Ердоган обяви без капка стеснение началото на III по ред военна операция след "Щита на Ефрат" и "Маслиново клонче" в Сирия: "Извор на мир". Почти "Миротворец".
Да напомня, че това просто означава, че от 7 години един военен блок, в който се намира и България, воюва в Сирия срещу законно-избраното правителство. Това е за да разберете и осъзнаете - съучастници в какво сме, при това - и във военния смисъл на думата.
В Сирия воюват на страната на брадатите главорези и срещу суверенна държава и нейното законно правителство членовете на НАТО: САЩ, Великобритания, частично Франция, Германия, и може би най-мощно (като пехота): Турция.
Да се каже, че НАТО воюва в Сирия, ще е повече от вярно, защото турската армия е най-голямата в НАТО, а САЩ са фактическата глава на НАТО.
Оставяме настрана иронията или даже гаврата на тези названия. Главното е съдържанието, същността, и крайният (засега поне) резултат.
Теоретично, разбира се, Ердоган можеше да проведе тази операция и преди една година. Нещо повече - много го искаше и тези мераци бяха твърдо и системно застъпени във всички преговори, на всички нива, в които учавстваше Турция по въпроса.
Защо не нападна още преди една година?
Причините са много, и последната от тях е военната готовност и способност на Турция да го направи. Най-важното за Ердоган беше политическото признание, закрепването чрез сложно сбалансирани договорки с "тези-които-имат-правото-да-вземат-решения" за региона и по въпроса.
Превод: САЩ, обединените англосакси, безусловно: Израел, и само донякъде: Иран, Русия, Сауди. Както виждате, субект "Сирия" в тези преговори и обсъждания няма. Не само за Ердоган.
Турция явно си учи уроците по история, за които са платени сурови и многотонни кървави цени от всеки народ, и знаят много добре, че когато военният успех не е политически признат, даже юридически закрепен, военната победа може да се окаже стратегическо поражение и загуба за страната. Нашата пословица "печелим битките, но губим (политически) войните" е отражение на точно това нарушаване и незнание за задължителната впрегната хармония и синхрон между военните победи и политическото признание. От когото трябва, при това! Дано този урок бъде научен и усвоен от днешните българи. Не казвам - от колониалната "ни" администрация. Там всичко е очевидно безнадеждно, резултат от обратната селекция.
Задачите, целите на Ердоган са очевидни отдавна, и съм ги обсъждал многократно. Ако трябва да ги припомня, те са:
Образуване на стратегически дълбок и геополитически изгоден пояс на сигурност, по възможност с 30-50 км дълбочина в Северна Сирия (въпреки, че САЩ са съгласни на само 5 км), с цел военна сигурност и пълен контрол над транспортните артерии, които позволяват излаза на добития в Северен Ирак нефт и газ до обудваното за това пристанище в Искендерун, на Средиземно море.
Това ще позволи на Ердоган да шантажира, или, казано на витиеват политически език: да контролира и влияе на финансово-енергийния въздух, който "дишат" и Сирия, и Иракски Кюрдистан, и Ирак и изобщо - ролята на контролиращ важните артерии и потоци (в т.ч. и бъдещият нов "Път на коприната" качва неимоверно значението и цената на Турция в близкото обозримо бъдеще.
Втората му цел и задача е да разтовари в този буферен пояс (всъщност - аналог на римските федерати от средно-късния Рим) тези т.н. "сирийски бежанци" които са съставени от тюркомани, араби, и други не-кюрди. От тях ще се иска, всъщност, изисква под турски военен контрол да поемат прехраната си за своя сметка, и да бъдат военен филтър, буфер, който да не позволява възсъединяването на сирийските и турските кюрди, в т.ч. и физически.
Този му мотив може да бъде разбран: тези 3.6- 4 млн (по негови твърдения, никой не знае истинската цифра) "бежанци" са голямо бреме за турската икономика, която преживява достатъчно тежки санкционно-финансови времена и без това.
Тези "бежанци" в лагерите са източник и на голямо социално напрежение, защото те подбиват чрез евтината си работна ръка местните турски граждани, които са избиратели на Ердоган.
И разбира се, те са криминогенен и фактор, излъчващ военно напрежение и нестабилност, което заставя Ердоган да впрегне значителни части от силите си за сигурност, което също не е безплатно и приятно.
Да, ЕС плаща изискуемия от Ердоган рекет в размер на няколко милиарда годишно (България в т.ч., не знаехте ли?), но това е крайно недостатъчно и даже ненужно като цена за Ердоган. Той си има ясни политически и геополитически цели, които постъпателно отвоюва...дотук поне.
Има и още една цел, свързана с "приятеля Владимир", както винаги го нарича публично Ердоган: той за нищо на света не може да позволи на Асад (всъщност, на Русия и Иран) да получат контрола над границата на Северна Сирия (отново).
