Върви ми тия дни. Чак аз съм изненадан. Направих нещо според мен естествено: почетох рождения ден на един човек, който го заслужава. Този човек се казваше Тодор Живков.
При което един мой градски от ИТ сектора (Иване, за тебе пак става дума :) ) нарече тази моя постъпка "позорна" и ми зададе въпроса - къде съм щял да бъда, ако "режима тогава не беше паднал"?
Отговорих му...и се отвори кутията на Пандора...
Никога не съм очаквал, че ще стане такъв ядрен взрив.
Дотук само за няма 24 часа 129,244 достигнати, 6764 "ангажирания", 23,123 "щраквания", 1.7 хиляди "емотикона", 342 коментара, 663 споделяния...
Луда работа!
Аз просто казах, написах и описах, това, което беше видимо с просто око и при непомътнен разсъдък. Нещо очевидно и живо в спомените на 9 млн българи тогава и минимум 4-5 милиона днешни българи. Не знаех, че не трябваше...
Както и да е...
В споровете освен обичайната помия от не много умни мисловно бедни и полуневежи хора се включи и един видимо образован и неглупав млад човек Mihail Panayotov , който в известен смисъл изрецитира като кристализиран остатък основните и главните либерално-демонократични (всъщност - колониални) клишета.
Както знаете, прието е с тези мантри да се "обяснят" процеси, протекли при съвършенно различни движещи сили и обстоятелства.
Тези клишета (всъщност - лъжи) са добре известни на всички. А за тези, които са били поне 20-25 и нагоре годишни през 1989, е ясно, че са лъжа. Даже са се уморили да спорят с тях, понеже те извират денонощно от СМРАД-екраните, от системата за (дез)образование на децата ни, от радиа, вестници, от "носители на експертиза"...отвсякъде.
Денонощно, почти 30 години вече.
Нормално е човек да му се счупят болтовете и винтовете на здравомислещата координатна система. Даже може и да се хване, че е започнал несъзнателно да ги рецитира. Някои даже започват и да им вярват, въпреки, че това е подмяна на техните собствени спомени за тогава. Случва се, според степента на дезинфрмационно натравяне. Бълнуване, но не в резултат на психотропни, а на СМРАД-ливо облъчване. Пак си е с ефект на лъчиста радиация - мутагенен фактор, няма как.
Та, въпросният младеж ми направи един критичен разбор на писанията (възпитан - благодаря за което) който можете да видите на изображенията. За него, както виждате, върховна ценност се оказа "свободата". За нея, "безценната" ценност всички тези жертви, загуби и разрушения си стрували.
Поинтересувах се - що за ценност е тази свобода, щом и е толкова скъпа цената за нас? Как и в какво я мерим и сравняваме с периодите преди-след 1989?
Отговора го виждате отново във вид на изображение.
Понеже, както казах, той изстреля като скоропоговорка вбитите и заучени клишета - "обяснения" за процесите тогава, аз си позволих да отворя тази тема, за да могат да се запознаят с отговорите, мнението, спомените ми повечко хора, и да кажат - кое е така (ако не греша), и кое точно не е така, (ако нещо бъркам).
Предварително уточнявам: който има намерение да включва фекалната пръскачка и да показва - колко е прост, невъзпитан, невъздържан и смята да замени липсата на доводи и доказателства с обиди и оскърбления, изхвърча веднага. Хигиената е ценност не по-малко (а всъщност - и повече) от тази ефимерна "свобода", която ми се наложи да обсъждам.
Ето отговора ми. След него имате думата вие, читателите на тази страница.
_____
Mihail Panayotov, точно това и очаквах от вас. Веднага става ясно, че изобщо не сте живяли в съзнателна възраст във времето преди 1989 и оперирате с пропагандни клишета и СМРАД-демагогия.
Добре, по ред на номерата:
Mihail Panayotov: Бързи примери за свобода:
Свобода на изказ. Никой не може да ме затвори в затвор ако Ви нарека подмолен манипулатор на чувства и емоции у една уязвима група от хора.
_____
Имаше я. При това - имаше я ПОВЕЧЕ от сега - съвсем сериозно го заявявам.
България беше пълна с вицове за Тодор Живков, в това число и много пиперливи и неприлични. Разказваха се от възрастните по пейките, от децата, по заводи, предприятия, в армията...никой не е пострадал за това. Рисуваха се карикатури, издаваха се "Люти чушки" на Радой Ралин.
Нещо повече: аз с 2 съученици в 10 клас решихме да правим стен-вестник (тогава нямаше интернет и социални групи) в училище и го закачихме на входа и по 1 брой на етажите. Доста критичен материал, според силите, представите, знанията и възможностите ни.
И... нищо...след 3 дни го свалиха. За никой не беше тайна - кой го е направил. Ние изобщо не сме се крили. Нищо не ни направиха. Нито Белене, нито МВР, нито даже разговор с директора или с класната.
Хората четяха, слушаха и гледаха. Имаше такива "забранени филми", "забранени книги", дето всички знаеха прекрасно - кога и къде могат да се гледат, четат, слушат без проблеми. В това число и "органите на реда".
"Свободата да пътуваш" беше забранена не от нас, а от Запада, който слагаше визи, и пускаше който те си преценят.
Mihail Panayotov: ...Свобода да пътувам. Никой няма да ме застреля в гръб на границата.
_____
Никой нямаше да ви застреля в гръб, ако пресечете границата по законния начин. То затова е държавна граница. Само за ваше сведение - през 70-те години по границите на западно-европейските държави също се стреляше на месо. Дори и ако това е границата между Франция и ГФР, или ГФР и Швейцария, например. Не е тайна, но умишлено не се напомня.
