Така са подредени моите романи, че локусите играят огромна роля в пресъзданаето на екстраординерната действителност. И ако там вътре в текста няма да открием думи като екстраординерен, дискурс или други красиви понятия, които читателите биха намерили за помпозни то в коментарите към тези текстове със сигурност ще ги видим. Точно така както компютърната програма интерпретира обективната привидна реалност уловена от снимката. Снимката улавя начина, по който кветлината се отразява от обекта, а интерпретатора й дама своя прочит.
В така наречените обособени локуси са представени едни от най-характерните аномялии на съвремието, черти на обществата, които са започнали да преминават границите на нормалното и поради тази причина предизвикват по съвсем естествен начин вниманието на обектива. Лебенсграуна е видоизменен и доведен до едно ниво, в което човекът е потребител с ограничени възмоности за действие. На практика индикаторите на това потенциално жизнена пространство вече са налице и в съвремието. Малко по малко то може да стане реалност. Колко нелепо би било да стигнем до кухненският робот вграден в стената и до незаконните черни купончета не защото ще гледаме на тях като на екстри от едно по-добро бъдеще, но защото те ще са принудително наложени. И ако ня накой не му харесва ежедневната каша от стрити кости, в която има каква ли не психотропна и друга химия няма да може да отиде и да се оплаче защото това автоматично ще предизвика съответните санкции.
Смисълът на такива антиутопични текстове прескача ежедневния социокултурен коментар и отива в областта на една много по-артистична и заплашителна прогноза. И ако социологията и илософията все пак имат някакъв стремеж да се облегнат на това, което реално се случва и да дадат обосновани коментари и прогнои то в литературата са направени многобройни крачки напред и през създаването на една нова парадигма е нарисуван един от вариантите, който може да не ни хареса и може да изглежда объркващ, но със сигурност е така организиран около маркерите на съвремието, че прави едно подсещане. Подсещане, че трябва дасе внимава с тези неща. Топоси и Локуси - защо се стига до оформянето на тази концепция? Защото при евентуалното срутване на устоите на света, който познаваме ние получаваме една глобална територия, която започва да напомня много на света незавладян от големите империи. В него има отделни полиси, които са организирани по свой собствен начин. С тази разлика, че тези полиси са били организирани по естествен път и в следствия на културно и стратегическо влияние от относително ограничен ареал в близост до тях. Сега възникването на идеята за такива полиси е основано на една обща директива, който е осъзнала, че не са й необходими еднакви по вид градове, в които живеят еднакви по вид хора. От концептуална гледна точка тяхното съществуване пречупено през тази еднаквост е безсмислено. Далеч по-голям смисъл има да се обособят зони, в които важат различни правила и които ще генерират различен генетически код в еволюцията си. Н гова има много повече смисъл и логика. Насилственият елемент, обаче, е че те не са естествено формирани, а изкуствено добити през директиви.
В този смисъл какъвто и да е сюжета и в каквато и действена характеристика да въвлича своите актанти основният акцент пада върху оформените топоси. И затова трилогията "Войната на гъбите" е толкова любопитна. Тя не изобличава свят, основан на това, което сме виждали досега в антропогенно развитие. Има еволюционно основание, но то е едва вкрая на трета част. Тя чертае своя собствена пътека организирана около социално медицинския експеримент без значение кой ще бъзе изобличен като причинител в последната част на трилогията. Казвам, че е без значение от гледна точка на социологията, но от гледна точка на цялостното рабиране на двета е от огромно значение, защото ние сме космически същества независимо дали ни харесва или не. Ние сме и ще бъдем част от цялостната еволюциа на космоса и това няма как д ане ни докосне. И няма как да не повлияе на развитието ни.