Cобствено име - Темуджин[1][2], Темучин[3][4], Темучжин[5] (монг. Темүжин, Темүүжин[6]?, ᠲᠡᠮᠦᠵᠢᠨ?) - 1155 или 1162 - 25 август 1227 г. - първия Велик Хан обединил разпръснатите номадски племена на Централна Азия, Алтай и Кавказ, покровителя на Китай, обширните степи и Източна Европа. Основател на най-голямата континентална Единна Държава( И Го ) в човешката история. След смъртта му през 1227 г. наследници на империята са преките му потомци от първата му съпруга Борте по мъжка линия, така наречените Чингизиди.
Темуджин е роден в тракта Делюн-Болдок на брега на река Онон
Баща му, Есугей-Багатур е от рода Борджигин, а майка му Оелун от рода Олхонут
Според "Тайната легенда"("Тайната история на монголите") и "Алтан Дълбър" ("Златна книга"), тяхното потекло е от легендарния предшественик на монголите Борте-Чино, който преплувал морето на Тенгис и се установил на брега на река Онон, на връх Буркхан-Халдун. Според редица източници морето на Тенгис означавало езерото Байкал.
Когато бащата на Темуджин умира, цялото семейство е прогонено от вожда на тайчиутите Таргутай-Кирилтух, а имуществото им разграбено. Тогава Темуджин е бил единадесет годишен.
След няколко години скитане в степите, семейството му се озовава при племето дждаран, където Темуджин се побратимява двойно (андой) с Джамуха, негов връстник от знатен род, който в последствие става вожд. По-късно Темуджин се жени за своята избранница Борте.
По същото време се появява Боорчу, един от четирите му пълководци.
Получава подкрепата на Тоорил - Хан на кереитите, побратим(андой) на баща му.
При завръщането си от кереитите, ковачът Джарчиудай посвещава сина си Джелме в служба на Темуджин, който по-късно става един от пълководците му.
Мощта на бъдещия Велик Хан с подкрепата на Тоорил Хан, ръстяла непрекъснато. Към него се стичали множество нукери(охранители на служба). При първите си набези на съседни племена, се стремял да ги завоюва с ограничени жертви, за да ги присъединява в многоброен състав към ордата. Първите му мащабни сражения биле с меркитите, които биле в съюз с тайчиутите.
Преди битката те успяват да отвлекът Борте, която била бременна с Джучи(първородния им син). Подкрепен от Тоорил Хан и Джамуха, разгромяват меркитите при сливащия се участък на реките Чикой и Хилок със Селенгой, територията на днешна Бурятия.
Възвръща си Борте.
С течение на времето, отношенията между Тоорил Хан, Джамуха и Темуджин се охлаждат. В последствие Темуджин създава свой Улус(територия с население), в който назначава Боорчу и Джелме, като двамата първи нукери, а командващ армията става Субедей Багатур, знаменития в бъдеще пълководец на Чингис Хан.
През този период се раждат втория син Чагатай и третия Угедей.В един момент враждата му с Джамуха се превръща в стълкновение и първа военна загуба на Темуджин.Следва битка в съюз с Тоорил Хан против татарите, в помощ на чжурчженееца Цзин(династия Цзин - Империя в Северен Китай) .
След разгрома на татарите Тоорил Хан придобива титлата Ван Хан(княз), а Темуджин, като негов васал, титлата "Джаутхури". Чжурчженееца Цзин обявил Ван Хан, като най-могъщия Хан на източните номадски племена. В един от съвместните военни походи с Ван Хан и Джамуха, Темуджин спасява ВанХан от явна гибел в сражение с найманите. Джамуха се оттегля надявайки се че двамата ще загинат. След като найманите биват разбити от керейците на Ван Хан с помощтта на Темуджин, князът му завещава в знак на благодарност своя Улус, след смъртта си.
В тази битка се отличават нукерите Боорчу, Мухали, Борохул и Чилаун.
Следват съвместни военни походи срещу тайджиутите и меркитите през 1200г. В тази битка Темуджин е пронизан от стрела. Цяла нощ за живота му се бори Джелме. На сутринта, пълководците на тайджиутите се скриват, а воините им се присъединяват към войските на Темуджин. Сред тях е Сорган Шира, който по-нататък спасява живота на Чингис Хан и става един от деветте му нукери, от рода сулдус. Сред войните на тайджиутите е и Джиргоздай, стрелецът пронизал Темуджин. В последствие става Джабе-нойон, военоначалник темник, един от най-добрите пълководци на Чингис Хан.
Следва нашествие срещу татарите през 1202г. Тази битка е и отмъщение за баща си, но в нея, брат му Белгутей съжалява татарите и ги предупреждава, че Темуджин им готви клане. Става кървава сеч и много жертви от двете страни. След победата, Белгутей е изгонен за винаги от ордата.
Битката при Харахалджит Елетах. През 1203г.Джамуха и Ван Хан се обединяват и провеждат поход срещу Темуджин. В началото Ван Хан не е имал враждебни намерения, но бил подстрекаван от големия си син Нилха Сангум, ненавиждащ Темуджин, поради предпочитанията и завещанието на Ван Хан за керейския престол, в ущърб на достойнството му. Джамуха прави неверен доклад, че Темуджин е в таен съюз с найманския вожд Таян Хан и настройва окончателно Ван Хан срещу него. Въпреки първоначалните многобройни жертви на Темуджин, той побеждава Ван Хан и слага край на керейския Улус. Джамуха бяга при найманците. През 1204г Темуджин прави реорганизация в армията си и събира 45000 конника. Провежда военен поход срещу найманците, разбива ги и след битката само един отряд със сина на Таян Хан, Кучлук се спасяват при Буюрук(чичо му) в Алтай.
Таян Хан загива, а Джамуха се скрил още преди битката, осъзнавайки мощта на армията наТемуджин. В това решително сражение се отличават пълководците Хубилай, Джелме, Джебе и Субeдей.
Τемуджин продължава да се овенчава с успехи, при поредния си поход срещу меркитите. След поражението, владетеля им Тохтоа Беки избягал в Алтай, където с остатъка на разбитата си войска се обединил с остатъка от найманската войска на Кучлук. През пролета на 1205г. Темунджи ги разбил в района на река Бухтарма.
