Колко злато притежава България. Къде отива това злато?
България се къпе в злато, а чуждите колонизатори я ограбват и за нас остава само екологичната катастрофа – това е една от най-разпространените тези на родните любители на конспирацията.
Популярността ѝ има просто и логично обяснение – позицията на жертва e универсалното извинение за неуспехa и бедността на всеки народ.
Ще се опитам да адресирам икономическата част по темата с някои основни факти, така че всеки разумен човек да може сам да си отговори на въпроса, който задавам в заглавието. Унищожаването на околната среда заради златодобива е друг мит, който обаче не е обект на този текст.
Колко злато притежава България?
Колкото има в трезорите – около 40 тона. По този показател България е в топ 50 на света. Геоложките ресурси обаче са нещо различно. На теория ги има, а достоверната им оценка е за около 450 т. злато в находищата, които вече са проучени.
На практика, могат да бъдат извлечени и от тях да има полза само след няколко нетривиални стъпки:
✔️да бъдат доказани запаси – количества, чиито добив е технологично възможен и икономически ефективен;
✔️да се инвестира и да бъдат добити рудите;
✔️да бъде извлечен чист метал от тях;
Колко злато добива България?
Малко – около 7.3 т/г. златен еквивалент през 2015 г. , според Геоложката служба на САЩ, основно под формата на концентрати, а не метал.
Да, в Европа ние се движим на 3-4-то място, но на фона на световния добив от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия ние сме капка в морето.
До 60-те години основен източник е била мина Злата в Трън, а след това рудник Челопеч.
Тук трябва да уточним, че през 80-те години сме добивали около 2 т./г. злато, с които НРБ редовно е покривала дълговете си към СССР.
През 2015 г. около 4.8 тона (65%) се добиват от Дънди Прешъс Металс – Челопеч, а останалите идват основно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият ръст в последните години се дължи преди всичко на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс.
Кой изнася злато от България?
Канадците от Дънди Прешъс Металс, разбира се!
Всъщност не точно. Дънди Прешъс Металс – Челопеч добива меден и пиритен концентрат с различно златно съдържание, като стойността на медта и златото в тях е горе-долу еднаква (включително и доста сребро).
Да, навремето те искаха да го преработват на място, но за съжаление активистите и властите смело прогониха тази инвестиция и днес Дънди Прешъс Металс – Челопеч изнася концентрати през половината свят, за да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места.
И така, добавената стойност от производството на метали отлетя завинаги надалеч.
Единственият значим производител на крайни благородни метали в България е Комбинат за Цветни Метали край Пловдив – по около 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски находища и рециклират излязло от употреба електронно оборудване и получават краен метал. Продават ги на този, който дава най-добрата цена, включително на Българска Народна Банка, и никой няма право да ги обвинява за това.
Защо българската държава не добива сама златосъдържащи руди?
Защото не знае и не може. През 1994 г. държавният рудник Челопеч, чиято дейност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 г., е пред ликвидация. Защото държавата не намира пазари за концентрата, нито инвестира в модернизацията му, нито търси нови запаси.
Рудникът, а с него и поминъкът на региона, са спасени благодарение на частичната приватизация и последващо концесиониране през 1999 г. Само че тази работа се оказва сложна дори и за частния бизнес и до 2004 г. положението не се подобрява особено. Тогава фалиралата отново мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс.
И все пак не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България?
Не. Всъщност е точно обратното. В края на 90-те години добивната индустрия е в упадък и България разполага с много малко доказани запаси и практически само един едва оцеляващ рудник. След концесионирането на мините, започват сериозни инвестиции не само в технологиите за добив, но и в търсене и проучване.
В резултат, днес страната разполага с няколко доста значими находища – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и доста други – с доказани запаси (не просто предполагаем ресурс), които многократно надвишават тези отпреди две десетилетия.
Звучи парадоксално, но е факт – колкото повече се развива добивът, толкова повече растат запасите. На теория рудник Челопеч трябва да бъде изчерпан през 2029 г. На практика, той никога в 60-годишната си история не е имал запаси за повече от 15-20 г. напред.
А хората в Дънди Прешъс Металс са умели практици – те просто намират още.
Статьи на этом канале в основном предназначены для тех, кто говорит по-болгарски. Для всех остальных - только если они хотят читать на родственном языке.
У кого есть чем дополнить или поспорить - прошу не сдерживать себя в комментариях.
А пока... Успехов вам, дорогие читатели и начинающие авторы!
Ставьте лайк, подписывайтесь на мой канал.