6 август, събития от тази дата, но в други времена и земи
1903 г. – Избухва Преображенското въстание на българите в Одринска Тракия
Преображенско въстание.
Задграничното представителство на ВМОРО излиза със съобщение в българските вестници за решенията на Одринския конгрес на 11 август 1903 година. Избран е ръководен щаб в състав Михаил Герджиков, Стамат Икономов и Лазар Маджаров. Въстаническият район от Странджа, Одринско и Лозенградско има 12 началника на участъци: Константин Калканджиев, Стоян Петров и Димитър Ташев, Ст. Вичев и Лефтер Мечев, Цено Куртев и Петко Зидаров, Петър Ангелов, Пеню Шиваров, Димитър Халачев, Дико Джелебов, К. Димитров и Казаков, Лазо Лазов, Яне Петров, Георги Кондолов, Яне Стоянов.
А край Сакар действат Кръстьо Българията, Христо Арнаудов, Георги Тенев, техническата дружина на Михаил Даев, в долината на Арда и южните части на Родопите край Гюмюрджина, Дедеагач и Скече са Вълчо Антонов, Константин Нунков, Пею Шишманов и Христо Караманджуков. В Странджа като техници действат Христо Силянов и Иван Варналиев.
Известието за обявяването на въстанието в Македония заставя Главното ръководно боево тяло да проведе в края на юли спешна среща в планинската местност „Голямо Кокорафи“ край с. Цикнихор, Бунархисарско, на което е взето решение въстанието в Одринско да се вдигне през нощта на 5 срещу 6 август (18 срещу 19 нов стил) 1903 година, т.е. на празника „Преображение Господне“.
За тези дни Георги Николов пише:
“Пети август 1903 г. Войводите на този ден посрещат утрото по върховете на Странджа. Михаил Герджиков и Димитър Халачев – на връх „Китка“, Лазо Лазов – на връх „Свети Илия“, Георги Кондолов – на височината „Радославци“, Стамат Икономов, Стоян Петров и Димитър Ташев – на „Махиада“, Костадин Калайджиев – на „Караман баир“, Стоян Камилски – на „Циганка“, Лазар Маджаров, Янко Стоянов и Коста Тенишев – на „Марковец“. Всички са по върховете, откъдето се вижда връх Китка. Там трябва да бъде хвърлена първата бомба, която да даде начален сигнал. ”
Получава се обаче изненада. Неочаквано, с настъпването на здрача погледите на всички се привличат на юг към полските села, където един след друг пламват огньове. Там ръководител е Яни Попов, който след като получава информация за предателство действа превантивно – изпраща куриери, събира четите, наказва предателите и запалват къщите им. Така започва въстанието. Само за два дни Странджа е завладяна. Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до ръководното тяло, разположено на връх „Циганка“, една след друга пристигат тревожни вести. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за мобилизация на първи, втори и трети турски корпус.
Само двадесет дни издържа т. нар. Странджанската република. Проведени са 289 сражения с участитето на 26,000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12,440 къщи са подпалени и около 4,700 цивилни са убити, а 3,122 жени са изнасилени. След въстанието повече от 30,000 българи стават бежанци.
В Западна Тракия след проведения там родопски конгрес на ВМОРО въстаническите действия имат четнически характер. В началото на август 1903 година, четата на Пею Шишманов атакува митницата в Каракулас. По същото време четата на Стефан Добрев поставя динамит на ж.п. линията между Гюмюрджина и Демирбейли, но взривът е обезвреден от властта.
На 18 август четата на Неделчо Килев, след като влакът е отминал, взривява ж.п. линията Дедеагач-Гюмюрджина между селата Чобанкьой и Кьосемеджит и движението спряно за дълго време.
Четата на Таню Николов и отделно от него тази на Коста Нунков минират същата и други жп линии, но взривовете не сполучват.
След атентата на 18 август 1903 г., стават Чобанкьойските арести. Турските военни предприемат усилени претърсвания в близките български села, арестуваните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на военен съд. Четирима са осъдени на смърт чрез обесване, а останалите на 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България. Действията създават силно напрежение у турските власти и във всички по-големи селища са концентрирани допълнителни войсковите части. Така в Ксантийско-Ахъчелебийско-Дедеагачко е прикован около 10,000 души аскер, който не може да бъде хвърлен срещу останалите въстанали български области. С това на практика се изчерпват въстаническите действия.
1945 г. – Втората световна война: Град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба „Малчугана“, хвърлена от американския бомбардировач B-29 Енола Гей.
Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., по време на Втората световна война.
В утрото на 6 август 1945 г., американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“, с командир на екипажа – полковник Пол Тибетс, хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy“ (в превод от английски: „Малчугана“). Три дни по-късно е хвърлена и втора атомна бомба – „Fat Man“ („Дебелака“), с която е разрушен град Нагасаки.
Разбира се, в резултат на грантомотивираните учебници по история за япончетата, написани на американски грантове, 37 от днешните японци вярва, че атомните бомби са хвърлени от СССР. И че именно Русия днес, а не САЩ е ядрена заплаха за цялото човечество.
2007 г. – Скъсана част от стената на микроязовир „Дервента“ предизвиква приливна вълна, която залива земеделски площи и причинява тежки разрушения в град Цар Калоян.
Само за справка - такива бедствия през периода 1944-1989 нямаше, защото имаше суверенитет, държава, и отговорности.
Подобни техногенни катастрофи само ще се увеличават. Защото "кирияк-стефчовците" не само не могат да построят това, което направи "оня с каскета", а даже и да го поддържат и боядисат.
___
Време за размисли, мисли и смисли...