Тохтоа Беки загинал, а по-голямата част от обединените войски се удавили пресичайки реката по брода край Ирташ. Кулчук успял да избяга при кара-китайците, югозападно от езерото Балхаш. Там Кучлук успял да събере остатъците от двете армии и ги предоставил на разположението на гурхана и станал достатъчно значително политическо лице. Синовете на Тохтоа Беки избягали с отсечената му глава при кипчаците. Да ги преследва е бил изпратен Субедей.
След поражението на найманците, по-голямата войскова част на Джамуха преминали на страната на Темуджин. Нукерите на Джамуха го предали на Темуджин и той веднага ги обезоглавил за предателството спрямо покровителя им. Темуджин предложил пълно опрощаване и възобновяване на старата дружба. Джамухa отговорил достойно : "Както на небето имало място само за едно Слънце, така и в степите имало място само за един владетел". Единствено помолил да го умъртвят без проливане на кръв. Според записките на Рашид ад-дина, гръбнака му е бил раздробен на парчета от Елчидай-нойон.
През пролетта на 1206 г. при извора на река Онон на курултай(военен съвет на Златния род и знатните семейства) Темуджин е бил провъзгласен за Велик Хан на всички племена и приема името Чингиc (Чингиc буквално е „господар на водата“ или по-точно „владетел на безграничното море“). Ханството се преобразило: разпръснатите и воюващи по между си номадски племена, се обединили в Единна Държава на Чингис Хан от море, до море(от Жълто и Японско, до Черно и Бяло морета) От Новгород до Яндзъ.
Чингис Хан постановява правилата в новосъздадената Единна дьржава - Яса на Чингис Хан. В Яса особено място заемат статиите за взаимопомощта, предатепството, измамата и блудството Всеки, който наруши тези разпоредби, бива екзекутиран, а враговете на Ханството, които ставали лоялни към своя владетел, и спазвали Яса, биле щадени и ги приемали в армията. Вярността и смелостта са смятани за добро, а малодушието и предателството са считани за зло, дори и да се отнасят до личните качества на врага.
Армията на Чингис Хан от 1206 г. са бойци от степните номади, формирани под влиянието на тяхното ежедневие и военните традиции на народите в централноазиатския регион. В това отношение са играли огромна роля, номадските военни традиции на киданите и чжюрчжените.
Още в първите години от съществуването на Великото Ханство на Чингис Хан, армията служи не само като инструмент за разширяване, но и като най-важният механизъм за управление на Единната Държава. В комбинация със стратегическите условия, в които е била прилагана, позволява на Ханството да стане до средата на 13 век най-голямата Единна Държава, усвоила земите от река Дунав до Японско море и от Новгород до Камбоджа.
Киданите имали най-силно влияние върху развитието на военното дело на Ордата. До създаването на империята Ляо, кидaните натрупали богат военен опит, силно повлияни от тюркюти, уйгури, киргизи и ханци. Кидaнската армия се е състояла от гвардейски корпус (ордо), който наброявал до 100 000 души, и опълчение от войни състоящо се от всички кидaнски племена. По-късно към него се присъединявало и опълчението на завладените народи. Ордо е било подразделение от професионални, тежко въоръжени конници. Кидaнската армия била организирана в десетична система: най-малката единица била от 5 души, следвана от единици от 10, 100 и 1000 войни.
Чжюрчженците са биле организирани по същия начин като този на киданите: армията е била разделена на части от 5, 10, 100 и 1000 души. Ядрото на армията е Императорската гвардия. Желязната дисциплина е била характерна в армията. Основният тип войски е конницата, разделена на тежка и лека. Освен това армията включвала пехота, както и артилерийски части за хвърляне на камънни блокове и стрелба с огън, създадени по китайски модел.
Тактиката на чжюрчженските воини се състояла в пробиване на вражески позиции от фланга или в тила, обсипващи противника със стрели, изстреляни едновременно. Отряд от 20 тежковъоръжени копиеносци се е движел напред на бронирани коне. Това биле най-смелите, най-упоритите и най-силни бойци. Следвали ги лека конница от 50 войни в кожени брони, въоръжени с лъкове и стрели. Чжюрчженците биле умели, смели и непретенциозни войни, изумяващи със способността си да прекосяват реки, плувайки на конете си.
Tумен ( Тюркски - tÿmän , Moнгилски - туман, Узбекски туман, Tатарски - темн, Турски - тюмен) е най-голямата организирана тактическа единица в армията на Великото Ханство на Чингис Хан от море, до море, от XIII-XV век, чийто брой обикновено е десет хиляди конници. Практически броят на воините в тумена често е бил по-малък от десет хиляди. Те главно са билe части от ханската армия, несъстоящи се от монголи, а набор войни от завладените народи., Тумените са оглавявали подразделения по хиляда, менгани (кюгани), които от своя страна биле разделяни на стотици (ягуни), и на десетки (арбани). В бойно формирование са съставяли авангарди в дясно или ляво крило, а също така биле част от основните сили. Тумен - в Ханската Държава също се е наричала такава административно-териториална единица, чието население е било обезателно от десет хиляди полеви войни.
Смятало се, че терминът е използван за първи път през периода на ханските завоевания, но се среща доста често в писмените паметници на Орхон-Енисейски Руни, датиращи от периода на Тюркските хаганати (552-603).
Завоюване на Северен Китай.
Походи и завладяване на Цзинската Империя. През 1207-1211 г. монголите завладели земите на горските племена, т.е подчинили почти всички основни племена и народи на Сибир. Налагайки им данък и покровителство, ги принудили да почитат Великото Ханство, а самия Чингис Хан да признаят, като техен господар. Преди да завладее Китай, Чингис Хан решил да обезпечи границата, като превзел през 1201-та държавата на тангутите Си-Ся, която е била разположена между Ханството и Империята Цзин.
