Wind Hunter SteffИзменить
道教 Дао - „начин на живот“
Рзузнаването не е наука, а изкуство. Науката е повторяемост и потвърждение, а разузнаването е шедьовър. Шедьовър е висше постижение в изкуството, което не подлежи на повторяемост.
Девятов А. П.
Китаист, и бивш военен дипломат, полковник от стратегическото разузнаване на СССР в КНР.
Днес, всички "говорящи глави", се опират на всичко което е известно от Запада.
Образованието им е про-западно и естествено знаят. и говорят постоянно, и "компетентно" за Древни Средиземноморски Цивилизации (Еллада, Атина, Спарта, Демокрация, Аристотел, Софоклеос),
Египет(пирамиди, Фараони, Клеопатра), Рим (Римска Империя{първа}, Втора Римска империя (Византия, Константинопол) , "Москва Трети Рим" (Иван Трети, София Палеолог), Месопотамия (финикийци и шумери, Вавилон), Небесен Израел и Свещен Иеросалим(Храмът на Соломон, "Стария Завет", "Новия Завет", Месия и пророците), и пр. и пр.
Съвършено мъдрият и реакционно класов Конфуций, при тези
"говорящи, прозападни, всезнаещи глави" , отсъства. Никой от тях, въобще не е запознат с китайската система по координация на съзнанието. Никой, защото тя никъде на Запад не се преподава. Навсякъде ще срещнете Платон, Аристотел, Хегел, Маркс, Кант и др. цветущи и не толкова, западносформирани личности, но не и Конфуциянство и Даоизъм.
Това, което ще се опитаме да анализираме и ще си поговорим, е за пълнотата, ценностите и адекватността, опираши се на константи в Китайската Цивилизация. Срединно-землена цивилизация на "жълтите хора". Защо...? Защото те в днешно време се намират на предния рубеж в изхода от Световния кризис.
По-голямата част от традиционната китайска философия произхожда от ерите "Пролет и Есен", и "Войнстващи държави", по време на период, известен като „Сто школи на мисълта“, който се характеризира със значителни интелектуални и културни развития. Въпреки че по-голямата част от традиционната китайска философия започва в периода "Войнстващи държави", елементи от нея са съществували няколко хиляди години. Някои от тях се намират в И Чинг (Книгата на промените), древен сборник за гадаене, който датира поне от 672 пр.н.е. По време на ерата "Войнстващи държави" възникват основните философски школи на Китай, конфуцианството, мохизма, легализма и даоизма, наред с философии, които впоследствие са засенчени, като агрикултурализма, китайския натурализъм и логиците.
Ин Ян цзя ((阴阳家, pinyin: yīn yáng jiā) е философска школа на древен Китай, специализирана в естествени философско-космологични и окултно-нумерологични проблеми. Школа за "Началото на Тъмнината (Ин) и Светлината (Ян)".Последователите на тази школа се опитаха да интерпретират събитията изключително от гледна точка на природните сили и затова тя обикновено се тълкува като естествено философска. Идеите на школата 阴阳家 Ин Ян са били в основата на традиционната духовна култура и наука на древен Китай. Въз основа на астрономическите изчисления са биле създадени календари, чиято точност е имало голямо значение, не само за селското стопанство, но и се представя "грижата за Небесния син и неговите съветници“. Изследването на небесните явления е имало голямо значение в древната китайска медицина, която съчетава елементите от космологията, биоритмологията и климатологията .
Ян елементите са чисти и видими, докато Ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и земята, докато Ян е символизиран от огъня и въздуха. Ян винаги съдържа потенциала на Ин, и Ин винаги съдържа потенциала на Ян, тоест Ин и Ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си частица от другия. Това виждаме в двете „очи“ или „точки“ на символа. Така двете сили са допълващи се , а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат – Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че „Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.“ Според китайската философия, в началото на света стои У дзи – „Безпределната празнота“, където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати – Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие – Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.
По-късно идеите на 阴阳家 школата Ин Ян са широко използвани в неоконфуцианството и даосизма.
„Конфуцианство“ е западен термин, който няма еквивалент на китайски . В Китай това учение е известно като 儒学 „Училище на учените“, „Школа на учените книжовници“ или „Школа на образованите хора“. Конфуцианството - това е мироглед, социална етика, научна традиция, начин на живот, разглеждано е, като философия, но е грешно считано за религия, с цел опорочаване, дори не е политическа идеология.
