"Базел 3" е консенсус на Световната финансова върхушка, в следствие от икономическата криза през 2008 г. Финансовите елити разбраха, че трябва да проявяват по голяма бдителност и се опитаха да ограничат хулиганството, и въведат някаква форма на дисциплина при печатането на пари. В Базел се опитаха да създадат единен стандарт, подобен на Бретънудския. Но възникна глобален проблем във финансовата структура. Получи се огромно напрежение и разбалансирване в нейната система, което ги принуди временно да го преустановят. В момента консенсусът не работи, поради опасността от рухване на световната икономика и финансово устройство.
През 1933 г. в САЩ, чрез закон се забранява обединението на три дейности:
· банкова
· застрахователна
· брокерска
В края на периода от президентството на Клинтън през 2000 г., този закон беше отменен. В последните години много финансови специалисти, в това число и вече споходилия се Ла Роуш, поставяха въпроса за възстановяването му, но се оказа невъзможно на този етап, защото отново ще се стигне до пълен финансов колапс и ще рухнат борсите.
По тази причина, единственото което се предприема по консенсуса в Базел е частичното подсилване на Централните Банки със злато. С това се обясняват частичните възвръщания от съхранение на златото в Турската, Германската и Холандската Ц. Банки през 2018 г. Процесът по усилване ролята на златото е в движение много по-от рано. Още през 2003 г. Андрей Кобиков издаде книжките "Залезът на империята на долара" и "Краят на Паксамерикана", в които има посветена цяла глава за необходимостта от засилването на тази роля. Т.е. процесът се задейства през 2016 г., а необходимостта е показана преди по-вече от 10-12 години.
Как работеше световната икономика след рухването на последната в света Империя - Британската? След "Бретънудския консенсус" през 1944 г. се създават социални държави, опиращи се на крупна, вертикална, интегрираща се структура.
· в Източния блок - Производствени обединения (кооперативи);
· в Западния - Транснационални корпорации.
Два модела, Съветски и Американски, политически алтернативни, но икономически почти с еднаква структура и конструкция, които в конкуренцията помежду си обезпечаваха световна стабилност и икономически ръст до развала на СССР. Американският модел, както и моделът на СССР са с по-големи преимущества от колониялния през 19-ти век, благодарение умението да организират и използват парите, като инвестиции в развитието на икономическия ръст. Във феодалния модел, инвестициите се опират на вече натрупаните богатства.
В СССР за първи път успешно се развива двуконтурната парична система като инструмент за финансиране на икономическото развитие.
В САЩ финансирането на икономиката започва да се развива след създаването на Федералната Резервна Система през 1913 г., която получава правото да емитира пари, в съответствие със закона, където главният паричен емисар е държавата. Организацията е частна, а не държавна и потокът на емисиите беше ограничен чрез "Бретанудската система", обезпечавайки с валутно злато, валутните резерви, за разлика от днес, вече без всякакви ограничения.
През 80-те на миналия век, конкуренцията печели моделът на СССР. И вече в края на 80-те и през 90-те, печели западният модел, чрез така наречената Рейгъномика. След 1991 г. обаче, започва развала на световния либерален, икономически модел, поради липса на конкурентен, алтернативен, политически мотивиран модел. Апогеят на кризата чуствително се проявява през втория мандат на Клинтън. След "теракта" през 2001 г., започва неудържим икономически срив. Тогава ситуацията беше подобна, дори и по-критична от 1991 г. след рухването на СССР. Ако се погледне по-задълбочено, разрушаването на Бретънудския модел започва дори по-рано от 1971 г. и успява да се зкрепи благодарение на разорената Съветска икономика.
Основен проблем на капитализма е високият ръст на риск за производителите. Използването на кредит е един от способите за намаляването му. Производителят, който се обвързва във все по-сложно технологическо развитие, не може 100% да си гарантира печалба и банките, чрез кредити го облекчават и поемат част от риска. Ето защо, без помощта на банковата система, съвременното индустриялно общество с висока степен разделение на труда, не може да съществува. За да ползва банковите услуги не трябва да се забранява лихвения процент. Той съществуваше и в СССР, дори кредитната структура и банковото устройство бяха аналогични на западните - монетизация и кредитен мултипликатор, но печалбите от лихвения процент се национализирваха и инвестираха в благополучието и развитието на обществото, като една част се консервираха за кризисни моменти.