След превземането на няколко укрепени градове, през лятото на 1208 г. Чингис хан се оттеглил в Лунцзин, превзет през същата година, докато преминат непоносимите жеги. Чингиз Хан се насочил и превзел крепостите и проходите в Голямата китайска стена. През 1213 г. нахлул директно в севернокитайската Империя на династията Цзин, стигайки до Нианкси в провинция Ханшу. Във вътрешността установил властта си над централната провинция Ляодун. Няколко китайски пълководци преминали на негова страна. Гарнизоните се предавали без бой.
Пробив към столичните райони.
През август 1213 г. основната групировка на Чингис хан, се насочила към столицата на Империята Цзин. По вече осигуреното направление през Сюандефу (който е бил превзет) и отново опустошен от Десинфу. Когато се приближили до град Хуайлай, се развила битка с войските на Цзин, командвани от Чжуху Гаоци и управителя на провинция Ванян Цзин.
Ханските войски напълно разгромили чжурчженците и ги гонили до крепостта Губейкоу.Приближавайки се до крепостта Цзюйюйгуан, Чингис Хан не я щурмувал, а устроил обсервационен корпус под командването на Кетей и Боча, а самия той се отправил към Чжолу. След неуспешен опит на чжурчженците с пълководеца Аотуан да се задържат на пост-заставата Цзинцзинкоу, превзета на марш от Чингис Хан,
Цзицзигуан е лесно превзет и освободените корпуси на Кетей и Боча с 5000 конника се насочва при обсадата на Чжунду.Докато цзйнската армия гибнела под Хуайлае и отчаяно отбранявала Цзюйюйгуан, в столицата на Цзин се плетели интриги. Пълководеца Хушаху убил Императора и на престола застава Фан-ван Ванян Сюн. Установил позицията си по протежение на цялата Велика китайска стена, през есента на 1213 г.,Чингис хан изпратил три армии в различни части на империята Цзин.
Едната от тях, под командването на тримата му синове - Джучи, Чагатай и Угедей, се отправила на юг. Друга армия, водена от братята на Чингис Хан и пълководците им, се насочили на изток към морето. Самият Чингиз Хан и по-малкият му син Толуй оглавили основните сили в югоизточна посока. Първата армия напреднала чак до Хeнан, превземайки двадесет и осем града и се присъединила към армията на Чингис Хан по Големия западен път.
Армията под командването на братята и генералите им превзела провинция Ляо-си, а самият Чингис хан приключил триумфалната си кампания, след като стигнал до морския скалист нос в провинция Шандонг.
През пролетта на 1214 г. той се завърнал в Ханството и сключил мир с китайския император, оставяйки го в Чжунду. Въпреки това, Чингис Хан не е имал време да се оттегли от Великата китайска стена, тъй като китайският император преместил своя двор по-далеч, в Кайфен.
Тази стъпка била възприета, като проява на враждебност и той отново вкарал войските в Империята, решавайки да я превземе без по-вече уговорки. Войната продължила. Скоро след подписването на примирието, въстанали помощните войски на Империята Цзин, съставени главно от кидани, командвани от Чжода, Бишер и Чжалар. Причината за въстанието била, че по време на процедурата по прехвърлянето на столицата от новия Император на Цзин от Чжунду в Бян, било решено да се отнемат броните, щитовете и конете им. Опитът войските на управителя Ванян Фуксинг да потушат въстанието завършил с разгрома на чжурчженците. Ханството решило да се възползва от момента и Чингис Хан, формално не нарушавайки примирието, „само“ изпратил Шимо Минган (киданец, който преминал на страната на Ханството) при въстаниците със „спомагателен“ отряд на Самуха. През август 1214г киданските корпуси на Чжод и Шимо Минган, заедно с ханския отряд и спомагателните части от китайците, обсадили Чжунду, като започнали блокада на изтощаване, вместо да щурмуват силно укрепената столица.През 1214 г. съюзниците на Ханството - тангутите от държавата Си Ся - преминали от набези към мащабна война срещу Цзин. Това позволило на Чингис Хан да отпочине и освежи войските си.
Едва през ноември 1214 г. той изпратил един корпус на Мухали в Ляодун. В резултат на което е превзета още една територия от Империята Цзин: Чжанцин в Цзинчжоу се обявил за Линхай-ван и изпратил посланик да уговори преминаването му на страната на Ханството и обявил лоялност към Великия Хан. В същото време Елюй Люга Луге (кидански пълководец, произхождащ от династиа Ляо, смъкната от чжурчженците Цзин) превзел Източната столица, Сянпин и други градове.През цялата зима на 1214-1215 г. все повече и повече цзински пълководци и управители преминавали на страната на Ханството, заедно с поверените им войски и територии, а през март 1215 г. Мухали превзема северната столица на Цзин. Образуваните марионетни правителства в провинциите Ляоси и Ляодун от бившите военачалници на Цзин, започнали междуособни войни. В резултат на което цялата северо-източна част на Империята Цзин излязла из под контрола на чжурчженците. През 1215г пада Средната столица Чжунду. Управителя Ванян Фусин се самоубил. Заместникът му Цин Чжун избягал, и градът се предал на Шимо Минганя и Тай Бао.
След опит за разграбване на града, Чингис Хан въвел порядък и дал заповед да се опише цялата хазна за сметка на Ханството. През цялата 1215г лоялни на Ханството станали 862 цзински градове и крепости. Тангутите през тази година предприели широкомащабно настъпление по Имперските територии на запад от Шенси и разорили цзинските земи в окръзите Хуанчжоу, Баоан и др. Въстания на китайското население бушували в цялата страна. Навсякъде действали армиите на „Червени куртки“, „Черните знамена“, „Червените забрадки“, „Осем йероглифа“ и други. Някои от тези армии наброявали до сто хиляди мъже. В една от битките с бунтовниците чжурчженците загубили 30 хиляди убити, само войнициПрез 1215 г.въстанали чжурчженците на Пусян Ванну.
Срещу империята, той противопоставил 300 хиляди войници. Бунтът му изиграл важна роля във Монголо-Цзинската войнат. Пусян Ванну създал своя държава - Да Джен (Велики Джен), по-късно преименуван на Дун Ся (Източна Ся). С течение на времето Пусян Ванну преминал на страната на Ханството и се борил срещу Империята Цзин. Ситуацията се превърнала в необратима.
