Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите.
В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име.
Самбат Кий заминал на запад подир залязващото слънце, основал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Страната на Дуло”.
Другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий, държавата му загинала.
Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”
Повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл:
– Синове мои, свършват земните ми дни.
– Олеле, тате, недей! – проплакал най–малкият, Алцек. – Какво ще правим без тебе?
– Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки.
Баян отишъл и взел наръча пръчки, който лежал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
– Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж – казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.
– Не мога – рекъл, – тате.
– Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Кубрат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
– Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.
– Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може.
– Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви победи. Разбрахте ли?
– Тъй вярно, разбрахме! – отвърнали в един глас петимата му синове.
– Какво разбрахте?
– Съединението прави силата!
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.
Българи, тези хубави думи „Съединението прави силата” вий сте ги изписали и върху герба си, но тежко ви и горко, ако не спазвате този завет, както направили Кубратовите синове. Защото още не бил изстинал трупът на стария хан – и синовете му се скарали кой да седне на бащиния трон.
– По старшинство на мен се пада – казал Батбаян. – Тая няма да я бъде, ти да ни командваш – рекли четиримата му горди братя.
На другия ден погребали баща си по християнски, както им бил заръчал, погребали го заедно със скиптъра и меча му, защото не могли да поделят и тях.
Народа на Стара Велика България обаче поделили на пет равни части и всеки застанал начело на ордата си.
– Аз оставам тук, на бащината си земя – казал Батбаян.
– Аз поемам на север – казал Котраг.
– Аз на юг – казал Аспарух.
– Тогава аз тръгвам на запад – казал Кубер.
– Аз идвам с тебе, бате – казал Алцек.
И поели в четирите посоки на света.
Статьи на этом канале в основном предназначены для тех, кто говорит по-болгарски. Для всех остальных - только если они хотят читать на родственном языке.
У кого есть чем дополнить или поспорить - прошу не сдерживать себя в комментариях.
А пока... Успехов вам, дорогие читатели и начинающие авторы!
Ставьте лайк, подписывайтесь на мой канал.