Конфуцианството (жу дзя – школата на книжниците), също като даоизма, се е зародило в Китай през VI - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан дзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кундзъ (Конфуций). Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и загубената по-късно Юедзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е „Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите“. Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната. Голямо значение се е придавало на Юе – музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета – правилата за благопристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации. Една от основите на конфуцианството е учението джън мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото. Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Конфуций.
Дао (китайски 道, буквално - пътят) е една от най-важните категории на китайската философия. Конфуций и ранните конфуцианци му придадоха етично значение, интерпретирайки го като „пътя на човека“, тоест морално поведение и морален ред, основан на морала. Най-известната даоистка интерпретация на Дао се съдържа в трактата на Дао Де Цзин - „Дао е вечен и няма име“.
От Дао възниква полярността на Ин и Ян и в последствие, образуването на противоположности от координацията на действията, при която възникват промяна, движение и взаимно проникване. В резултат на това се появява света. Възникването му не означава известното ни начало на времето, когато светът започна да съществува, както е в Библията. Светът винаги е съществувал. Тук става въпрос за осмисляне принципа на съществуване. Дао е едновременно принцип на божественото присъствие и човешкото съществуване , вътрешен и външен, невидим и видим. Дао е най-висшето състояние на съществуването в неговата аналитична функция , като недиференцирана празнота и майка на Космоса. Като най-високо се разбира основното, най-високо ниво на разбиране, а не сила, която е по-силна от всички останали сили. Пустотата означава това, което не виждаме, а не липсата на нещо. В съвременната интерпретация това може да бъдат дълбоките нива на микрокосмоса, „тъмната“ субстанция на Вселената. Това,което астрофизиците търсят днес, нещо още по-невидимо, но проникващо във всичко, като магнитни полета или гравитационни вълни, а дори и по-фундаментално, обобщени,взети заедно , изграждащи творческата сила на съществуването.
Според Лао Дзъ, Дао поражда единица (голямата граница на китайците 太極), единица поражда две(дуализъм) - Ин и Ян (китайски 陰陽), които, когато са пуснати в движение, стават три(троичност) и пораждат целия проявен свят (китайски 萬物 / 万物, wànwù ) Тоест, Дао е източникът на всички форми. В същото време енергията формира целия процес на създаване.
Тъй като Дао обхваща всичко, такива противоположности като отсъствие (китайски традиции 無, например 无, pinyin wú) и присъствие (китайски (, ǒu)), не може да бъде описан в интелектуален план, поради което китайската философия е пълна с парадокси. Един от основните парадокси е, че Дао е едновременно уникален - уникалният път на всяко нещо и всяко явление поотделно, тоест сам по себе си и Единния, универсален закон на Вселената, който съчетава всички неща и всички явления в едно съществуване. Друг парадокс е, че Дао е висша сила, но Дао не може да бъде представен като нещо отделно. Дао сякаш се разлива във всички останали активни сили, сякаш ги пронизва.
В концепциите на класическата литература, Дао се интерпретира като всепроникваща сила, като средство и цел на съществуване. Целта на съществуването в даоизма не е движение от най-ниското към най-високото, както в монотеистичните религии, а нещо необяснимо и неразбираемо. Знанието и разбирането са термини, които по принцип не са приложими за Дао. Целта на съществуването е „нещо само по себе си“. Дао действа без видима дейност и явни намерение. Той сътворява нещата и създава ред. Дао не е необходимо да се представя като нещо съществуващо отделно и да създава всичко съществуващо. Действието на Дао е незабележимо и вездесъщо. Дао е навсякъде и във всичко.
Дао може да бъде разбиран като универсален принцип, рационално недостъпен. За реализирането му, човек трябва да живее по по-интуитивен начин. Да следваш пътя на разума, пренебрегвайки интуицията, означава да бъдеш във конфлнкт с Дао. Воюващият с Дао неизбежно ще причини вреда, не само на себе си, но и на другите. Все едно да плува срещу течението, което е толкова силно, че ще елеминира енергията му. Изчерпвайки силата си, той ще изпадне в разруха.