Ханството предложило унизителни условия за прекратяване на военните действия. Императорът трябвало да се откаже от имперската титла и да стане Хенан Ван (васал). Също така е трябвало да предаде всички земи на север от Хуан Хе. Това било невъзприемчиво за Императора на Цзин и военните действия продължили.
Борба срещу ханствата на Найманите и Кара-Киданите. След походите в Севрен Китай, срещу династията Цзин, Чингис Хан се подготвял едновременно за военна кампания в Централна Азия. Той бил особено привлечен от процъфтяващите градове в областта Седемречие(Жетису*). Чингис Хан решил да осъществи плана си през долината на река Или, където се намирали богатите градове и управлявал стария му враг найманския хан Кучлук.
На Жетису планините се издигат към небето. И са гъсти горите....гъсти, крайречни гори.И трябва да видите как се стичат буйни реки от тези високи и скалисти планини
Също така Жетису може да се нарече „златна люлка“ поради причината, че неговата природа е благоприятна за развитието на всички живи същества, а земята е плодородна. В допълнение към седемте най-големи реки, тази територия съдържа повече от хиляда големи и малки водни басейни: реки и езера. Не напразно местните народи казват: „Там, където има вода, има изобилие“. Ръстът гъсти крайречни гори. Цветните планини на Алатау се издигат, чиито сиви върхове подпират тъмносиньото небе. Прозрачните води на реките, стичащи се през лятото от топящите се ледниците, са лечебни както за хората, така и за всички живи същества.
Докато Чингис хан завладявал все повече градове и провинции в Китай, беглецът Хан Кучлук помолил гурхана* на каракитайците Чжилугу, който му дал убежище, да събере останките на разбитите войски, победени при Иртиш. Получавайки доста силна армия на свое разположение, Кучлук сключил съюз срещу своя сюзерен*, с шаха на Хорезма Мохамед, който преди това плащал данък на каракитайците. След кратка, но решителна военна кампания, съюзниците постигат голяма победа и гурханът е принуден да се откаже от властта в полза на съюзниците.
Гурхан*
Oт тюркски „Кур-гур“ - (съюз на племена) е титлата на хан, който оглавява обединението на равноправни племена. Титлата гурхан притежава главния управител на Каракитай, тъй като съюзното образование било конфедерация от осем племена, които биле доброволно обединение.
През 1213 г. гурхан Чжилугу умира и найманския хан станал владетел на Седемречието. Сайрам, Ташкент, северната част на Фергана попаднали под негова власт. Ставайки непримирим враг на Хорезма, Кучлук започнал да преследва мюсюлманите в своите владения, което предизвикало омразата на населението на Жетису(долината на Седемречието) . Владетелят на Койлик (в долината на река Или), а след това владетелят на Алмалик (северозападно от съвременна Куля), Бу-зар се отклонили от найманците и се обявили за поданици на Чингис Хан.
сюзерен*
Сузерен (от фр. Suzerain от стария ф. Suserain) е вид голям феодален владетел, чиято власт се основава на васалното подчинение на по-малките феодали, които са получили от него правото на част от земята във владенията му.
Монголско-Цзинска война (китайско 蒙 金 战争, pinyin Měng jīn zhàn zhēng, 1211-1234) - война между Великото Ханство на Чингис Хан и чжурчженската държава Цзин, завършила с разгрома на чжурчженците и установяването на пълен контрол над територията на северен Китай
Преминаване от набези към тактика за завземането на територии в Империята Цзин
През цялата 1216г Чингис Хан бил в двора на Ханството и обмислял поход на запад. Поради интересът му относно Средна Азия, било необходимо да ограничава силите на армиите при набезите на територията на Империята Цзин. Така решил да създаде постоянни гарнизони в превзетите градове и крепости. Разчитал и на лоялните към Ханството цзински феодали, при укрепването на отбранителните съоръжения и жива сила. Затова решението му било да воюва с Империята Цзин използвайки местни човешки ресурси и ограничено количество туменски хански отряди. През 1216 г. хански подразделения извършват няколко дълбоки набези в земите на Цзин, които все още не са биле узурпирани , а войски от киданци, китайци и цзински дезертьори засилват властта на монголите в предишните опустошени земи на север и североизток. През август 1216 г. Мухали и неговите съюзници унищожили Дачжанската държава, създадена от Чжанчжи в Ляоси, а Пусян Ванну признал сюзеренитет на Чингис Хан над неговото княжество в Ляодун.
През есента корпусът на Самуха направил дълбок набег на далечни разстояния през земите на Си Ся към Гуанчжун и заедно със съюзническите войски на тангутите превзели стратегическия пост-застава на Тунгуан, който прекривал кръстовището на три провинции - Шенси, Шанси и Хенан. След като опустошили Чучжоу, корпусът на Самуха се приближили до последната столица на чжурчженците - град Бянлян, който не могли да превземат поради недостиг на сили. В резултат на този разузнавателен набег ханските войски получили познания за районите в южната част на Цзин, разбрали как да превземат Тунгуан и разузнали отбранителната система на Бианлянг. След оттеглянето на Самуха, Чингис Хан изпраща корпусът на Толун Черби, който превзел Чжендин и Дамин. След неуспеха си да превземе Дунпин се връща обратно
През 1217 г. Чингис хан заповядва на Мухулай да организира войските на „тамачите на петте пътища“, като подбира силни и здрави войни от племената аймаки.
