази претенция и да присвои изначално каквото и да било това е държавата. Тя завоюва, откупува и присвоява ресурсите, които после ще отдаде възмездно или безвъзмездно за ползване на гражданите. Друг няма право да присвоява. И изведнъж в учебника присвоянатето е важен елемент от производството. В зовисимост от това кой е присвоил ресурсите имаме държавна или частна собственост. Тоест ние започваме да учим икономика с базисното познание, че средствата за произвоство се "присвояват" от някого и като се преброят зайците става ясно чия е собствеността и кой ще печели. Чак след това можем да говорим за самият стопански процес. Ако има някакви материални блага то те са присвоени, ни казва учебника. Тук слагам една бележка към редакторите и авторите. Автоматичният преводач е дал превод на думата "Aqire", която на английски означава и присвоявам и придобивам. Но на български език между придобивам и присвоявам има огромна възмездна разлика. Мога да придобия и възмездно и безвъзмездно. Но да присвоя мога само противозаконно. Самият смисъл на думата "присвоявам" съдържа в себе си да отнема нещо, което преди това не ми е принадлежало и да имам претенция, че вече е мое без основание отвъд твърдението, че е мое. Много е смущаващо и тази дума се появява на 15 места като основа за формиране на стопанската дейност.
"...докато останалите членове на обществото са отстранени от тяхното присвояване и използване, то определено имаме частна собственост."
Променете думата присвояване с "добиване" и внезапно изречението има далеч по-адекватен смисъл, който изключва грабежа и престъпната постановка. Може ли учебник да не отчете този фин детайл? Но има още много. Четем също, че:
"...под формата на придузителен труд /робство, крепостничество, а също и като наемен труд във вид на покупко-продажба на работната им сила/. "
Току що научихме, че служителите на една фирма упражняват принудителен труд. И изобщо логиката на договорната принуда е по-силна от договорното право за разтрогване на един договор. Ако един договор не може да бъде разтрогнат то той има принудителен характер. Такива неща се случват, когато има анекси и предварително подписани допълнителни споразумения, вкрючително с трети страни, които превръщат договора в толкова трудно разтрогваем, че го определяме като принудителен. Но при трудовите отношения между работодател и служител всеки един от двамата е свободен да разтрогне договора и това прави и двамата свободни от принудата да работят заедно. В идеалните условия една правова модерна държава се е погрижила това да е възможно. Но не и в този учебник. Според него труда на работника е принудителен. А това поставя нещата в една нова светлина. И поставя съответните въпроси към бъдещите трудови договори.
И докато гриза нокти над дефиницията, че труда е принудителен и се нервирам, че изречението е така написано стигам до нещо също фрапантно. Не колкото присвояването, но там някъде. От предходния текст ни се обяснява, че производството процес на създаване на продукти, а потреблението...
"...потреблението е физическото унищожаване на вече създаденото."
Лелеле... Ако приемем, че това съждение на ниво 4-ти клас има предвид продукти като храната трябва да направим едно уточнение. Храната, когато я поглъщаме, не се унищожава, а се преобразува в енергия, с която тялото ни функционира. Така нареченият ущожен банан вече няма пазарна стойност, но е захранил с енергия устройство, което има стойност. Потреблението дори по този начин погледнато не е унищожаване на произведеното. А преобразуване. На второ място, храната, която изяждаме и изчезва може да бъде използвана като вторичен продукт под формата на тор, но да приемем, че я няма. Не всички продукти са храна и изчезват или се унищожават след като ги използваме. Те могат да се амортизират, някои толкова бавно, че ние изчезваме по-бързо от тях. Каква е амортизацията на шнорхела и как точно потреблението го унищожава? Примери колкото искаш. Как може в учебник на ниво студенти да пише, че потреблението е акт на унищожаване на произведеното? И консумирането задължително ли е да унищожи продукта? Явно се готвим за един много екологичен свят, в който всичко се използва еднократно. И след това се унищожава. Само ние българите мокрите кърпички ги ползваме по 16 пъти.
Но има още:
"След влизането ни в ЕС нашето национално стопанство стана неразделна част от европейското икономическо пространство, а заедно с това и елемент от световното стопанство"
Защото преди влизането ни в ЕС ние сме нямали никакви допирни точки с останалите държави, ни търговия, ни износ, ни внос, нищо. И сега най-накрая имаме достъп до световното стопанство. Ето другите високотехнологични държави обособяват:
"...многоотрасловия технологично интегриран комплекс от наукопоглъщаеми и високотехнологични отрасли..."
Той 20-ти век няма нищо общо с внедряването на науката в производството. Изобщо да вземат да го извадят целия от книгите и да го кръстят тъмния студен непрогледен мрак на първобитния строй. Но за да не пропуснем каква е нашата роля в процеса на новата технологична революция, защото тя настъпва убедително, това не значи, че е единствената, учебника ни убедомява, че:
"За съжаление нашето стопанство се отнася към ниско технологичните. Нужни са много средства, време, интелектуални и предприемачески усилия и инициативност на българската нация за да се преобрази то във високотехнологично."
А защо? Защо нашето стопанство е изостанало толкова много? И може ли един учебник по икономика да си позволява да търси ресурса в предприемчивостта при положение, че сам трябва да отчете, че цели 30 години се намира в ареала на това велико ново революционно развиващо се технологично? Не трябва ли учебника да каже друго? Не, защото е преведен...
И оттук нататък тази глава се занимава с великите постижения на новата технологична революция и започва да ни говори за стопанската глобализация, прехода към нов технологичен модел на производство, основите на автоматизирания и саморегулиращ се технологичен производствен процес, автоматизиране на средства на труда... И така нататъка. Работната ръка чувствам ще напусне наратива.За какво им е. А и за какво им е производствен процес ако няма работна ръка да извършва потребление? Това е. Аз губя търпението си и въпреки, че нататъка съм сигурна, че ще има интересни неща това ударно начало ме сломи. Представям си един млад човек, който не знае разликата между елементарни думи каго "иго" и "его" .да го отвори и да попие всичко на куп с интересните и важни неща.
И сега ми се иска да се върна в началото. Това наистина не е въвъждаш курс по икономика, а по икономикс /economics/. Много хубаво е казано и още в началото са ни предупредили, че е някакво ново друго добиче, което си има собствена логика точно както ни казаха - субективна и как беше думата... неопозитивоемпирична.