Главен принцип при кризисна икономическа ситуация е целевото използване на ресурсите. Бюджетните ресурси трябва да се изразходват по правило с бюджетни разписки и контрол по разпределяне на паричните маси. Събраните в Централните банки парични средства трябва да се преразпределят (върнат) на инвестиционните банки за целево кредитиране и по-маневрено обезпечаване на производствения сектор. Необходими са специални инструменти за рефинансиране и контрол. Трябва да се прекрати абсорбирането на парични маси в Централните Банки, издаването на облигации, открити депозити в търговските банки и да се върне в икономиката ликвидността на събраните суми в чист вид . Тези суми тябва да се върнат веднага в банките, за да могат с ликвидност да се решават проблемите. Специални инструменти за рефинансиране са необходими за разработване на съотношения, които работят около нулата, половин процент, 1%, 2%, 3%, но да се насочат в реалния сектор на производство. Разбира се и инструменти за автоматическа проавангация и рефинансирането на клиенти с добра репутация и положителна кредитна история. Да се наблегне на поадресна поддръжка на уязвимите групи от населението. Необходим е така също инструмент по блокирване влиянието на курса на валутата при образуването на вътрешни, постоянни цени, фактически замразяване на тарифите по монополието на услугите и включването на инструмент по набор на признаци от недобросъвестна конкуренция, след запускането на антимонополните регулатори, индекс за контрол по повишението на цените при съображение на курса. Опитът на СССР за справяне на кризисни икономически състояние е все още ефективен и наличен, както и единствения постсъветски способ (наборомер на Примаков), само трябва да се внедри и използва.
Вторият ключов момент е осигуряването на инвестиционния процес—вложения в иновации и нови производства.
Целият фокус е съсредоточен в това, че за разлика от феодализма, при капитализма, инвестиционния дял на иновациите, е включен в производствения контур, а при феодализма в натрупването на печалбите. В стойността на стоките при капитализма влиза и стойността на иновациите. В теорията за трудовата стойност влизат издръжките и обслужванията, а при капитализма и цените на иновациите които трябва да се вложат в бъдеще. Купувате не само днешния труд, но и утрешните иновации. За да се излезе от кризиса, не е необходимо обезателно да се вписва в цената на продукта стойността на иновациите. Т. е. допустимо е в критични етапи преустановяването на иновационни процеси. Ако по време на криза не се преустановяват технологическите площадки въз основа на капитализма, е необходим постоянен оборот с приток на дивиденти, следователно и вдигане на паричните поръчки към Федералния Резерв, защото производството е с отрицателен баланс на приходи. Т. е. днес капиталът не се възпроизвежда в света и в САЩ. Печатането на пари не създава богатства. Богатствата се произвеждат или с труд, или от природата, за това печатането на пари е несправедливото им преразпределяне. Основния проблем, с който днес се сблъскваме не са парите. Те са инструмент. Не съществува стопански механизъм, който да гарантира печалби. Главната беда на западния модел е печалбата, а чрез електронна манипулация и спекулацията с нея.
Дял на банките в разпределението на печалбите в САЩ:
5% са печалбите на банките до Бретънудската
конференция, това е нормалната сума;
10% са вече през 1947 г.;
20% са в началото на 70-те;
25% са в края на 80-те;
70% достигнаха до началото на кризата през 2007 г.;
50% са в момента.
Т. е. финансовият сектор чрез ФРС печата пари, и печалбата от този процес си го прибират. За 10 г. обемът на долари нарастна 5 пъти, сега ще напечатът още няколко пъти в повече.
Кредитният мултипликатор спадна много след 2008 г. и през 2014 г. преустановиха емисията. Така чрез девалвация на рублата ограбиха Русия с $200 млрд., Китай с $4 трлн., Великобритания, чрез Панамските досиета и разкриване информация по Британски офшори, сивия сектор с не съвсем легалните долари, скритите банкови сметки през 2015-16 г., почти целия трети свят. Около 80% от печалбите в света се превърнаха спекулативно във финансови печалби.
Но сега вече всички тези източници пресъхнаха, всичко свърши. С една дума, престанаха да печатат. Системата сама се опожари. Има аналогия и при Съветската система, където главно е производството. По план всичко се развива, чрез нарастването му, докато в един момент стигат до такъв ръст в производството на стомана, че се принуждават да губят 90-100 кг на 1 тон метал, за да се регулира баланса. Точно това се случва и с Американския модел, който от производствен се превърна във финансов. И днес фактически финансовият сектор се самоопожарява. Опожари и всякаква икономическа активност. Ето как, за да се самосъхрани, ограбва реалния производствен сектор, събирайки печалбите.
