Начало государства, которое осталось в истории под названием Ста̀рая Велѝкая Болга̀рия , было положено в 635 году.
Началото на държавата, останала в историята под името Стара Велика България, е поставено през 635 година. Тогава завърналият се от Константинопол Хан Кубрат е издигнат от чичо си Органа за владетел на оногудурите. Заедно със своя сродник Кубрат започва война срещу аварите за отхвърляне на зависимостта на българите от тях.
Следват поредица от тежки сражения в причерноморските степи. По време на едно от тях загива Органа и Кубрат печели своята независимост – става новия владетел на българите.
Кубрат бързо сключва договор с византийския император Ираклий, с който са добри приятели от неговото пребиваване в Константинопол.
Кубрат поема отговорността да брани източните граници на империята от напиращите към Византия врагове. В замяна на това императорът му дава титлата патриций и го обсипва с щедри дарове.
Според запазените сведения на хронистите тази титла не е случайна. Смята се, че Кубрат е приел християнството в Константинопол, а впоследствие и голяма част от членовете на собственото му семейство и приближени приемат новата вяра. С това се обясняват добрите отношения, които той поддържа с императорското семейство. Включително подкрепата, която оказва след смъртта на Ираклий на съпругата му Мартина и синовете му.
Хан Кубрат проявява верска търпимост по отношение на народите, влизащи в пределите на неговата държава. Като в същото време е неумолим противник и страшен воин. Особено по отношение на кръвния съперник – рода Ашина, с който е свързано племето на хазарите.
Кубрат воюва свирепо срещу тях и едва след смъртта му хазарите успяват да вземат надмощие и да завладеят големи части от Стара Велика България. Последното всъщност се явява естествен процес, получил се в резултат на преселението на кубратовите синове.
Като основната причина за него днес се посочва стремежът да се открият нови плодородни земи, където българите могат да се установят трайно и да изоставят полуномадския си начин на живот. В последствие две от тях Дунавска България, в чиито предели живеят днешните българи и Волжко-Камска България се утвърждават и достигат още по-голям разцвет.
Онова обаче, което е изключително важно да се знае за Стара Велика България, е че тя поставя началото в процеса на обединяване на съзнанието на българите в едно. Хан Кубрат кара своите разпръснати и често враждуващи помежду си сънародници да формират своето национално самосъзнание.
Първоначално прабългарският племенен съюз намиращ се под управлението на Кубрат е възникнал на онази територия, която била подчинена на Запад-нотюркския хаганат и която отхвърлила през 631 година неговата върховна власт. Тъй като най-западните граници на този хаганат достигали до Кавказ, Черно море, Азовско море и река Дон, в тази най-западна част се е оформила и създала Старата Велика България. Тя е била онова основно ядро, около което след това са били обединени и други племена, съставляващи прабългарския племенен съюз по време на неговата най-голяма мощ.
След сключването на мира с Византия през 635 година и стабилизирането на положението на изток Кубрат присъединил към владенията си и други племена — не случайно Теофан споменава, че около Азовско море и Фанагория освен евреи живеели „твърде много народи”. Сред тях несъмнено са се намирали и унгарски племена, за което има толкова много писмени, езикови и археологични данни. Съвсем естествено било при това положение разширението на Старата Велика България да стане и в земите на запад от река Дон, където живеело прабългарското племе котраги (кутригури).
Самият факт, че котрагите са посочени като подвластни на Кубрат, дава основание да се твърди, че прабългарският племенен съюз се е простирал и на запад от река Дон. Това се потвърждава и от факта, че след разпадането на племенния съюз след смъртта на хан Кубрат един от синовете му (хан Котраг) се настанил трайно в областта между Днепър и Дон, тоест в земи които са попадали под властта на Стара Велика България.
Границите на прабългарския племенен съюз начело с хан Кубрат могат да бъдат очертани по следния начин: на изток — долното течение на река Волга и Каспийско море до Кавказ; на юг — Кавказките планини, Черно море, Азовско море (без Крим) до Каркинитския залив; западната граница по е вървяла по река Днепър, а в някои участъци е достигала и до река Буг; северната граница е достигала до бърдото Ергени (това възвишение е посочено като Конски планини или Български планини) и извивката на река Дон, като непосредствени съседи на прабългарите там са били племената на антите.
Столицата и главният град на прабългарския племенен съюз била Фанагория. Това старо селище възникнало около VI в. пр. н. е. на брега на Таманския залив. По-късно през IV век от н.е. било разрушено от хуните и готите. През V и VI в. града започнал да се съвзема и дори станал център на Фанагорийската епархия. Неговия възход и възстановяване станало благодарение на успешната политика на Кубрат и на добрите търговски контакти, които българският владетел поддържал и осъществявал по море, чрез пристанището на Фанагория.
Кубрат управлява Стара Велика България в периода от 635 до 650 година. Авторитетен държавник надарен с изключителен пълководчески талант и мъдрост, българският владетел не просто успява да обедини разпръснатите българи.
Той ни остава своята мъдрост и завет, с който днес биват закърмени всички българчета. Думите на хан Кубрат отекват през времето, за да ни покажат и ни накарат да помни, че само заедно с обединени усилия българите са способни да извършат велики дела.
Третият син на Кубрат - Аспарух основава Дунавска България, в чиито предели живеят днешните българи.
Ссылки на другие статьи из этою тематики #история
НАВИГАЦИЯ ПО ВСЕМ ТЕМАМ И СТАТЬЯМ КАНАЛА
Статьи на этом канале в основном предназначены для тех, кто говорит по-болгарски. Для всех остальных - только если они хотят читать на родственном языке.
У кого есть чем дополнить или поспорить - прошу не сдерживать себя в комментариях.
А пока... Успехов вам, дорогие читатели и начинающие авторы!
Ставьте лайк, подписывайтесь на мой канал.