А свободата за пътуване беше ограничена от Запада - те не даваха визи на хората, които искаха да отидат да видят. Даваха на Югославия, по силата на "салфетката на Чърчил", която беше одобрена от двама англосакси и един грузинец. БКП и Тодор Живков нямаше никаква вина за западните визи.
"Свободата да пътуваш" в България беше разрешена, пак от Запада, чак когато ограбиха хората с монетарни реформи и деиндустриализираха страната така, че да нямаш пари от селото да отидеш в града, или от града до София и обратно. Между другото, югославяните, които иначе бяха точно като нас, излизаха свободно, поработваха, но също така свободно си се връщаха в къщи.
"Свободата да пътуваш" между другото демонократизаторите-колонизатори не я разрешаваха на българите и през 90-те години, докато чрез 3-4 кратни упражнения с парични реформи и обезценяване на лева не ограбиха спестяванията на гражданите, и не ги направиха безопасни и беззащитни от икономическа гледна точка.
Чак след като ограбиха населението, деиндустриализираха, приватизираха, разрушиха, и унищожиха, чак тогава дадоха свободата да пътуваш, като посоката на пътуването беше предопределена - там, където предприятията и работните места са запазени - в метрополията, която разруши нашите.
Тоест, "свободата да пътуваш" е свободата и даже задължението ДА СИ ПЛАТИШ КРЪВНИЯ ДАНЪК на метрополията.
Mihail Panayotov: ... Свобода да правя частен бизнес. Никой не ми казва колко и какво да произвеждам.
_____
Ами и тогава си я имаше - особено през 80-те години. Беше пълно с частни занаятчии, земеделски частни производители, мебелни цехове, и други подобни. И никой, освен пазара не им е казвал какво и колко да произведат. Указ 56. Хората си заработваха по 2-5 допълнителни заплати. Оранжерийните производители в пловдивските села бяха милионери. Съвсем законно.
Mihail Panayotov: ... Свобода да търгувам с целия свят. Никой не ми определя границите. На кого да продавам.
_____
България тогава изнасяше за десетки страни в света, включително и за маса западни. И ограничителните мита и правила бяха пак от страна на Запада, на СТО в това число, не от наша страна.
Mihail Panayotov: ...Свобода да комуникирам с целия свят.
_____
Нормалните българи "общуват", вие, разбира се, "комуникирате".
И кой ви е излъгал, че тогава не можеше да се общува с целия свят? Плати си сметката за международния телефонен разговор (по тарифи, определени от отсрещната страна, не от България!), писмата, и си общувай колкото си искаш - никой никого не е спирал.
В това число и с компании, и с институции. Стига да знаеш езика - също не беше забранено да го научиш, даже беше плюс - приветстваше се. Даже за целта имаше езикови гимназии (ама не само с английски, а и с френски, немски, руски, испански) с много по-добро от днешното качество на преподаването.
Mihail Panayotov: ...Свобода да притежавам повече от двустаен апартамент и вила 30 м2.
______
Много смешно...вас верно са ви лъгали, без да ви жалят.
Момче младо, до 1989 почти 100% от българите имаха по минимум едно СОБСТВЕНО ИЗПЛАТЕНО ЖИЛИЩЕ, над 70% имаха втори имот на село (ама не като днешните съборетини, а къщи като прогимназии на 2-3 ката с процъфтяващи големи дворове), и 10-15% имаха и по трети имот: вила! Пак изплатен, пак в собственост!
Вили под 35 м2 аз изобщо не съм виждал тогава. Ако не броим колибите и бараките покрай лозето, където да си държат инструментите и да се преоблекат. Вили имаше и по 120 м2 и даже и по 150 м2. Кой колкото иска да строи - да строи!
Като стана дума за двустайните, не сте ли обърнали внимание, че 70-80% от тристайните и 4-стайни днешни апартаменти из страната са построени именно през същия този соц?
Елате в родния ми Димитровград, да видите блоковете (тухлени!) от 1947-1959 година. Там за трудещите се има не само 3-4 стайни апартаменти, но има даже и 7 (СЕДЕМ!) стайни! Точно на входа на града от към Хасково - блоковете отляво - от първите, строени за града! :)
Mihail Panayotov: ...- Свободата да имам избор от повече от една партия и визия за управление.
_____
Браво! В България има над 400 партии. Защо не живеем в рая?
В САЩ се въртят от векове само демократи и републиканци, а във Великобритания са виги и тори.
Да не говорим, че хър Мажести никой не я избира, както и горната камара на лордовете. Демонокрация, та дрънка. Както и другите монархии в Европа: Испания, Холандия, Дания, Норвегия, Белгия, Люксембург, Лихтенщайн, Швеция...
И какво? Защо не им се скарате на тях за свободата на толкова безценната ви многопартийност?!
Защо не се скарате на монархиите, че са недемократични, а ходите да им аргатувате, без да мрънкате?
Верно сте заредили патрондаша само с клишета, и най-смешното, жалкото, тъжното, и гротескното е, че човек с видимо нелошо образование и способност да разсъждава съвсем наивно и безкритично е приел цялата тази лъжовна помия за двойно-дестилирана чиста истина!
Не е сложно, просто е за разбиране, но явно не е лесно за дресираните от правоъгълните екрани на СМРАД, жертвите на дерационализацията, дезобразованието, пропагандата в колонията.
Не очаквам да се съгласите. Защото не съм сигурен, че го разбирате.
Ще мине време.
___