5 август, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1895 г. – Фридрих Енгелс, немски философ (* 1820 г.)
1924 г. – Теодор Теодоров, министър-председател на България (* 1859 г.)
1944 г. – Цветан Спасов, български революционер (* 1889 г.)
1998 г. – Тодор Живков, български политик (председател на държавния съвет в Народна република България) (* 1911 г.)
"Бай Тошо", "човек от народа"...така ще остане.
На днешна дата, но през 1998 година (набор на дядо ми) си отиде тихо и скромно Тодор Живков - "човекът от народа", "Бай Тошо с каскета".
Един неук, недообразован (тежки времена), но въпреки това най-добрият и честен държавник на България за 20 век, а може би и за последните 6 века.
Човекът, при който България от дървеното рало, кирпичените къщи, сламените покриви, въшките, сламените нарове, живееща в 1-2 технологично ниво, за броени десетилетия, по-малко от 4 на брой, стана космическа държава, с мощна и силна индустрия, социално-справедлива, социално-защитена, военно-защитена, с отрасли в VI технологично ниво, изнасяща за десетки страни в света.
Какво остави след себе си, на свое име?
Вили? Сметки? Яхти? Бижута?
Не, остави една изградена и работеща България.
Какво имаме 22 години след смъртта му?
Бърз, мощен и разрушителен преход обратно от VI технологично ниво и защитената социално държава отново към дървеното рало и дивия озъбен капитализъм.
Той построи десетки хиляди училища, болници, предприятия, които сегашната колониална администрация унищожава бързо, злостно, мощно, и грозно: училищата са изпразнени, разрушени, предприятията са затворени, ограбени, разрушени като след бомбардировка, а болниците се затварят даже в градовете.
Време за равносметка... Шапки долу...
___
Време за размисли, мисли и смисли...