1932 г. – Аргир Манасиев, български революционер (* 1873 г.)
Легален деец на ВМОРО
Привлечен от Гоце Делчев и Даме Груев, Манасиев влиза във ВМОРО през 1894 година заедно с Атанас Мурджев и Григор Тотев. Даме Груев го отклонява от желанието му да постъпи във Военното училище в София и в 1894 година Манасиев по покана на българската община под булото на католицизма отваря българско училище в солунското Ново село. В Ново село Манасиев организира българското училище с помощта на първенците екзархисти Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други и в него се записват 30-35 деца. По клевети на местните гъркомани Манасиев е често арестуван и викан в Солун, но успява да завърши учебната година в 1895 година. През есента по решение на ВМОРО Манасиев е назначен за учител в лъгадинското село Негован, което е важен организационен пункт между Солун и Сяр. В Негован Манасиев организира революционен комитет, в който влиза
„всичко българско, годно за борба“.
На следващата учебна 1897 - 1898 преподава и в село Смоквица, Гевгелийско, в което има задача да отвори канал за пренос на оръжие за Гевгелийско и Битолско. Манасиев развива активна дейност в Смоквица, тъй като според спомените му
„цялото село е организирано; то бе чисто българско“.
През октомври 1897 година Манасиев организира първата чета в Гевгелийско, в която влизат старите хайдути Иванчо Карасулията, Апостол войвода и Спиро Карасулски и заедно с члена на Централния комитет Пере Тошев прави първата обиколка в Гевгелийско, като организира селата Серменин, Конско, Тушин, Лесково и Баровица.
През май 1898 година Манасиев заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Илия Докторов и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина.
През септември 1898 година Манасиев става учител в Гевгели и по нареждане на Централния комитет поема ръководството на цялата революционна околия.
Нелегален ръководител
След Солунската и Баялската афера, избухнали в началото на 1901 година, Манасиев е търсен от властите и през февруари е принуден да премине в нелегалност заедно с мачуковския учител Григор Тотев и стояковския Ташко Мицев. До август е секретар в четата на Михаил Апостолов, която заедно с тази на Кръстьо Българията възстановява революционните комитети в засегнатите от аферата села. Член е на районното ръководно тяло в Кавадарци, a от август 1901 до август 1905 година е гевгелийски околийски войвода, като по това време негов четник е бъдещият войвода Леонид Янков.
В края на 1901 година заминава за София, където участва в съвещания на Задграничното представителство.
На следната 1902 година през март при опит да се върне в Македония заедно с Апостол войвода е задържан на границата и успява да премине по-късно начело на чета от 12 души, заедно с четата на Стоян Филипов и Христо Куслев.
По време на Илинденско-Преображенското въстание заедно с Димитър Занешев и Петър Юруков е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.
На 18 юли 1903 година Сава Михайлов и Аргир Манасиев заедно с милиционери от Боймица вдигат във въздуха моста на Вардар при Гевгели. Обединените им чети се сражават на 24 август при Клисура, като в сражението загива Христо Митренцев от Гевгели, а Димитър Г. Динев е ранен. Загиват още Тошо Иванов Гачев от Враца, Митко Савово и Панде Маркудов от Мачуково, Петър Яраджиев от Баялци, Милан Балджиев от Гевгели и един четник от Кукушко и е ранен Тодор иванов от Сирминин.
На 25 септември заедно с Кукушката чета се сражават при Башбунар в Паяк.
След Илинденското въстание Манасиев води борба срещу появилите се чети е на гръцката въоръжена пропаганда. През 1905 година на Солунски окръжен конгрес е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО. На конгреса поддържа страната на десницата в организацията.
В 1906 година се установява в София, където живее до 1908 година.робът на Аргир Манасиев в Благоевград.
След Младотурската революция в 1908 година се връща в Македония и до 1912 година е учител в Гевгели и Гумендже. След охлаждането на отношенията между дейците на ВМОРО и младотурците се включва в борбата срещу новите управници.
По време на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на Първа гевгелийска чета. По-късно служи в Нестроевата рота на 14 воденска дружина.
След освобождението на Гевгели става околийски управител в новосформираната околия. След Междусъюзническата война от 1913 до 1919 година е околийски управител в Струмица.
През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.
След войната и загубата на Струмица и Струмишко от България през 1919 г. Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция. Включва се в така наречената Спомагателна организация на ВМРО, имаща административни и съдебни функции в Пиринска Македония и е председател на Околийското управително тяло на ВМРО в Горна Джумая.
Аргир Манасиев умира крайно беден на 7 септември 1932 година.
1994 г. – Джеймс Клавел, британски писател (* 1924 г.)
Клавел е най-известен като автор на своите романи от Азиатската сага , редица от които са имали телевизионни адаптации.
След публикуването на „Цар Плъх“ през 1962 г., Клавел се връща към романите с „Тай-Пан“ през 1966 г., чието действие се развива в Хонконг през 1840 г. Тай-Пан се превръща в модел за следващите романи на Клавел. „Шогун“, публикувана през 1975 г., се превръща в най-известната му книга. Чрез „Търговска къща“ той съединява първите две напълно различни книги, като споменава герои, семейства или предци на тези семейства от предходните романи в сегашния. „Шогун“ и „Търговска къща“ впоследствие са екранизирани.
„Вихрушка“, неговият следващ роман, описва Иранската революция от 1979 г. „Гай-Джин“, публикувана малко преди смъртта му, връща действието в Далечния изток към 1860 г. Една от главните връзки в тази сага е историята на фамилия Струан, Търговска къща, прототип на съществуващата Jardine Matheson.
Взети заедно тези романи са известни с името „Азиатска сага“. Основната тема, свързваща тези книги, е контактът на западната цивилизация с Изтока.
Самият Клавел признава, че се възхищава на азиатските култури по техните собствени критерии, без да гледа на нея през очите на човек от Запада. Той често твърди, че Западът има много да научи от Изтока.
Неговите герои са главно западняци (най-вече британци), отишли в Азия с търговски намерения. Самият Клавел вярва в ползата от свободната търговия между нациите, виждайки я не като експлоатация, а като събиране на различни култури чрез свързването им с общи интереси. Поради това и в работите му се забелязва известна доза антиимпериализъм.