Авиацията на коалицията (да се превежда - САЩ) е нанесла авио-удар в провинция Идлиб. Дотук нищо необичайно: САЩ упражняват правото си (което сами са си дали) да бомбардират когото където и както си поискат по света, в това число и Сирия, разбира се. Или бивша Сирия, според гледната точка на текущия момент.
Това, което обаче в случая е необичайното, е, че ударът е извършен в непосредствена близост до т.н. "сирийски сили", които обаче в конкретния случай следва да се превеждат като по-скоро руски, макар и неофициално.
Войните са време и място, пълни с условности, които стигат до системна и постоянна лъжа от всяка от страните. По тази причина хората, които гледат картите, се удивляват - как така сирийски или не дай боже руски войски в центъра на Идлиб, където знаем, че властват мрачен и черен шериат с брадати главорези? Ами знаем, ако гледаме на картите, на оцветяванията, и си представяме, че всичко е чиста вода. Но, както казах - не е точно така. Защото войната е време, препълнено с условности, една от които са границите и цветовете по картата.
Та, като се разбрахме за условностите и формалностите, формално поводът за удара е "унищожение на щаб на Ал Кайда".
Странното (или по-скоро - показателно) в случая е, че на това унищожение реагира не самата Ал Кайда (която иначе е доста словоохотлива да дава различни интервюта и послания) а...щаба на руското министерство на отбраната чрез ЦПВС (Центъра за примирение на враждуващите страни):
«По заявлению американской стороны, ударом был уничтожен "пункт управления группировки "Аль-Каида" в Сирии" (запрещенная в РФ). Своими действиями Соединенные Штаты поставили под угрозу дальнейшее сохранение режима прекращения огня в зоне деэскалации Идлиб, а на ряде направлений — сорвали его»,
се казва в заявлението.
Става дума за примирието (прекратяването на огъня), обявено от 06:00 на 31.08.2019 от руско-сирийска страна за т.н. "зона за деескалация Идлиб". За същото едностранно прекратяване на огъня са предупредени всички воюващи страни.
Кой е инициаторът на това примирие, и по какви причини, четете в предишните материали по темата.
В същото време съвсем очевидно е, че "намекът" на САЩ чрез този удар е послание. И адресатът на това послание не е Ал Кайда.
Най-вероятно (лично мнение, може и да греша) САЩ са уважили молбата на Ердоган, който не можа самостоятелно да убеди Путин да прекрати настъплението в Идлиб. Именно затова Ердоган летя след срещата с Путин в САЩ, защото това настъпление правеше невъзможно изпълнението на договорката за изтегляне на американските войски от левия бряг на Ефрат и предаването на силовите пълномощия за контрол над северната част на района под контрола на Турция.
Защо Тръмп ще тръгне да изпълнява подобни молби от Ердоган?
По съвсем обясними причини: защото скоро влиза в турбуленцията на изборите (всъщност, вече е там) и за него е същностно важно да затвърди репутацията си на човек, който държи на думата си: изтегляне на войските на САЩ от Сирия, и предаване на разходите и главоболията за това на някой друг, който да бъде и подконтролен, и даже благодарен за това: Ердоган.
Турция засега е принудена да спазва ограничението да използва своя авиация в Сирия. Даже т.н. "съюзници" (да се превежда като САЩ, Великобритания, васали и подчинени колонии) спазваха правилото да не летят западно от Ефрат. Но, като вече уточнихме, по време на война договорките са условности, при това - крехки и лесно чупливи. И посланието им е лесно за превод на обикновен език (за умеещите да четат, и за тези, за които се отнася):
"Спирайте се там в Идлиб, иначе много бързо ще намерим друг "щаб на АлКайда", който да ударим далеч по-ефективно и болезнено за вас. Не пречете на турците да си свършат работата в северната част на левия бряг на Ефрат!"
Ако някой пита за страшните С-400, най-доброто ПВО на света в момента (напълно е възможно да е така, и аз лично съм склонен да го приема), и си задава въпроса - защо това ПВО мълчи, когато самолетите на съюзниците бият толкова близо и опасно до нашите, то отговорът би трябвало да се подразбира без особено усилие. Гръмкото мълчание е показателно не само за съгласие, но даже и за подчинение, и послушание. И не само понякога, а доста често. А по време на война - практически винаги.
Най-многото, което могат да си позволят от руска страна за това нарушаване на договорките и пряка заплаха от страна на САЩ за руските сили в региона е "вербални интервенции". Но не от "върховния главнокомандващ", а от генерали (не всички, разбира се) от руския щаб. Точно колкото да се пусне парата през свирката, но в никакъв случай към буталата.
Не ви харесва такъв прочит на събитията?
И на мен не ми харесва. И на мен ми се искаше да е иначе, и Русия да реагира като лице от мъжки политически пол. Защото само това би съответствало на статута и поведение на велика държава. И някога, преди 1990, беше точно така.
Уви...