Аймаки е общо наименование на живеещите в северозападните и централни части на Афганистан четири номадски или полу-номадски народности: Джемшиди, Западни Хазарейци, Фирюзкухи и Таймани; наричани още чаар-аймак (4 националности, от таджикски. chaar, или chor - четири и тюрко-монголската дума aimak). Общо днес са около 350000. Те живеят предимно в северозападните и централни части на Афганистан. Обединени са от общ език и религия. Говорят таджикски език. По религия - сунитски мюсюлмани (включително и западни хазарейци, за разлика от източните хазарейци - шиити).орджигин (монг. Боржигин?, ᠪᠣᠷᠵᠢᠭᠢᠨ?) — монголски род
Според етногенезата хазарейците са с монголски произход, джемшидите са с ирански произход, а останалите са със смесен тюркско-ирански произход.Така се появяват тамашките войски. В офанзивите са биле длъжни да образуват авангардните корпуси на войската, а след превземане на градове, селища и крепости, са служили, като охрана и им възлагали функции за сигурност. Тавнан, тавнангут (монг. тавнан, тавнангууд, бур. табангууд) — е един от древните монголски кланове. Потомци на аристократично семейство, първоначално образувано като елитна военна единица по времето на Чингис хан. Родът Тавнан за първи път се появява през 13 век. Потомци на "Петте стълба“ или петте големи аймака. Това са урутите, мангутите, джалаирите, хонгиратите и икирезите. Изиграли са специална роля във войната с Империята Цзин.
Влиянието им нараства значително и някои Тавнан придобиват равни права и привилегии със знатните родове във Великото Ханство, и князете от включващите се в него руски княжества. С течение на времето Тавнаните от различните номадски племена постепенно са се смесвали с ханската аристокрация и златните родове. По този начин са се образували множеството кланове на аймаките в съвременна Монголия.
През 1217 г. Чингиз Хан, зает с делата на централния улус, решил да повери цялата власт в Китай на Мухали, и го назначил за свой пълноправен наместник - гован (китайски "княз на страната"). По заповед на Чингис Хан се извършило разпределяне на отговорността: операциите на север от билото на Тайханшан останали под негова отговорност, а на юг в компетенцията на Мухали. Мухали бил назначен с 23 хиляди редовни хански войски, както и корпус от чжурчженци и кидани. Обща сила от няколко десетки хиляди бойци. През лятото на 1217 г. чеганският отряд е бил изпратен на набег в Баджоу. През септември самият Мухали тръгнал на военна кампания с основните сили. Той превзел Суйчан Личжоу. До началото на зимата превзел Tайминфу и се насочил на изток, превземайки значителна част от територията на провинция Шандун.
Империята Цзин по това време воювала с Империята Сун и феодалите са биле изоставени да решават съдбата си по собствена преценка в реакциите си срещу ханските набези. Много местни лидери предпочели да установят отделно мир с монголите, което улеснило последните да се укрепят в окупираните земи. Все повече местни жители със собствени сили образували цели армии и преминавали на страната на Ханството. През есента на 1218 г. Мухали тръгнал от западната столица към Хедун и превзелТайюан, Пинлян и Синчжоу. Междувременно на североизток в Ляоси, Елюй Люге се сблъскал с корейците, които владеели град Цзядун. Ханските войски се намесили, в полза на корейците, принуждавайки Елюй Люге да отстъпи. В резултат на което корейската вана признала доминиращата мощ на Чингис Хан и започнала да плаща ежегодно.
През есента на 1219 г. Мухали отново тръгнал на военна кампания и нови градове на Цзин се предавали без особенна съпротива. Само градът на Дзянчжоу оказал упорита съпротива, която била сломена брутално. Градът е показно разрушен. По това време Чингис Хан е зает с войната в Хорезма и Мухали не може да очаква подкрепление, но обстоятелствата биле благоприятни, поради тежките битките на Империята Цзин с тангутите в Гансу и Империята Сун в провинциите Анхуй, Хенан и Шанси, които имали променливи резултати.
През 1218 г. отрядите на Джебе заедно с войските на владетелите на Койлик и Алмалик нахлули в земите на Каракитай. Елитните войски на Чингис Хан завладели Жетису(Седемречието) и Източен Туркестан. Още в първата битка Джебе победил найманците и позволил на мюсюлманите да се покланят публично, което им било забранено от найманците. Този решителен подход допринесъл за прехода на цялото население в долините на страната на ханските войски. Кучлук, неспособен да организира съпротива, избягал в Афганистан( Памир и Бадхшан), където бил хванат и убит. Жителите на Баласагун отворили портите на ханските войски, за което градът бил наречен Гобалик - "добър град". Пътят към Хорезма бил открит пред Чингис хан.
Хорезмa в началото на XIII век е била голяма ислямска държава в Централна Азия. Слабо място в държавата е било всемогъществото на дворяните Кангли и Кипчак, които заемали ръководни позиции в административния и военен апарат. Майката на шаха Мохамед, Теркен-Хатун произхождала от управляващ клан на Кипчак, а според друга версия, тя е от Канглите.
Имала е огромно влияние в двора, назначавайки свои роднини на всички ключови държавни постове. С тяхна подкрепа тя всъщност водела опозицията срещу сина си. Отношенията им биле особено влошени преди инвазията на Чингис Хан.
Значителни гарнизони биле разположени във всички големи градове на Хорезма: Самарканд, Бухара, Отрар. През 1212 г. Кангли участвли в потушаването на въстанието на Караханид Осман в Самарканд.Чингис хан през 1215 г. се съгласява на добросъседски търговски отношения. Скоро след като посланниците на Чингис хан се завърнали от Хорезма, той изпратил там първите си търговци. Това било голям и богат търговски керван, състоящ се от 450 мюсюлмански търговци и няколко десетки хански военни офицери. Те били заловени и убити, обвинени в шпионаж от Иналчик Каир-хан, владетелят на Отрар.
Разгневеният Чингис хан поискал екстрадицията на Кайир хан, но опасявайки се от гнева му, Канглийското благородство, отказало. Вместо да изпълни искането, Мохамед обезглавил един от посланиците на ханството и освободил останалите, като предварително отрязал брадите им.Това станал удобен предлог за организиране на грандиозна кампания на Чингис Хан. През пролетта на 1219 г., без да е завършил завладяването на Китай, Чингис хан изпратил войски на запад.След победата над Кучлук и унищожаването на държавата Каракитай, която заплашвала левия фланг, а впоследствие и тила и комуникациите на ханската армия в хипотетичен поход срещу Хорезма, армията водена от Субедай-Багатур и Тохучар-Нойон, се приближила до границите на Хорезма и се сблъскала с войските на шаха. Дясното крило на хорезмската армия под командването на сина на Мохамед, Джалал-ад-Дин постигнал успех на своя фланг и помогнал на центъра и лявото крило на армията. До падането на нощта никоя от страните не постигнала решителни резултати. През нощта ханската армия запалили огньове и напуснали бойното поле.През есента на 1219 г. Чингис хан преместил армията си от бреговете на Иртиш на запад. През същата година той нахлува в Мавераннахр.