Този финансов пазар в Америка претърпява всеки 8 г. срив и попада в турболентно състояние. В началото се раздува с парични емиси, а после се пука, хлопва, срутва се и всеки път финансовия олигархат получава възможност да си поделя финансовите доходи. Какво се случва през 2008-9 г? Имало е гигантска емисия в порядъка на $16трлн., която вместо да се използва като дългова покупка от правителството, тя се разпределя между крупните банки и крупни застрахователни агенции. Тези крупни банки започват да изкупуват евтини активи, залози на банкрутиращи предприятия, пазарът пада, а после започва отново да се рзадува. С постоянното радуване/спъхване, капиталът в ръцете на олигархата се увеличава значително. Съвременната икономика, вече почти 40 години, от 1981-ва съществува в рамките на Рейганомиката, която е организирана в спонсприрането на частния сектор. Т. е. производителите нямаха проблем с обезпечение в разширяването на пазарите, чрез финансови инструменти и механизми. Но днес всичко това свърши. Опитваха се да сменят статистиките, да съберат с манипулации, валутни девалвации и запори на външни вложения и банкови активи от някои държави но... всичко това приключи. Кога ще завърши този срив в макроикономиката не е от значение. Превес оказват нефинансовите сили и е необходим алтернативен икономически модел, когато всичко това рухне.
При смяната на един модел с друг, традиционно се събират конференции на които се решават тези въпроси; Вестфалската конференция, Виенския конгрес, конференцията в Ялта, Бретънудския конгрес. Въпросът е, кои стоят на кръглата маса в тези конференции. Винаги стоят държавите победители. Разбира се там не бяха нито Германия, нито Италия, нито Япония, нито Турция.
Въпрос: кои ще стоят зад кръглата маса на новата конференция в Ялта и новия Бретъудски конгрес?! Държави победители на какво? Победен ще е финансовия глобализъм. Съответствено тези, които ще го победят, те и ще седнат зад кръглата маса.
Може ли Русия да победи финансовия узурпатор - може!
Може ли да седне с победителите - може!
Заинтересован ли е лично Путин - да!
Ако успее да се справи, няма да има никакъв проблем с американската експанзивна администрация, като Порошенко например. Пароша застана зад Байдън, срещу Тръмп и вече е паметник, обречен. Путин може да стане гарант, ако седне на масата с победителите, че Русия няма да се разпадне, т. е ще получи субектност, а не както сега обектност, и дори да си възвърне някои територии, загубени през 1991 година. Просто защото на тази конференция ще бъдат определени зоните за отговорност в световен аспект. Ако при разпределянето попаднат някои зони, загубени след разпада на СССР, ще бъдат съгласувани сферите на влияние. Не става въпрос за присъединяване на територии, а за икономическо партньорство. Относно Новороссия и Казахстан, въпросът е състоятелен, защото има заинтересуваност и от тяхна страна, дори за териториално присъединение, даже и при проблематичния Лукашенко с Беларус, тъй като те също ще се окажат държави победители. Прибалтика няма да обсъждаме, защото не е субект в политиката. Необходими са две неща да предложи Русия зад кръглата маса:
- Първо - алтернативен монетаризъм от руската икономическа школа. Нито една съвременна западна икономическа школа не обсъжда кризисна икономика. Само руската школа издава решения в период на кризис, още през 2003 г. в теория на кризиса детайлно по мащаб и обем в изданията "Залезът на Империята на долара" и "Краят на Паксамерикана". Ето какво може да представи на масата Путин.
- Второ - трябва да демонстрира обезпечение на икономически ръст 5-7% и представи инвестиционна обръщаема рубла.
В Русия е ниска трудовата производителност. Трябва да се наблегне на изпитаната още при СССР формула "Научна организация на труда". Във всяко предприятие съществуваше "Икономически планов отдел" и развита политикономика. След приватизацията всички тези отдели бяха ликвидирани. Увеличяване производителността на труда, без големи инвестиции, а по порядък (правила). На запад това е изчерпан ресурс, докато в Русия, е все още възможна реализация. Марксистката политикономика е актуална днес повече, отколкото през 1917 г., защото е посткапиталистическа и сега сме точно в такъв период. Преди 100 години капитализмът беше в апогея си и при съществуването на СССР, обмисляше и се бореше за съществуването си, ликвидирайки постепенно работническата класа. Днес вече нямаме пролетарий, а аналогичен пролетарият, и капитализмът е изчерпан. Съчинените цифри не помагат. Рисунките (графиките) са изчерпани.
Друг вариант, който не може да бъде алтернативен, е ислямският, който забранява лихвените проценти изобщо. Затова, нито една ислямска икономика не е успешно завършена. Липсата на лихви в банковите дела са една от причините за застоя в развитието на ислямския модел икономика с безлихвен кредитен процент.