2 август, събития от тази дата, но в други времена и земи
338 пр.н.е. – армията на Филип II постига решителна победа в Битката при Херонея, което осигурява хегемония на македонското царство в Гърция.
Сражението е последното и решително за поставянето на Елада под македонска хегемония. То е част от последната четвърта свещена война. Успешната македонска кампания за поставяне на цяла Елада под македонска доминанта започва с битка на крокусово поле.
Според Диодор македонската войска се състои от приблизително 30 000 пехотинци и 2000 конници, като по неговите думи гърците били по-малко. Според друг източник, Юстин, войските на гърците са значително повече.
По-голяма част от изследователите считат, че силите на противниците са приблизително равни, основавайки се на следната оценка: Плутарх пише относно Демостен:
„… той сплоти за борба с Македония почти всички елински държави, така се оказа възможно набирането на войска от 15 000 пехотинци и 2000 конници, освен отрядите от граждани, като всеки град доброволно участва с пари за заплащането на наемниците.“
Според Диодор 60 години преди сражението при Херонея, Древна Атина е в състояние да събере армия от 20 хил. хоплити и 500 конника.
Към това число трябва да се добавят силите на Тива, които по това време са в състояние да осигурят армия приблизително от 7 хиляди хоплити и 700 конници. Тази бройка нараства ако се позовем на папирус, намерен в Оксиринх през 1907 г., според който Беотийският съюз начело с Тива през първата половина на IV век пр. Хр. е в състояние да рекрутира 11 000 хоплити и 1100 конници.
216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
Битката при Кана е една от най-мрачните битки на Римската република. Състои се в хода на Втората пуническа война, на 2 август 216 пр.н.е. в района на Апулия.
Там картагенският предводител Ханибал разбива римската войска с близо 26000 души по-малко. За първи път е постигнато пълно обкръжение на римската армия от три страни с пехота, и от една с конница. Загиват 60 000 римляни, докато загубите на Ханибал са само 6000 картагенци и келти.
___
Всяка битка е първо битка на умовете. Не винаги количеството е най-важно. Не винаги военната сила решава всичко. И, както става ясно, Рим не е толкова непобедим, колкото е изглеждал преди това. Днес е същото.
47 пр.н.е. – Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
Битката при Зела се състои близо до Зела (днес Зиле, Токат в Турция).
На 20 май 47 пр.н.е. (по Юлианския календар) Цезар побеждава боспорския цар Фарнак II в четиричасова битка и изпраща в Рим познатото днес победоносно послание „Veni, vidi, vici“ („Дойдох, видях, победих“).
1330 г. – След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда – неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
Тя е майка на българския цар Иван Стефан. В повечето източници българската царица е спомената като Анна, а в някои като Неда.
1887 г. – Германският аристократ (по кръв) Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 г. – В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
Учредителеният конгрес, наричан още Бузлуджански конгрес, бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в Царство България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология
1897 г. – Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
С кого? с Франция. Защо с Франция? Реторичен въпрос. Същият, като "защо Ф-16 днес, от САЩ, при положение, че моделът е от 1974 година, а заводът за производството им даже не е построен".
1903 г. – В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година или дори за май 1904 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.
Въпреки, че революционерите неколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:
„... неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Бълг.[арски] Търговски агент в Битоля [[[Андрей Тошев]]], който ми прочете едно писмо от Външното М.[инистерство] во София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше само да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 г.[ина]. Това казвам на нашите неприятели, които казват, че въстанието било дирижирано от София. Това не е верно.“
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден).
Избухване
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба.
___
Къде го този мотив сред днешното население на България...
___
Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. – Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг (въстанически окръг „Пелистер“) в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Равносметката от въстанието в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии е следната:
- 19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници (в пропорция близо 1:15), при обща продължителност на боевете 1146 часа.
- Загиват или са ранени 747 четници и 3087 турски войници.
- Революционните окръзи „Кожух“ и „Беласица“ (солунски окръг), „Огражден“ (струмишки окръг) и „Овче поле“ (скопски окръг) действат отделни чети, а населението не въстава по изрично нареждане на организацията.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.
На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Въстанието започва в Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. – Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.
Потушаване
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство.
Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта.
Жертви
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България.
Жертвите от турска страна са 5325 войници.
В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители
Последици
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“
На празника през 1943 година в Битоля, тогава в границите на Царство България, по повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, Анастас Лозанчев заявява:
„ВМРО ще има видно место в историята на Българския народ, но на най-видно место ще бъдат Солунските атентати, едно недостижимо по храброст и самопожертвуване дело на шепа смелчаци и на най-високо стъпало, много високо ще стои Илинденското въстание!
1921 г. – Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
Междусъюзническата контролна комисия (МСК) е временен административен орган, създаден с Ньойския договор от 1919 година с цел да контролира неговото изпълнение от страна на България. Комисията контролира намаляването на Българската армия в съответсвие с договора. Той ѝ дава също правото да прави оценка на платежоспособността на страната, като по този начин определя времето и начина на изплащане на репарационните задължения. Това дава на комисията значителни възможности за намеса във финансовата политика на България.
МСК включва представители на държавите от Антантата, страни по Ньойския договор, и се финансира от българското правителство.
Междусъюзническата контролна комисия пристига в София на 27 февруари 1921 година в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. В България се създава комисар за връзка с Междусъюзническата комисия.
За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.
На 2 август 1921 година комисията връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
Интересно, а кога и на кого е връчен аналогичния ултиматум след 1989?
1934 г. – Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
___
Време за размисли, мисли и смисли...