Подготовка за война.
На върха Хорезмското благородство било с разделено мнение по въпроса как да се противодейства на предстоящата инвазия на Чингис Хан. Спешно събраният Върховен държавен съвет, не успя да изработи разумен план за военно противодействие. Вариантът за военно кампания за военно противодействие всъщност съществувал по североизточните граници на държавата, но очевидно не бил приложен. Имам Шихаб ад-Дин Хиваки, сътрудник на шаха и ръководителят на Шафии от Хорезма, предложи да се съберат народни милиция и да пресрещнат врага на брега на Сирдария с всичките си бойни сили. Биле предложени и други планове за военни операции, но султанът избрал тактиката на пасивна отбрана.Шаха, сановниците и командирите, които го подкрепили, подценили обсадното изкуство на ханските армии, разчитайки на крепостите на градовете в Мавераран. Шахът решил да концентрира основните сили върху Амударя, като ги подсили с милиции от съседните провинции. Мохамед и неговите командири, се престроили в крепостите, очаквайки вражеската атака, които пък се разпръснали из страната в търсене на плячка.
В големите градове в североизточната част на провинцията биле разположени мощни гарнизони, около Самарканд е била изградена стена и изкопан ров, въпреки че Мохамед се съмнявал в ефективността на отбранителните структури. Предвиждало се да се концентрират по-голями части от войските, югозападно от Амударья, където трябвало да се намира основният център на съпротива.Преди избухването на военни действия войските на Чингис Хан провели дълбоко мащабно разузнаване на вражеските сили. Когато щабът събрал всички доклади на информаторите, било решено да се разчита на изненадата и мобилността на ханските войски.През лятото на 1219 г. Чингис хан подготвил, според различни източници, от 150 до 200 хиляди души за поход срещу Хорезма. Шах Мохамед лесно е можел да събере два пъти по-голяма армия срещу завоевателите от изток. Това обаче биле лошо обучени, недисциплинирани отряди. Освен това шах Мохамед се страхувал от собственя си елит, които във всеки момент можело да уредят бунт срещу него.
През 1219 г. Чингис хан лично тръгнал на поход с всичките си синове и с основните военни сили. Армията на завоевателя била разделена на няколко части. Една била под заповедите на синовете му Чагатай и Огедей, оставени от баща им при обсадата на Отрар; втората се оглавявала от най-големия син - Джучи. Основната му цел била завладяването на Сигнак и Дженд. Третата армия е била изпратена в Худжанд. Основните сили под ръководството на Чингис хан и неговия син Толуи трябвало да превземат Самарканд. Обсадата на Отрар от силите на няколко тумена започнала през септември 1219 г. и продължила около пет месеца.
Кайир хан, знаейки, че монголите няма да го пощадят, яростно се защитавал. Предателството на един от командирите му ускорило падането на Отрар. Оставяйки градските порти през нощта, той се предал на войските на Джучи. Обсаднците нахлули в града. . Част от войските и жителите се заключили в крепостта и продължили да се защитават. Само месец по-късно цитаделата била превзета. Всичките защитници биле убити, крепостта е разрушена, а Кайир хан бил екзекутиран. След това пленниците (хашар) от Отрар били използвани при нападението срещу Ходжента и Самарканд.
Отрядите на Джучи, правейки походи покрай Сирдаря, през пролетта на 1220 г. се приближили до Сигнак. Обсадата продължила седем дни, след което вйските му се втурнали в града и унищожили всичките му укрепления. За кратко време Узген, Барчинликент и Дженд биле превзети. 10-хиляден отряд превзел Янгикент и се отправил към долното течение на Сирдаря. Там мобилизирал около 10 хиляди туркмени. Те се разбунтували и биле частично победени. Някои се оттеглили на юг, в посока Мерв. Основните сили на Джучи биле разположени в района на Дженда. Чингис хан се насочил към Самарканд по долината на Согдияна (според различни източници, гарнизонът е бил от 40 хиляди или 110 хиляди души и 20 военни слона).
На третия ден част от духовенството отворило портите и предало без бой града. Майката на шах Мохамед, Туркан Хатун, била екзекутирана.
След като се приближили до град Балху, войските на Чингис Хан не срещнали въоръжена съпротива от местните жителите. Разчитайки на обещанието на Чингис Хан за милост, жителите отворили градските порти без бой.
Чингис хан не продължил след превземането на Самарканд, но изпратил Толуй със 70 000 армия да завладее цяла Хорезма и в началото на 1221 г. 50-хилядната армия на Джучи, Чагатаи и Угедей се приближили до столицата град Ургенч. Чингис хан, който е чувал за шейха на шейховете, Наджим ад-дин Кубра, му предложил да напусне столицата и пределите на Хорезма. Шейхът отговорил:
„Вече седемдесет години се наслаждавам и търпя горчивината и сладостта на съдбата на този народ в Хорезма. Сега, когато дойде времето на неприятностите, ако избягам и го оставя, ще бъда далеч от пътя на благородството и великодушието! ”. Наджим ад-дин Кубра загинал по времето на щурма на града, след седеммесечна обсада
Междувременно Толуй, предприел превземането на Източен Иран. Целта била провинцията Хорасан и крепостите на град Мерв. Мощно превзел Неса, след което се появил пред стените на Мерв. В битката за Мерв биле използвани пленници от почти всички градове, превзети преди това от войските на Чингис Хан. Възползвайки се от предателството на жителите на града, Мерв бил превзет.