ДА ТУН (китайски - голямо единство, голямо равенство, велика идентичност / сходство) е терминът на китайската философия, който има две различни значения: онтологично (главно в даоизма) и социално-политическо (главно в конфуцианството). Основният семантичен компонент на бинома «да тун» — иероглиф «тун» („обединение“, „еднаквост“, „равенство“, „съвместимост“, „съвпадение“, „сходство“, „идентичност“), заедно с неговия антоним „и“ („Разграничаване“, „различие“, „отчуждение“, „странност“, „необикновеност“) образуват няколко от най-важните категории от китайската класическа философия. Методологичната специфика на «тун» е в недиференцираното представяне на логически коренно различни понятия за сходство и идентичност. Конфуций описва две състояния на обществото: идеални - да тун и приемливи - Сяо Кан ( „Малък просперитет“). Дефиницията за същността на да тун, обикновено се тълкува по следния начин: „Когато е действал Великият Дао (или: когато са вървели по Великия Път), Поднебесната принадлежала на всички (била обща). " Същността на Сяо Кан ( „Малък просперитет“) : " Сега, когато Голямото Дао вече се скри . Поднебесната империя принадлежи на семействата ". Този паралелизъм обикновено се тълкува като противопоставяне на идеите за всеобщо равенство и принадлежност на всичко към всеки, от една страна, и отделянето на света, от друга.
Очевидно тезата „Тиян Ся Вей Гонг“ - дефиницията на да тун - означава такова състояние на Поднебесната империя, при което всичко в нея е хармонизирано като в един здрав организъм с ненарушена естествена йерархия на органи и функции. Китайският лидер Ден Сяопин използва термина Сяо Кан общество ( „Малък просперитет“) през 1979 г. като крайна цел на китайската модернизация.
След не кратко въвеждане в константите на древната Китайска цивилизация, се връщаме отново в днешната реалност.
"Захват на бъдещето", това не е САЩ. Това е Китай.
На много от удържащите сили, развитието на събитията не се харесва. Все още не могат да повярват и приемат разрухата в любимия им "Запад". Платоновата и Аристотелската философии, Средиземноморската цивилизация на "белите хора", индустриялното общество, Нютоновата физика и цялата концептуална картина на Запада, се руши пред очите ни. И това не е по лични причини на който и да е, а защото вече "се излива поройния дъжд и следват мълниеносни бури".Запад това е рационализъм, тържества на земята(църковните тържества), аналитика, двоичност(дуализъм), "велика" шахматна дъска, на която белите винаги започват партията и побеждават, инициятивност и визия на историята, като прогрес. Всички нови учения, се стремят и развиват в прогрес. И успяват, още през 1582, когато разгръщат цикъла в линейност и създават Григориянския календар (Григорий Тринадесетти-Папа Римски). Капитализация на продължителността. Когато Нютон казва, че цялото време е продължителност, западния свят го капитализира и започва да продава бъдещето, като продължителност. Това се нарича кредит - доверие. Продадоха всичко на кредит и ето ви кризата. За тях всичко е математика, мислите им са квантови. Математиката това са квантови вълни. А къде е прогреса в Космоса?! Няма такива явления, които да са в прогрес, там всички тела са във въртеливо състояние и се движат по орбити и траектории, няма прогрес, има хармония, която е троичност със сложни съразмерности. Ето защо Запада не може да сътвори тази картина, картината на света в бъдещето.
А каква е общата картина на съвременнта глобална политика - противовеси и удържане.
Когато говорим за Третата Световна Война от хибриден тип, става въпрос за смисъла на тези действия. Между кои се води тя и кои ще са победителите. Понеже отсъства орган, който да оценява обстановката, като военна, е настъпило стратегическо объркване. Някои подробности които не са заложени в картината, не дават пълнота и цялостна адекватност на случващото се. Руши се старият световен ред. А как ще изглежда новият световен ред? Тази война решава задачи, които не са биле решени през Втората Свтовна Война. Смяната на техническото ниво е икономическата част от концептуалността на това новото, напълно непознато, което предстои. В какъв вид ще е новата глобализация, от кого и как ще се постигне. В момента се решават задачи с насилствени средства - така наречената "пандемия", заменяща войната с бойни ядрени оръжия. Кои са страните на тази война. Нищо ново под Слънцето. Многополярността, която всеки ден ни натрапват е пълна глупост и засада в концептуалността. В природата няма никакви многополярности - плюс и минус, север и юг, мъж и жена, светлина и тъмнина. Всички, които приеха концепция с многополярност губят. Няма модел, по който да спечелят. Война се води винаги от две страни, или противостоящи коалиции.
На колкото и шахматни дъски да се играе, противоборството е между белите и черните.
В засада стоят трети, които не участват, а само са изгодополучатели от активния сблъсък на две страни. Разбира се, победителят от противостоянието също е печеливш, но с някаква цена(жертви или икономически загуби, душевни или психически травми и др.), но основния печеливш е пасивния, който по принцип е в задколисието.
