Точно както в общуването има хора, които фиксират погледа си върху вас необичайно концентрирано сякаш се опитват да ви възвелят посредством силата на психофизиката си да направите каквото те искат. Те ще правят комплименти, ще бъдат настъпателни и доминантни, но колкото и да са обиграни видите ли тежкият поглед на концентрираното внимание, което не може да прикрие, че там отзад съсредоточено се планира значи си имате работа с човек, чиито интереси не са свързани с взаимното приятно общуване, но това е човек, който има ясно изгладен план. Стройна система от искания и ще направи всевъзмони упражнения и салта за да стигне до успешен резултат по всяка една от точките си. Колкото повече ставате бдителни толкова повече ще изглежда така сякаш е свалил гарда и се адаптира по вас, но това е толкова далече от истината колкото всяка практическа измама. Защото това е една измама и нищо повече. Няма рецепта в общуването, но има някои показатели, които са толкова недвусмислени колкото са недвусмислени знаците по пътищата.
Ако погледнете индивида отстрани и се опитате да си представите какво иска наистина, каква е неговата цел отвъд вашите собствени желания ще видите, че там отзад в непрогледният хаос на непознатото ясно се очертава силуета на личният му интерес. За съжаление, когато разсъжданаме по този начин винаги стои на дневен ред и семплата мисъл, че така погледнато ние не следва да общуваме с некого, защото проблеми от такова естество винаги са наличти. Винаги ще има някакъв заден себичен интерес. Да, така е. Няма нужда да общуваме с никого. Това не е лъжа, това е самата истина. Общуваме защото някои хора просто ги обичаме, а не защото всичко свързано с тях винаги ни е изгодно. Децата лесно се въвличат в общуване, защото те имат нужда да изгладят социалният си образ, да построят здравословна мисловна конструкция по отношение на света и да запълнят определени празнини, да опитат определени поведенчески модели. Това е съвсем нормално. Но с възрастта все повече отпада тази потребност не само защото вече сме видяли и опознали разнообразни психологически конструкции, но основно защото опита ни показва, че на всеки 300 човека, които познаваме има само един, който заслужава нашата емоционална ангажираност. Останалите и след получено внимание са показали, че не се отварят хоризонти за емоции. Опита е гадина, която винаги ще ни прецаква. Или ще ни помага. Който както иска може да гледа това.
Но 300 човека не са инсинуатори. Инсинуаторите и интригантите са далеч по-малко. Те, обаче, за съжаление са много активни и изключително настъпателни. Вие не можете да ги спрете те да идградят система от това, което желаят около представите си за вас. Единственото, което можете да направите е да спрете да се интересувате. И онези, които ви уважават ще направят същото.Това е причината да се стряскаме, когато видим психо погледа фиксиран върху нас. Това е причината възрастните все повече да се изолират. Това е причината във смутни времена като тези да виждате все повече единаци. Те са или придубедени хора, наплашени и самопоставили се в изолация или хора с планове, хора активни, които нямат нужда от постоянни познанства и партньорства защото веднъж след като получат това, което искат губят интерес.
Понеже споменах фиксираният поглед ми се иска да обърна внимание на трите кръга на Станиславски. Актьорите са хора, които по рождение владеят ефекта на психофизичното доминиране. Те най-често са жизнерадостни хора още от малки и много бързо тези им умения ги свързват с изкуството. Най-отявлените представители сред тях са хората, които гледаме в театъра, киното, по телевизията. Те владеят великото изкуство "да бъдат харесвани" без значение дали ще ви изиграят тъжна или весела пиеска, защото умението им се състои в това с енергията си да прескочат пространството и да навлязат във вашето пространство. Това е момента, в който вие започвате да ги чувствате близки и да съпреживявате. И понеже истинските таланти в това отношение много бързо намират пътя си към театрите и изкуствата лъжа и измама около тях няма. Всичко, което правят е открито и е с цел да ви забавляват. Затова вие продължавате да ги харесвате. Няма фалш в явно обявения театър. Това е специфична и уникална психическа среща, към която вие сънателно се стремите за да получите и за да задоволите естетическите си потребности.
Този ефект на навлизане в пространството на другия се описва добре от кръговете на Станиславски. Аз, сцената, в която учоствам и публиката. Трите стъпки на отваряне на кръга. Ефекта на мен и силата на енергийното ми излъчване по отношение на мен самия не е предмет на наблюдателя. Моята енергия е съсредоточена върху мен самия и аз не търся внимание, съпричастност, съпреживяване. Но когато аз отворя енергията си и обхвана пространството на сцената моето въздействие се опира върху всичко, което се разиграва в сценката. На този етап всички, които са замесени в дадено действие усешат енергията ми. Но ако аз имам нужда от съпричастност и от наблюдателите тогава аз отварям още веднъж енергията си и я изнасям навън като разшиявам кръга. Сега вече и наблюдателите могат да я усетят. В театъра тази енергия трябва да е достатъчно силна да достигне и до последния ред на залата.
В ежедневието, където я няма професионалната постановка на театралното представление това постоянно се случва. Представете си, че вървите по улица и срещу вас върви възрастна двойка. Вие се занимавате само със себе си и кръга ви е затворен. Но внезапно мъжа, който върви срещу вас пада на земята и нещо лошо започва да се случва с него. вие веднага се притичвате на помощ и се опитвате да помогнете. На този етап енергията ви вече е насочена към двойката и цялата ви психофизика се отваря до размера на това какво можете да направите за тях. Тяхната съдба става важна за вас. Но виждате, че не можете да се справите сами. Обръщате се и викате за помощ оглеждайки други минувачи. На този етап енергията ви е напуснала тесния кръг на случката, на сценката, и вече се опитва да обхване всички близкостоящи хора. Някой от тях може да е лекар, някой от тях може да знае как да помогне. Ето елементарен пример как в ежедневието си ние постоянно използваме психофизичната си енергия на различни нива на разгръщане. Въпреки, че не сме професионални актьори ние също го умеем.
И сега да се върна на фиксираният поглед, на неочакваният тактилен досег, на опита за внедряване на желание, мисъл, опита за инсинуация. Ако срещу вас седи човек, който е отворил прекомерно активно втория си кръг на енергията и няма моменти на прибиране обратно, а е в постоянна валенстност това означава, че той има пропорционално себеизгоден интерес, който в момента програмирано преследва. В нормалното общуване има пикове и спадове двустранни на тези енергии. Но когато енергията е перманентно изнесена над вас това е явен показател, че е време да си тръгнете. Както казахме от 300 не са много онези, които го правят, но все пак сте го виждали многобройни пъти. Усещали сте, че нещо не е в ред и не сте можели да кажете какво е. може да е било това.