3 август, събития от тази дата, но в други времена и земи
1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни.
С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други.
В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички 750 въстаници в 8 отряда.
Първият отряд с 14 въстаници от Крушево и 52 въстаници от селската милиция от Крушеани и Селце е под водачеството на Андрей Димов Докурчев.
Вторият е начело с Иван Наумов Алябака с въстаници от Пуста река, Горно и Долно Дивяци, Арилево и Света.
Най-голям е третият отряд, начело с Питу Гули с около 370 въстаници от Кривогащани, Бела църква, Обършани, Вогяни, Пашино Рувци, Свето Митрани, Бирино, Журче, Острилци, Света, Иваневци, Сърбци, Беранци, Лознани, Новоселани, Свето Тодори, Подино, Кореница, Годиве и от Крушево.
Четвъртият отряд е начело с Марко Христов с въстаници от Единаковци, Вардино, Бараково, Граище, Бучин и Сопотница.
Петият отряд го ръководи крушевският войвода Ташко Карев с въстаници от Крушево, Ракитница и Растойца.
Шестият отряд е начело с Христо Тасев с въстаници от Вогяни и Бела църква.
Подпоручик Тодор Христов оглавява седмия отряд с въстаници от Обършани, Селце и Вранче.
Осмият отряд е начело с околийския крушевски войвода Гюрчин Наумов. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, за който се твърди, че е издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
1934 г. – В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.
Сега вече са 265. И огромната част от тях са полуизпразнени откъм хора. В резултат не на общински реформи в Царството, а на "демонократични" реформи в колонията.
1948 г. – Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна република България.
В резултат на което образованието става масово (пълна ликвидация на неграмотността), качествено, цялостно, отговорно, и синхронизирано с производствените и технологични нужди и цели на държавата и обществото.
1952 г. – Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски медал.
1980 г. – В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
На олимпийските игри в Москва България записва най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. Страната печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3 място по медали.
Шампиони са: гимнастикът Стоян Делчев, кануистът Любомир Любенов, боксьорът Петър Лесов, щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Валентин Райчев, Исмаил Абилов и Георги Райков.
Вицешампиони са: борците Александър Томов, Михо Дуков, Иван Янков и Славчо Червенков, щангистите Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, атлетката Мария Вергова-Петкова, джудистът Димитър Запрянов, Любомир Любенов и Ваня Гешева (кану-каяк), конниците Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов, гребкините Искра Велинова, Рита Тодорова, Марийка Модева, Гинка Гюрова, Надя Филипова (4 с/к), баскетбол (Жени) и волейбол (мъже).
С бронзови медали са: Стоян Делчев, лекоатлетът Петър Петров, Ивайло Маринов (бокс), Младен Младенов, Павел Павлов и Нермедин Селимов (борба), Любчо Дяков и Петър Запрянов (стрелба), щангистите Минчо Пашов и Неделчо Колев, Илиян Недков (джудо), екипажите Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева, Мариана Сербезова, Анка Бакова, Румеляна Бончева, Долорес Накова и Анка Евтимова, Минчо Николов, Любомир Петров, Иво Русев и Богдан Добрев (гребане), екипажите Борислав Ананиев и Николай Илков, Борислав Борисов, Лазар Христов, Божидар Миленков и Иван Манев (кану-каяк), волейбол (жени).
2006 г. – 40 Народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.
И, разбира се, корупцията беше ликвидирана. Или приватизирана, и монополизирана... Въпрос на гледна точка.
2014 г. – Тежко наводнение в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
Наводнението, бедствията и пълната административна неспособност за справянето с тях са нещо нормално в условията на колония и туземно население. В условията на държава, на суверенитет, на отговорност към държавата и обществото такива бедствия не само се овладяват, но и се профилактират успешно и надеждно. Само, че, след 1989 година една значителна част от населението на НРБ съзнателно или по заблуда се отказа от нашия сувренитет, отказа се от правото ние да вземаме решения за земите, народа, децата и съдбините си, и позорно, без бой, предадохме правото за вземне на такива решения на чужди оператори чрез местни марионетки. Наводненията и бедствията са само естествено и неизбежно следствие на всичко това. Докато това не бъде разбрано, и чумите, и пожарите, и наводненията, и безобразията ще продължават, и даже ще се усилват.
___
Време за размисли, мисли и смисли...