Китайците разбират от диалектика и конструират своята политика с азиатска специфика. Всеки иероглиф е цяла картина, която за западния човек е непонятна. Само китаеца може да разбере по иероглифа, дали тигърът някого е нахапал, или този някой е нахапал тигъра. Целият му живот преминава, като в една приказка, с многобройни картини. Такива са и митичните им филми - хармония в движение и душевен резонанс. Икономическият им модел, също е специфичен. Не случайно се определя като модел на икономика с азиятски способ на производство.
Двуконтурната парична система била характерна за Великата Монголска Империя (И Го - обединени държави - Империя е западно понятие) на Чингиз Хан. Хартиените платежни средства са ъществували още при империята Сун, но двуконтурната система в Китай въвежда Хубилай, внукът на Чингиз Хан, който през 1271г е обявен за Император на Китай.
През 1279г завоюва Сун и създава най-великата Империя Юан - от море, до море - от Тихия Океан до Черно море, и от Сибир до северните провинции на Индия (още са спорни) - 1/5 от сушата на Земята.
Какво е "азиятски способ на производство" ? Това е източно азиятски деспотизъм, въз основата на двуконтурната парична система. Парите, които имат потребителска стойност се измерват в тежести, т.е са в натурална металическа форма(злато, сребро, бронз). Те са обезпечени от трудоемкостта при добива и обработката на съответния метал. Употребяват се в пазарните отношения при закупки на полезни необходимости(храна, облекло, битови нужди и оръдия на труда). Това са счетоводни единици превързани към тежест (измерване в грам - злато, сребро и др.) Вторият контур е с хартиени книжа обезпечени от Императора и държавата - безналично (без касово) плащане, но не кредит(доверие) , а гаранция(отговорност) пред държавата и императора при изпълнение на държавна поръчка - мостове, пътища, (държавна инфраструктура, военна инфраструктура и др.) т.е планова икономика. Ето защо... "...нито една западна наука не може да обясни, какво се случва в Китай..." - Дъглас Норт, нобелов лауреат по икономика. И е напълно логично, защото е икономист, а не философ, като Карл Маркс(завършил древна философия и право).
В научният си труд "Капиталът", Карл Маркс разнищва спецификата на западната икономика и само споменава един друг вид икономика със специфичен азиятски способ на производство. Задачата, която му е била поставена да реши, е съсредоточаване върху производството на капитал в западния модел икономика.
След поражението си като президент на Китайската Република през 1949г, Чан Кайши възглавява Гоминдан и правителството в Тайван. До края на октомври 1971г мястото в Съвета по Безопасност в ООН се заема от представители на Китайската Република. През 1959г. Чан Кайши заявява от Тайван, че в КНР настъпва период на хаос. За първи път от много години, в Китай се говори за периоди, а не за линейни дати.
Когато рез 1972г КНР заменя Тайван в Организацията на Съвета за Безопасност, Дън Сияопин заявява в речта си :
Теорията на Мао Дзедун за делението на света на три части, е величествен принос в съкровището на Марксизма-Ленинизма. Никой не разбра, какво е имал впредвид.
СССР първи признава Китайската Народна Република, още на следващия ден от нейното провъзгласяване, т. е на 1ви октомври е провъзгласена а на 2ри СССР я признав. Китай, след 1949г до 1959 се движи, направлява и развива под егидата на Съветската Комунистическа Партия. СССР воюва съвместно с КНР във войната в Корея, а също така й помага с технологии по създаването на собствена ядрена програма. Мао Дзедун не е имал висока образованост, не е знаел чужди езици, но е бил напълно и много добре запознат със спецификата на древната китайска философия и традиции. Бил е исторически грамотен. Първо се е чувствал китаец с философски умения и етика, и после марксист. Знаел е много добре, че КНР, първо трябва да добие субективност - независимост и самостоятелност, опираща се на собствени сили, и преди всичко концептуалност. Докато през тези десет години се развива концептуално под егидата на СССР, тя не е била самостоятелна държавс. Да имало е държавност, но не е била субект в глобален аспект. За да придобие субективност, е било необходимо да прекъсне пъпната връв на обвързаност със СССР, да се отдели, преди фсичко концептуално. И това се случва, когато Мао Дзедун, създава собствени идеи, които с ненавист нарекоха Маоизъм, предимно в СССР. В последствие, не само останалите страни от социалистическия лагер, но и други страни опитващите се да тръгнат по социалистически път на развитие.
Всичко започва през 1956 година, когато Хрушчов на 20тия Конгрес на КПСС, започва да упреква Мао Дзедун в неадекватност. Тогава започва "великата война на идеи", между СССР и КНР. Стига се до пълен разкол с военен пограничен конфликт.
