Малко от вас знаят, но цветните революции си имат дълга история. Нека да проследим историята на тези своего рода държавни преврати. Повечето от тях за съжаление успешни. Така започваме:
БУЛДОЗЕРНА РЕВОЛЮЦИЯ
Това е може би най-неизвестната революция изобщо. Съдейки по това, че за нея има само статия на руски в Уикипедия, дори я няма преведена на български. Булдозерната революция е държавен преврат извършен през 2000 година в "малката" Югославия. Целта е: от власт да бъде отстранен действащия президент на СР Югославия - Слободан Милошевич и да бъдат проведени нови избори, които естествено са спечелени от агентите на МИ-6 Войслав Куштуница и Борис Тадич. Реална причина: Реалната причина е, че именно свалянето от власт на Слободан Милошевич не просто унищожава Югославии, а унищожава и териториалната част на СР Сърбия. От Сърбия е отнето Косво, без дори да бъде направен референдум. След това Слободан Милошевич е убит в Хага, а останалите Радован Караджич(лидер на босненските сърби) , Ратко Младич(военен командир на босненските сърби) и др. са оставени на произвола на съдбата от тогавашната сръбска власт. Почти всички получават несправедливи присъди, и гният дълги години по затворите. През 2006 Съюзна Република Сърбия и Черна гора официално прекратява своето съществуване, а през 2008 Косво получава своята независимост.
РЕВОЛЮЦИЯТА НА РОЗИТЕ
Революцията на розите в Грузия се провежда след оспорваните избори през 2003 г. довели до падането на Едуард Шеварднадзе и заместването му с Михаил Саакашвили, след проведените нови избори през март 2004 г. Тази революция се подкрепя от движението на гражданска устойчивост Кмара. 4 години по-късно избухва войната в Абхазия и Осетия. Въоражен до зъби с американско оръжие, новоизбрания президент Михаил Саакашвили с декрет отнема автономията на Абхазия и Осетия. Това кара местните са обявят сепаратизъм, а по-късно и военни действия.
РУМЪНОФИЛСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
В Молдова след победата на Комунистическата партия на проведените на 7 април 2009 г. парламентарни избори, опозицията обвинява партията в измама и призовава населението на бунт. Безредиците избухват с най-голяма сила в столицата Кишинев. Протестантите организират масови демонстрации, опожаряват парламента и дори прокламират обединяването на страната със съседна Румъния.
РЕВОЛЮЦИЯТА НА КЕДЪРА
Революцията на Кедъра в Ливан. Революцията е реакция на убийството на лидера на опозицията Рафик Харири през 2005 г. Участниците в революцията не се борят за анулиране на изборите, а настояват за оттеглянето на сирийските военни групи от страната. Въпреки всичко протестантите използват методи, които приличат в голяма степен на тези, прилагани от участниците в цветните революции, което става причина пресата и коментаторите да ги причислят към цветните революции. Ливанският кедър е символ на държавата, откъдето и идва името на революцията, а мирните протестанти използвали червения и белия цвят от Ливанското знаме. По този начин правителствените сили на Башар Асад губят почти целия си контрол над Ливан. В Ливан на власт идват про-американски сили, които са готови да започнат военна инвазия на столицата Дамаск. В отговор са сформирани принципалистките отряди на "Хибзбула", които категорично отказват да предадат Ливан в ръцете на анти-сирийската коалиция на Турция и САЩ.
РЕВОЛЮЦИЯТА НА ЛАЛЕТАТА
Революцията на лалетата е по-ожесточена от предходните, провежда се след парламентарните избори в Киргизстан през 2005 г. Протестиращите от различните региони приемат различни цветове за своя протест (розово и жълто). Тази революция е подкрепена от движението за съпротива на младите келки.
ОПИТ ЗА ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ В РУСИЯ 2011
В Русия по време на общите избори през 2011 г. се провежда разследване срещу организацията „Голос“, обвинена в нелегално публикуване на анкети непосредствено преди гласуването, като по този начин е оказала влияние върху решението на избирателите. Тази организация, основана през 2000 г., е пряко финансирана от "много благ" човечец на преклонна възраст вие знаете за когото говоря, с посредничеството на фондация „Отворено общество“ и Националния демократичен институт.
ОРАНЖЕВАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Оранжевата революция е серия от политически събития и протести, които обхващат Украйна от края на ноември 2004 до януари 2005 г., случили се непосредствено след балотажа на президентските избори, за които се твърди, че са белязани от огромна корупция, заплахи към избирателите и пряка избирателна измама. Киев, столицата на Украйна, е център на движението за гражданска съпротива, където хиляди демонстранти протестират ежедневно. Из цялата страна демократичната революция е съпроводена от гражданско неподчинение и общи стачки, организирани от опозиционното движение. Протестите са подтикнати от доклади на няколко вътрешни и чуждестранни изборни наблюдатели, както и от широко разпространената публична представа, че резултатите на балотажа от 21 ноември 2004 г. между основните кандидати Виктор Юшченко и Виктор Янукович са нагласени от властите в полза на последния.[2] Протестите из цялата страна са успешни, тъй като резултатите от втория тур са анулирани и Върховният съд в Украйна постановява прегласуване. Под строгия контрол на местни и международни наблюдатели, вторият балотаж е обявен за „честен и свободен“. Резултатите показват ясна победа за Юшченко, който получава 52 % от гласовете, докато резултатът на Янукович е 44 %. Юшченко е обявен за победител и с встъпването му в длъжност като президент на 23 януари 2005 г. Оранжевата революция приключва. През 2010 г. след честно проведени избори за президент, Янукович поема поста на Юшченко.
ДОПЪЛНЕНИЯ:
Виртуалното информационно пространство Резо Волтер (Мрежата Волтер) публикува статия на Джон Лафланд, появила се по-рано и в британския ежедневник Гардиан, в която се твърди, че цветните революции са ръководени от разстояние от неоконсервативни влияния, което ги включва в една обща стратегия за манипулиране и световна доминация.
Изготвена е стратегия за предотвратяване на всякакви опити от страна на Съединените щати да създадат движения, основани върху теориите на Джин Шарп. В основата на тази идея стои създаването на сходна структура, привличаща и канализираща основната идея, която служи за привличане на про-западните активисти (недоволни студенти и други), но този път в полза на правителството. Първият опит за това е създаването на оранизация-двойник на Келкел, която не бележи значителен успех.
По късно, през 2005 г. в Приднестровието Димитри Соин – бивш офицер от висш ранг, работил за тайните служби – създава движението Прорив („Пробив“), чиито членове носят черни тениски с надпис „Прорив“, в подкрепа на режима.
От април 2005 г. руското движение „Наши“ прилага същата стратегия и успява да мобилизира русофобско-настроената младеж в Естония.
КОМЕНТАР НА АВТОРА:
Това е само част от по-паметните "революции" в източния свят. Също така всички тези "революции" са финансирани от външни организации, тъй наречените НПО-та, а всички заедно са финансирани от един "много благ" човечец на преклонна възраст вие знаете за когото говоря.