През април 1221 г. Толуй се насочил към Нишапур. Четири дни жителите му се отбранявали отчаяно по стените и улиците на града, но силите биле неравностойни. Градът бил превзет. Четиристотин занаятчии, останали живи и биле изпратени в Ханството. , На този етап от напредването си през градовете в Азия, Толуй получил заповед от баща си да се присъедини към армията му в Бадахшан.След три години (1219-1221) под ударите на Чингис Хан пада царството на шах Мохамед, Хорезма, простиращо се от Инд до Каспийско море, източната му част е завладяна.След превземането на Самарканд (пролетта на 1220 г.) Чингис хан изпраща войски да пленят Мохамед на Хорезма,който избягал към Амударя. Тумените на Джебе и Субедей преминали през северен Иран и нахлули в Южен Кавказ, като довели градовете в подчинение, чрез преговори.
Според Рашид ад-Дин, при среща с благородниците на Мазандаран, на шах Мухамед е било предложено единственото спасение: да изчака няколко дни на островите Абескун. Ала-ад-дин Мохамед се възползвал от този съвет Известно е, че пристанището в устието на река Гурган (сега Горган) по него време се е наричало Абескун. Шах Мухамед сериозно страдал от пневмония, така че помощниците му които го наблюдавали, са биле без никаква надежда за възстановяването му. От Абескун шахът не предприемал никакви действия за отблъскването на врага. Той съжалявал за собствената си съдба:
„От всички области на земята, които притежавахме, не ни остана дори два лакътя, за да изкопаем собствения си гроб“.Умиращият шах Мохамед от Абескун променил решението си за наследник, веднъж взето под натиск от Туркан-Хатун, предавайки го не на Озлаг, а на Джал али-дин. Обявил:
„Връзките на властта се скъсаха, основите на държавата бяха отслабени и разрушени. Стана ясно какви цели има този враг: ноктите и зъбите му здраво схванаха страната. Само синът ми Манкборн може да им отмъсти. И така го назначавам наследник на трона. "
Времето на престоя на султана на острова и точната дата на смъртта му са неизвестни, вероятно през декември 1220 г.
Няколко години по-късно Джалалидин превозва останките на баща си до крепостта Ардахн. На територията на Афганистан борбата срещу Чингис Хан била водена от сина на шах Мохамед II, Джалал ад-дин, който бил владетел по наследство на Газни. Той събрал значителна армия. В Гарчистан (регион в горното течение на река Мургаб) към него се присъединили Хан-Малик (от туркмените), както и още един от основните туркменски лидери - Сейф ад-дин, който имал армия от 40 000 души. След пристигането си в Газни, към него се присъединили Тимур-Малик и Амин ал-Мулк - емирите на Гур и накрая отряд афганистански войници, водени от Музафар-Малик. След като тръгнал през лятото на 1221 г. да пресрещне Чингис хан, Джалал ад-дин спрял в лагер близо до село Първан. Той усъществил успешна атака на голям отряд от ханските войски, обсаждащи Валианската крепост и напълно ги разгромил.
Обезпокоен от поражението на войските си, информацията, която можела да вдъхнови населението на превзетите областите, от него и синовете му, Чингис хан изпратил срещу Джалал ад-дин голям отряд войски (30-40 хиляди) начело с един от опитните си командири Шиги.Хутуху-нойон (Шиги-Кутук). Джелал ад-Дин, като събра 70-хилядна армия, победил и 30-хилядния хански отряд , воден от Шиги.Хутуху-нойон при Перван.
Чингис хан, който бил по това време обвързан в обсадата на Талкан, най-накрая успял да го завладее и му се отдала възможността, сам с основните сили да се противопостави на Джелал ад-Дин; задната му част е била посигурена от войските на Толуи в Хорезма. Чингис Хан изпреварил Джелал ад-Дин през декември 1221 г. на брега на река Инд.С около 80 000 отлична ханска конница и значителните сили на по-рано подчинените мюсюлмански емири и тюркски ханове - разделил своите превъзходни сили на три части, разполагайки ги широко, заплашвайки да заловят врага "в клещи ". Самият той, с резерв, стоял на разстояние от главните войските. Джелал ад-Дин решил да се защити. Той построил армията в полумесец, с гръб към реката, левият фланг опирал във високи скалисти планини, десният - в завоя на реката, а в центъра поставил най-мощната част от войските - конницата и елитните му стражи. По този начин било трудно да го атакуват от двете страни. Уверен в победата, Чингис хан наредил на войниците си да заловят Джелал ад-Дин, жив, който вече три пъти ги унижавал. Ханските войски извършили заобиколна маневра през труден скалист терен и утеснили хорезмяните във фланга. Също така Чингис Хан вкарал в битката елитните отряди на "Багатурите". Армията на Джалал-ад-Дин била победена, а самият той с 4 хиляди войници избягал като преплувал реката.В преследване на младия султан, който този път избягал в Делхи, Чингис хан изпратил армия от 20 000 души. След като опустошили провинциите Лахор, Пешавар и Меликпур, те се върнали в Газни. Още 10 години Джелал ад-Дин се борил срещу Великото Ханство, докато не загинал в Анатолия през 1231 година.
Като научили за смъртта на Мохамед, шаха на Хорезма, Джебе и Субедей продължили похода си на запад. През прохода Дербент проникнали в Северен Кавказ, победили аланите и след това половците. През пролетта на 1223 г, те успели да победят обединените сили на руснаците и половците при Калка,
След Калка , ханските пълководци пирували върху труповете, на победените руски князе. Съдбата на някои от победителите обаче вече била предрешена : при оттеглянето си на изток, те са биле разгромени от обединените народи(волжките българи) на Волжка България.
Битка при завоя на Самара
- от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Битка при завоя на Самара
- ИнформацияПериод1223
- Място Кернек, Волжка България
- Резултат
- Убедителна българска победа
- Страни в конфликта
- кумански отрядиКомандири и лидериСубетейДжебей Габдула ЧелбирПурешПургаз
Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.
Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожат държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.
Съдържание
Приготовление за битката
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.
Развитие на битката
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река Волга, а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.
Резултат от битката
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
Остатъците от монголските войски през 1224 г. се върнали при Чингис хан, който бил в Централна Азия.