Така КНР извоюва самостоятелността си, преди всичко концептуално. Тези събития стават веднага повод за прихващане на КНР от останалите глобални сили със западен модел на развитие. САЩ веднага признават самостоятелността и независимостта на КНР, които отричаха до него момент. Процесите се развиват незабавно и динамично. Кисинджер и Никсън от засада усппяват да прихванат инициативата.
В геоплитиката на запада - "който не е с нас той е против нас", двоичност и единоборство на две противоположни сили. Китайската политика винаги се е опирала на традиционалната, философска мисъл. Безкрайната китайска хитрост и принципа:
"ние сами" , "нашите съюзници" и "нашите врагове". Т.е, ще победим, защото нашите съюзници ще похабят всичките си сили в противоборството с нашите врагове. Така изглежда и древната китайска стратегия: "Мъдрата маймуна, която стояла високо в планината, с търпение наблюдава битката на два тигъра в долината". Заемайки тази позиция, Китайците разиграват тази схема на три (две актовни сили и една пасивна) - разгръщане и компромитиране на схватката. Угодополучател - пасивния. След няколко десетилетия, КНР се явява стратегически победител. Поднебесната спечели с великото си търпение и безкрайна хитрост, докато се пребиваха по между си двете свръх държави - СССР и САЩ. Американския империализъм и Съветския Ревизионизъм.
Когато СССР капитулира, Китай спечели три изгодни съглашения от предателя Горбачов, за които малко, дори изобщо не ни разказват - изход на Съветските войски от Афганистан, изход на Съветските войски от Монголия и натиск върху Виетнам за изхода на Виетнамските войски от Камбоджа.
Концептуална подготовка, още преди тридесет години за захват в бъдещето, който днес сполучливо осъществява.
Всички централно азиятски републики, попадат фактически под китайско управление. В началото под формата на "Шанхайската петторка", която в последствие се превърна в ШОС(Шанхайска Организация за Сътрудничество) . С развитието на плана "Нов път на коприната", разшири влиянието си мащабно - осем мюсюлмански и четири православни, християнски републики. Това са трофеите от разиграната класическа китайска стратегия в концептуалността.
САЩ, другият тигър също се оказа изтощен след тази схватка и днес наблюдаваме същото. Китайците разиграват картата с руските либералдемократи, протежета на американските.
Всички говорят за сътрудничество и взаимопомощ между Русия и Китай. Колкото по-вече се раздуват тези отношения, толкова в по-изгодна позиция се озовава Поднебесната в противопоставянето със САЩ. Схемата е напълно позната. Отново се пребиват в единоборство във военно и дори военнокосмическо противостояние - Русия срещу САЩ. Принципно, схемите са две - Първа :
две пасивни сили и една активна - преимущество добива активната сила. Втората схема е - две активни сили, една пасивна - преимуществото е за пасивната сила. Китайците изграждат връзката в тази тройна конфигурация, като пасивна сила. От всичките тези безобразия между Русия и САЩ в хибридната война - санкции, Скрипали, гонения на дипломати, "намеса" в избори, и други безсмислици по разни Олимпийски комитети(без национален химн, флаг и националн екипировка) , WADA и т.н. Прехващанията във Венецуела, измъчената Сирийска Виктория, която малко е, и на Турция. Иран наш, Ирак и той е наш и още по-малко на турците. А Афганистан на кого остава?! Ами Пакистан...?! Лудницата и бъркотиите в Либия(кой с кого е, и против кого). Печеливши са винаги китайците. Китай също така придоби инициативата в Африка. Американците се оттеглят и преотстъпват стратегическо пространство. Етиопия, новото китайско чудо на Черния Континент. От най-бедната страна в света, с най-голямата смъртност от глад,
Етиопия днес се превръща в "Черната перла", и скоро ще е парадигма за страните от Третия Свят. С базата си в Джибути, Китай демонстрира безкомпромисност и заявка за свръх сила.
А това, което ви разказват в медиите, е за масово оглупяване. СМИ са декорация, а какво се случва зад кулисите, няма да ни разкажат. Днешните отношения между Китай и САЩ са продължение на разиграната партия от Дън Сияопин, който през януари 1979г. посещава Вашингтон. През декември в 1978г се провежда Третия Пленум на ЦК на КПК от сесията на11 Конгрес. Групата на националния елит, в която преставител е и Дън Сияопин със статус на председател на ЦК на КПК(императорска длъжност), започва тази нова политика. Сговорът е с Картър - "Съглашение за Конструктивно Сътрудничество", планирано за 40 (20+20) години. Потвърждението на сговора е бързата война с Виетнам, наказание за краха и позора на американците, в средата на 70те години на 20ти век. . Доказателство за лоялност.