Защо ли?
Според мен е достатъчно очевидно: защото това ще върне под контрола 2 от трите транспортни артерии за пренос на енергопродуктите от северен Ирак и левия бряг на Ефрат в Сирия до същото това ключово средиземноморско пристанище за продаване в ЕС.
Освен това, възвръщането на контрола над тях би усилило позицията на "приятеля Владимир" да се върне към преговорите за "Турски поток" и искането на Русия да става дума не за една нишка (13-15 млрд кубометра годишно) а за 2 (31.75 млрд) или, защо не, както изначално искаше Газпром (Путин): 3 нишки, за да компенсираме загубите от спрения Южен поток с неговите 4 нишки (64 млрд кубометра годишно).
Самата операция "Извор на мир" няма да е никак лека. Турция ще е принудена от САЩ да съгласува (политически) всяка своя (военна) стъпка. Ако успее да завърши тази операция, Ердоган ще излезе от Сирийската война като победител (гази) и с най-много ползи от почти всички други участници. Това означава, че той няма да бърза, а ще действа "колкото и когато е нужно", защото само успехът на "Извор на мир" може да закрепи резултатите от "Щит на Ефрат" и "Маслиново клонче" и да превърне тези завоевания в нещо цялостно.
В тази връзка, какъв е резултатът от последните 2 дни (нощните и сутрешните сражения в Рожава) - Тал-Абяд фактически е вече в оперативно обкръжение. Турция вече контролира пътищата, водещи към града от изток и запад, а също така и един от юго-запад.
Последният път, който отива на юг, все още (преди 2-3 часа) формално се контролираше от кюрдите. Но този кръстопът е подложен на огън от страна на новото главорезно (с одобрението на Турция, разбира се) формирование: "Сирийска народна армия" (СНА), а освен това се обработва безпощадно от турската артилерия и авиация. В крайна сметка, преди няколко часа авангарда на СНА беше на 6 км от южната част на града, тоест, в зоната на почти пряка видимост.
Единствените възможности за напускане на града от мирното население все още е само по пресечената местност на юго-изток, но най-важното: снабдяването на кюрдските отряди откъм югоизток вече е нарушено, всъщност, прекратено. Това струваше на Турция 2 дни.
В най-скоро време Турция ще се опита да овладее кръстовището на юг от Тал-Абяд и да съедини двете обкръжаващи групировки в югоизточната част на града. Шансовете на кюрдите да попречат на този процес са много малки въпреки, че към града са хвърлени подкрепления (доста пехота на "тачанки") които контраатакуват авангарда на СНА, за да забавят придвижването и на юг.
Кюрдите отстъпват, въпреки, че съпротивата им е сериозна. Те са обречени, защото няма как да разчитат на помощ нито отвътре, нито отвън; нито военно, нито политически. Разединението между съставните части на понятието "кюрди" е толкова голямо, че фактически може да се говори за "кюрди" само от научна гледна точка. Те са нещо като "славяни", които имат обща народност, общ (макар и силно разделен на диалекти) език, различни религии, различни идеологии, различни структури и цивилизационни нива, и...най-трудно преодолимото - живеят на големи и малки кланове, които са по-важни от всичко изброено по значение.
Единственият теоретичен момент на неопределеност в тази операция е може би Асад и Иран, и до известна степен Русия: дали няма да се опитат да решат въпроса с военно-отслабения Идлеб (главорезите от Идлеб са основната турска пехота - съвременния "башибозук", който се използва в "Извор на мир").
За съжаление, това едва ли ще се случи, защото т.н. "коалиция" (групата, водена от САЩ, Великобритания, Саудитска Арабия и други държави) вече предупредиха, че ако "Асад" (уточнихме вече, какво се разбира под това събирателно понятие) тръгне да нарушава установените зони на окупация на Сирия, то те ще бомбардират. А те имат с какво: както с ВВС така и с ВМС+ВВС. И ще го направят.
"Международно право" ли?
По дяволите, не се разсейвайте, и не ни разсмивайте!
Ние (юдо-англосаксонските банкстери) пишем буквите и диктуваме текстовете на това, което вие там долу наричате "международно право"! Ние контролираме - как да се чете, как да се разбира, и какво да следва от това международно и каквото и да е право!
Наивници! Когато става дума за нашите интереси, никакво, дори написаното и подписаното от нас "международно право" няма право на съществуване и произнасяне!
Простичко казано, "коалицията" (обединените англосакси и прокси-прислужници) са дали разрешение само на Ердоган за пренаписване и преначертаване на зоните на окупация. Другите явни и неявни, законни и незаконни участници на терена нямат правото да го направят несъгласувано и безнаказано.