През 1220-1224 г. всяка есен ханските войски организирвали военни походи по земите на чжурчженците, които все още не признавали Ханствотто. Това биле местни феодали и техните войски, неподчиняващи се и противопоставящи се на узурпатора. Битките се водели в Шандун, Шанси и на север от Шенси. От 1221 г. областта Ян'ан е била база за проникване в западните и югозападните територии на Цзин. Властта в земите, подчинени на монголите, обикновено оставала в ръцете на китайски, кидански и дори чжурчженски командири на, които преди са воювали на страната на Цзин. Опитите на Импееията за помирение биле отхвърляни. Активните действия на ханските войски намаляват малко след смъртта на Мухали през 1223 г., но васалите им продължавали да укрепват властта си в предоставените им от Ханството земи.
Съпротивата на чжурчженците се увеличла, когато през 1223 г. Цзинският император Сюай-цзун (Удабу) умира и тронът приема младият Ай-Цзун (Нинясу). Той веднага премина към активни военни операции срещу войските на Южен Сун. След серия поражения, през 1224г.Сунската Империя сключила мир с Цзинската.
Бунт на васалите.
Цзинския пълковпдец У Сиан преминал на страната на Ханството през 1220 г. и станал помощник на китайския Ши Тиен-ни, който отдавна бил на служба при монгоюите в монголите, като главнокомандващ на всички хебейски войски. През 1225 г. У Сиан се разбунтувал срещу узурпаторите и убил Ши Тиен-ни. Възползвайки се от момента,Ли Цюан, бивш чиновник от Дун Цзюн, се разбунтувал в Чжуншан. Скоро бунтовете обхванали почти цялата провинция Хебей и се наложило Ханството да мислят повече за успокояването на обстановката, отколкото за продължаване на войната с Империята Цзин.
След завръщането си от Централна Азия, Чингис хан отново се конценцентрирал на Китай. Според Рашид ад-дин, лично се заел с проблема който се проточвал с години и повел армията си през Западен Китай. Според Рашид ад-дин, през есента на 1225 г., предвижвайки се до границите на Си Ся, по време на лов, Чингис хан паднал от коня си и получил тежко нараняване. До вечерта развил силна треска. На следващата сутрин бил събран военен съвет, на който въпросът бил „да се отложи или не войната с тангутите“. На съвета не присъствал най-големият син на Чингис хан Джучи, към когото вече имало силно недоверие, поради постоянното му отклоняване от заповедите на баща му. Чингис хан заповядал на армията да се насочи срещу войските на Джучи и да се преключи с неговите своеволия, но кампанията не се провела, тъй като пристигнала новината за смъртта му. Чингис Хан е бил болен през цялата зима на 1225-1226 г. През пролетта на 1226 г. Чингис хан отново поел армията преминал границата на Си-Ся по долните течения на река Едзин-Гол. Тангутите и някои съюзни племена биле победени с цената на десетки хиляди убити. Това било началото на последната война на Чингис Хан. През цялата 1226 г. ханските стражи се сражавали с Ли Куан и останалитв бунтовници. През декември армиитe прекосили река Хуанке и навлезли в източните райони на Си Ся
Близо до Линчжоу се състоял сблъсък със стохилядната армия на тангутите . Тя била напълно разгромена. Пътят към столицата на Тангутското царство на бил отворен. През цялата 1226 г. ханските стражи се сражавали с Ли Куан и останалитв бунтовници и едва през 1227 г. Хебей окончателно бил успокоен.
През зимата на 1226-1227 г. започнала обсадата на Чжунсин. През пр-олетта и лятото на 1227 г. държавата на тангутите е била унищожена, а столицата обречена. Чингис Хан починал под нейните стени, според Рашид ад---дин, преди падането й. Според историческата книга Юан-ши, Чингис хан починал, когато жителите на столицата започнали да се предават. „Тайната легенда“ разказва, че Чингис хан получил подаръци от владетеля, но се почувствал зле и се усъмнил в опит да бъде утровен. Наредил да бъде безпощадно убит и ханските войски нахлули в столицата. С превземането й сложил край на Тангутската държава, след което починал. Различни зточници посочват различни причини за смъртта - внезапна болест, болести от нездравословния климат на държавата Тангут, следствие от падането от коня. Установено е със сигурност, че той умира в началото на есента (или в края на лятото), през 1227 г. на територията на покорената вече държава Тангут, веднага след падането на столицата Джунсин (съвременният град Инчуан).
Смъртта на Чингис хан през 1227 г. временно отложило окончателното решение на чжурчженския въпрос и възможност Империята Цзин да си отдъхне и прегрупира. Според легендата, записана в Юан ши(една от 24те исторически книги на Китай от династия Юан), на смъртното си легло Чингис Хан казал:
"Отбраните войски на Цзин в планинския проход Тонгуан са прикрити от планините Лианшан на юг и на севр са защитени от Великата река, така че е трудно да ги победите. Ако съкратим пътя чрез Сун, вечнокървящата рана на Цзин, със сигурност ще можем да си позволим и изпратим войски в Тан и Ден, и да ги насочим към Далиан. Цзин ще изпадне в затруднение и ще се наложи обезателно да изтегли войските си от Тонгуан. И дори 10 000 да са в брой, при предвижването си на хиляди ли* разстояние, ще бъдат изтущени и лесно ще ги сломим".
Ли е обозначението за две китайски измерителни единици за разстояния: първата е ли 市里 - 1/3 от мм. и втората - ли 里, - за дълги разстояния, В древността (里) е било 300 или 360 стъпки, а (步 будистки) е стандартната измерваща единица за 500 метра. На китайски тези стойности се обозначават с различни йероглифи и се произнасят в различни тонове.
Според завещанието Чингис хан е наследен от третия си син Угедей. През 1266 г. на Чингис хан е дадена посмъртна титла Шен-ву-хуан-ди - „Премъдър и войнствен император“, по-късно било добавено попълнение : Фа-тиан-ци-юн Шен-ву-хуан-ди. Името на храма на Чингис хан било Тай цзу - "основателят на династията".
През 1227 г. цзинския генерал Ушан побеждава ханските войски и се установява в Сишан. През 1228 г. Ванянг Ченхошан с чета от 400 войници победил 8-хиляден хански корпус в Дачанюан.Войната с чжучженците по завета на Чингис Хан е подновена от Угедей през 1230 година.