Подписаното споразумение - "Конструктивното сътрудничество" е в сила и до наше време.
Китайците разиграха соята класическа схема в концептуалност. По време на среща с японския премиер Охира Масайоши през 1979 г. Дън Сяопинг отбеляза, че Китай трябва да изгради общество със среден доход, за да постигне модернизация на страната. Китайски експерти обясниха, че "обществото със средни доходи" и китайската "модернизация" са нови понятия.
Средно проспериращото общество е етап на развитие между решаването на проблема с храните и облеклата за населението . Сяокан общество, означава общество, в което по-голямата част от хората са умерено богати, средна класа, а икономическият просперитет е достатъчен, за да премести по-голямата част от населението в континентален Китай в удобни условия. Неразделна част от концепцията на обществото Сяокан е идеята, че икономическият растеж трябва да бъде балансиран с понякога противоречащите си цели на социално равенство и опазване на околната среда. Използването на термина се отнася и до китайската философия в подкрепа на съвременния социализъм с китайска специфика. В китайските писания обществото Сяокан е предшественик на идеята за Великото единство (大同). Има приблизително съответствие и развитие в китайския марксизъм между пазарното социалистическо общество и световния комунизъм.
Комунистическата партия на Китай използва класическата китайска концепция на обществото Сяокан, за да узакони своята визия за бъдещето на Китай. Неотдавнашното му използване е свързано с Ху Джинтао и Вен Цзябао , като цел на континенталния Китай, която трябва да бъде постигната до 2020 г.
Китайската мечта (на китайски: 中: 夢, Pinyin: ō 梦, Pinyin Zhongguo Meng, пал. Zhonggu-Meng) е настоящият обществено-политически курс и лозунгът на Народната република Китай. Този термин за първи път беше озвучен на 29 ноември 2012 г. от китайския президент Си Дзинпин „мечтата на Китай за голямо възраждане на китайската нация“.
Идеята за „китайската мечта“ беше изразена по време на посещение на изложбата „Път към възраждане“ в Националния музей на Китай (Пекин). Същността му е възраждането на китайската нация. Според Си Цзинпин, Комунистическата партия на Китай е локомотивът за осъществяването на „китайската мечта“, а изграждането на социализъм с китайска специфика е единственият начин за възраждане на китайската нация. „Уверени сме, че предимствата на социалистическата система у нас ще стават все по-очевидни, а пътят ни ще бъде все по-широк и по-широк“. 29 ноември е денят на китайската мечта. Идеята за празника принадлежи на Чен Уайсън, генерален секретар на Международното дружество за изследване на мечтите.
На 28 юни 2013 г. екип от проекти, ръководен от Чен Уайсънг, регистрира логото на Деня на Китай в Патентното ведомство на Гуандун
Оценка на обстановката в пълнота,цялостност и адекватност.
2012 беше годината в началото на прелома, който се развихря с пълна сила днес. Всичко беше предсказано по-рано. В същата тази 2012 година, по време на приемането длъжността Президент на РСФСР, Путин заяви в една от концептоалните статии на вестник "Известия" , че :
"В тандем с Д. А. Медведев, Русия и целия свят се намират пред прага на предизвикателството, в решаването на задачи по въпроси от изплуващите тектонически процеси на глобални трансформации". Чудесно художествено описание на картината, която предстои и наблюдаваме днес. Възможно е Путин да не е имал идея, какво са му надраскали да изрече, но този който е сторил тази формолировка, е имал задача, да пусне във информационното поле, вече задвижени тектонически процеси на глобални трансформации.
В същият този период Путин каза, че е необходимо Русия да поеме "Китайския вятър" в полосата на руската икономика :
"Разширението на връзките с КНР - нашите надеждни приятели - е безусловен приоритет на Русия" - Владимир Путин.
Точно тази година на прелома е годината на "Черния Дракон"(Путин също е роден в годината на "Черния Дракон", през 1952г)?! Харвардските "папионки и бомбета", още не могат и никога не ще си обяснят символиките и явленията в развитието на събитията. Черният дракон е символ на национализма. Събудиха го и ако не го овладеят, тектоническия сблъсък ще е фатален.
На хоризонта изгря "Китайската мечта" - типичен китайски национализъм с азиятска специфика.
