(АНТИ)ГЕРОИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ
Само се замислете:
- Пред Парламента на 18.12.2019 и 19.12.2019: няма 50 човека.
Днес чета как една жена пише отчаяно: "къде сме ние?!"
Сигурно много хора из България си задават този въпрос. Възможно е дори и много хора в София да си задават този въпрос. Много, но на фона на 1,5 млн: нищожно малко: хилядни от процента - в рамките на пренебрежимо малката статистическа грешка. Нормалните и народните хора днес са точно това: пренебрежимо малка и поради това безопасна и пренебрежима статистическа грешка.
Аз обаче ще ви кажа - къде сме. Никъде.
Когато не си при себе си, си никъде.
Когато не си при народа си, си никъде.
Когато не си от народа си, си за никъде.
Когато не защитаваш народа и децата си, не заслужаваш да бъдеш където и да е. Тоест, пак си за никъде.
Когато не ти пука не само за грабежа, измамата, унижението, прокуждането, и съкращаването на народа ни, но даже и за децата си, ти не си просто никой, ти си нищожество. Неразумна форма на живот със степен на глупост и безотговорност, несъвместима с правото за живот.
Милион и половина град...209,788 члена в групата...и няма 50 протестиращи ПРЕД Парламента. За заплати, под знамената на НПО-тата и на партиите, за Гешев-Мешев-Пеевски и прочее излизат СТОТИЦИ пъти повече, отколкото...отколкото за децата ни, за внучетата ни.
Дали такива хора имат право на съществуване? Реторичен въпрос.
Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!
Христо Смирненски, "Братчетата на Гаврош"
Днес, Игнажден, полазник, е последният, повтарям: ПОСЛЕДНИЯТ ден, когат ще се гледа и може да бъде отменен, повтарям за неразумните и юродивите: ОТМЕНЕН закона за социалните услуги (ЗСУ), който на практика е закон за масовото отнемане на децата и внуците ни от 01.01.2020.
Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.
Христо Смирненски, "Братчетата на Гаврош"
Ако в милион и половина София няма 1% родители, които днес да могат и да отидат да защитят децата ни/си, има минимум половин милион пенсионери, които не ходят на работа, от които дори и 1% ако са в здравословно състояние да могат да се придвижат и да защитят децата ни/си.
Ако 1%, даже 0.1% от 1.5 млн София (1500 човека) отидат днес пред Парламента и институциите и влезнат ВЪТРЕ, при своите служители (политици и чиновници), защото Суверенът е работодателят на тези негови служители, въпросът ще се реши веднага, още днес!
Нещо повече: политиците и чиновниците точно това чакат, даже се надяват на такава достатъчна по количество обществена реакция, за да получат оправдание пред своите чуждестранни началници за спирането и отмяната на този закон.
Дотук 2 поредни дни, 18.12.2019 и 19.12.2019 населението на София получи тлъста огромна двойка по родителски права и за правото да бъдеш българин, човек и гражданин.
Дали днес, последният възможен ден за това нещата ще се променят, зависи главно от "столичани в повече". Не от тези 50 последни спартанци на тази днешна Шипка, а от тези 1.5 млн, от стотиците хиляди, които си кютат на топло в къщи и предпочитат да пълнят моловете и кафенетата на Витошка на 200 метра от Парламента, но не и да се замислят дори да защитят децата и внуците си.
Замислете се само: 56 НПО, които лобират този античовешки и антисемеен закон са повече като брой НПО-та от броя на хората, излезнали вчера и на 18.12.2019 да защитават децата на България не на София!
Ако не бях православен християнин, щях да кажа, напиша, и даже да изкрещя:
"ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ, АКО НЕ ОТИДЕТЕ ДНЕС ПРЕД ПАРЛАМЕНТА!".
И наистина изкушението да го направя е непоносимо.
Впрочем, без значение дали ще го помисля, напиша, или кажа, децата и внуците ни ще ни прокълнат. При това не на думи, а на дело: ще се отрекат и от нас, и от Родината си, и от географията България. Ще се откажат от народностната си принадлежност, от "език свещен на моите деди", от родовото си име, от всичко. Ще ни изтъркат с гумичката от родовата си памет. Съвсем заслужено при това.
Защото когато попитат: "Къде бяхте вие тогава, мамо, татко, бабо, дядо, в тези дни? В моловете? В кафенетата?"...нали знаете, какъв ще е единствено възможния отговор?
Уви...Последен ден, часове, минути за народа, но най-вече за софиянци, които са си там, на място. На цената на 1-2 билетчета за градския транспорт място и време.
Тик-так, тик-так...Време е...за някъде, или за никъде, за небитието...според това, което не/направите днес.