"Да направим Америка отново велика", американския национализъм на Доналд Тръмп. Две коцепции, по смисъл националистически, но принципиално, коренно различни. Червения проект, китайския се осъществява, като показно, пример : ".. който желае може да ни последва.. " ,а "Черният" е изуитски с американски ценности, принудителен и наложителен в сверата на влияние и национални интереси.
Интересно беше заявлението на японския премиер Абе, че е настъпил момента за завръщането на Япония. На въпроса : " Къде се завръща Япония?!", той отговори еднозначно : "Там, където и е мястото". Заявка за независимост и суверинитет.
Също така не могат да разберат процесите на текущата година, годината на "Бялата мишка(плъх)", в която започва нов цикъл, именно по Китайския слънчев календар. Бялото е цвета на Запада, а мишката(плъхъ) е симол на агресивността. Това е война, и тя е в ход. Война от "хибриден" тип, предхождаща войната от "оръжеен тип" в тази година. Цялата Вселена помага за развитието на събитията планирани не по "Григориянския календар" - линеен календар (неизвестно от кога, до неизвестно кога), продължителност и физика. Нютон това е физика, дължини и продължителност, линейни измерения. Във физиката няма космически явления, космически енергии, резонанси и хармония. Няма приливи и отливи, изгреви и залези. В прогресът те не съществуват, защото в космоса няма величини. Параболи и тректории, вибрации и притегляне, синхрон, резонанси и хармония са космически явления. В прогресът те не съществуват, а там е целия Запад.
Настоящия кризис е кризис на индустриялното общество с разширено производство и неудържимо потребление. Системен кризис от разширен, неконтролируем кредит по всички параметри и нива на развитие в западния модел икономика.
Кризис не само икономически, но и духовен, резултат от унищожителните, така наречени западни "ценности". Тотален душевен срив. Изходът е нов световен ред, нова реалност, нов инвестиционен цикъл и социално инвестиране. Какво стои зад тези нови понятия. Зад тях се сформира прехода в новото развитие на човечеството. Съществуват два вариянта за осъществяването му - цифровизация, квантова, т.е непроривна,чрез квантова вълна. Това е америкамския път към Трансхуманизъм - етапът на развитие на човечеството, след разумния човек с естествен интелект т. е корекции от изкуствения интелект. Това са технологиите - нано-био-инфо-когно - необходими при замяната на човешки органи, биоконвергенция, удължаване живота на тялото, корекции не само на генома, но и поправки на ипогенома,чипизация, нано ваксини и др. "здравословни" и "дългожизнени" формулировки и безобразия.
Другият способ е - китайската система по социално доверие - цифровизация без чипизация.
Съществува и един трети природоподобен метод, което ще рече, резонанси, хармончност с енергиите на природата - земни, слънчеви, лунни и звездни. Това не е западната цифровизация в трансхуманизма, нито източната цифровизация в единно съобщество, а Eвразийска концепция, която изобщо не е двуглавия орел - Рим - двуглавотo пиле, което не е природоподобно. Това не е западното понятие - Свещенна Римска Империя на германските нации, или Византиййска Православна (Източна) Римска Империя на лукавите гърци от Атон, с не природоподобното черно, двуглаво пиле на жълт фон. А къде е периспективата за Русия? Завъртането от "Москва Трети Рим" (Третата Римска Империя) във Велика Евразия - заедно с Китай, на плещите на Китай(Икономическа мощ в глобалното настъпление) , за сметка на Китай(побеждават в икономическата война и създават алтернативна световна, електронна валута, обезпечена със натурални стойности). Това е проектът Евразия, в който Русия има единствен шанс за възвръщане на субективността загубена след предателството, подписанo от Горбачов на 2ри декември 1989г в Малта. A впоследствие, Вашингтонския консенсус по икономическо самоубийство през 1990г. Връщаме се в 2012г, през която беше заявен проекта "Велика Евразия". Той беше заявен, не много шумно, и дори задкулисно. Този проект е единствения, който може да задържи Русия на повърхността и Китай го знае, и се стреми да го осъществи, на базата на една друга концепция, за процъфтяването на шест държави в "Северо източна азия и Тихия океан" - Китай, Русия, Монголия, Япония, Северна и Южна Корея(обединени в една по услоията на Северна Корея). Но докато в Русия още се плюнчат либералдемократитe, Китай ще играе със САЩ в единната цел - разрушаването на стария световен ред на индустриалното общество.
А кои от западния фактор воюват за унищожаване на либералните (безобразия) ценности в тази прогнила западна демокрация?! "Черният Интернационал" , проект, който търси реванш на национал социализма в новата епоха. Това са изуитите (Ватикана и Малтийския орден). Папа Франциско е изуит - "Черното слънце". Тръмп също е от проекта "Черния Интернационал" , т.е изуит. Потеклото му е немско-ирландско. Това е обяснението за голямата му "любов" към либерално демократичната Европа. Задачата на Тръмп днес е да задуши "Дълбоката държава", с представители на паричната власт и спекулативния капитал. Запуснатата "пандемия" от либералите е удар по тази икономика, с цел удържане на ситуацията. Реванш на либералдемократите. За да победи в тази битка, Тръмп трябва да се съгласи с понасяне на ограничено количество жертви, "малка кръв", необходима за пробуждането на духа, загубен от американците с годините на материялни облажения. И го знае много добре. На 25 февруари тази година, подписа с ционисткото правителство на Нетаняхо " Сделката на века". Става въпрос за Западния бряг на р. Йордан. На 1ви юли тази година, теократичната държава Израел с ционистко правителство(никаква република или монархия), ще започне да изпълнява подписаната сделка. А това е война(оръжейна).
Как ще завърши всичко това?!Тръмп ще разиграе козът, на "малка война" и всички ще забравят негрите. Това разиграване на картите ще послужи, като необходимия "форсмажор" за преминаване в "Новия валутен свят" - концепцията е показана на обложката на списанието "Економист 2015", рупор на Дж. Ротшилд - (златна криптовалута движи четирите тракта{четирите свери на влияние) в Глобалния Тръст на световната икономика.
Това е замисъла, а дали ще се осъществи, никой не знае. Американците знаят много добре посоката в която се движат - шестото технологично ниво. Разбира се, ако успеят да разбият, удържащите старата ситуация, либералдемократи. Ще се воюва, докато не ги добият, защото това е самоцелния план на Третата Световна Война от хибриден тип - разрушаването на прогнилия стар световен ред, установен от либералдемократите.
В момента тя е в разгара и на Югоизточния азиятски фронт, където побеждава " Червения проект" на Китай. Тяхен е образът на победата в стратегическия план за създаването на "Съобщества с единна съдба на човечеството", или древния исторически проект Да Тун вписан, като "Велики дни". А Социализмът с Китайска Специфика се нарича - "Общо благо" - Гун сян, и е с цел създаването на "Свера за Икономическо Процъфтяване на Северо Източна Азия".
За съжаление никой не можа да ги разбере и оцени. Всички играят на шахматната дъска. А това е геополитика (фашистка идеологоя - Хаусхофер - най-трагичната личност от идеолозите-концептуалци)
Ето защо Китай плюе, на техните либерални цености.
Западът, и англосаксонците, проведоха две унищожителни за Китай "опиумни войни", а тихоокеанския милитаризъм на Япония извърши геноцид. Бъдете сигурни, в Китай нищо не е забравено и винаги се връщат за рестото.
Както и в 30те и 40те години на миналия век, изуитите стъкмяват продължението на войната с цел унищожаването на прогнилата либералдемокрация в Европа, от Берлин до Пекин,такъв е и сегашния концептуален замисъл? Пакт "Молотов - Рибентроп" през 1939г, е геополитика.
Прогнилата западна демокрация(Лондон, Чърчил), успява чрез британския шпионин Рудолф Хес да обърне Хитлер против Сталин. Когато се сключва договора(пакта), е било акт на геополитика от страна на Хитлер.
А геополитиката е нацистка идеология(Хаусхофер), осъдена с документ на "Нюрнбергския процес",характеризиращ я, като такава.
А днес всички за геополитика говорят, т.е за нацистка идеология. Говори ли някой днес, какъв е бил замисъла на Хаусхофер, когато създава концепцията на геополитиката ?! Унищожаването на прогнилата западна демокрация, по оста Берлин, Москва, Пекин със задкулисно взаимодействие на Ватикана и Малтийския орден(счетоводството на изуитите). Но либералдемократите(Лондон, Чърчил), успяват да прихванат антикоминтерския папа и да обърнат играта против Москва. В резултат от поражението на Третия Райх, Хаусхофер завършва живота си със самоубийство, от разочарование. Извръщението на геополитиката, от тези които са имали властта.
На 15.01.2020г във Вашонгтон, САЩ и КНР подписаха икономически договор със статус на неофициален пакт за борба с либералния глобализъм. "Черният проект"(изуитите) от една страна, от другата "Червения проект*(Китай), да задушат *Сиво-синия проект*(либералдемократите - спекулативна парична власт).
Девятов А. П.
Следва