31 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1556 г. – Свети Игнацио Лойола, испански свещеник, основател на Ордена на йезуитите (* 1491 г.)
1784 г. – Дени Дидро, френски философ и енциклопедист (* 1713 г.)
Заради атеизма и антиклерикализма си е и низвергван. Стои по-близо от другите материалистиметафизици от 18 век до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа на способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи.
1877 г. – Павел Калитин, руски офицер (* 1846 г.)
Павел Петрович Калитин е руски офицер, подполковник, участник в Руско-турската война (1877-1878).
Участва в Руско-турската война (1877-1878). Командир на 3- а дружина от 2-ра бригада на Българското опълчение. В нейния състав е 3-та Знаменна опълченска рота, на която е поверено Самарското знаме.
Бие се храбро при овладяване на Шипченския проход от Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Загива в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия (командир, Сюлейман паша) на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници.. Пада от коня пронизан от турски куршуми, в мига, в който поема знамето. .
Стефан Кисов пише:
" Юнаци! дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв"
1907 г. – Пандо Кляшев, български революционер (* 1882 г.)
Пандо Кляшев е роден в голямото костурско село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Учи в Костурското българско третокласно училище. От 1896 до 1899 година учи в Солунската българска гимназия, а от 1899 до 1900 в Битолската българска класическа мъжка гимназия. В края на 1898 година Кляшев влиза в Революционното братство, а след разпадането му се присъединява към ВМОРО. Учителства една година в родното си село Смърдеш, а през юли 1901 година влиза в четата на Марко Лерински.
Кляшев участва като делегат от Костурски революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг. По време на Илинденското въстание през 1903 година е член на Костурското горско началство и взима участие в нападението на турската войска при село Вишени и в освобождаването на градчетата Клисура и Невеска. След въстанието идва в България, а през пролетта на 1904 година отново влиза с чета в Костурско. Междувременно се включва във Временния комитет на Борис Сарафов в София. През 1906 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет.
Пандо Кляшев загива с цялата си чета на 31 юли 1907 година в сражение с турска войска в местността Лильовски Осойки край село Дреновени (днес Кранионас), Костурско. С него загиват Никола Михов, Лазар Палчев от Връбник, Петър Клянев, Нумо Марковски от Косинец и Васил Хаджипавлов от Желево.
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
„Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени.
1937 г. – Наум Руков, български революционер (* 1847 г.)
Наум Руков е роден на 20 юли 1847 година в Косинец, тогава в Османската империя. Неговият брат Ламбро Руков е убит като четник на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание. Неговият племенник Христо Руков също е дългогодишен член на ВМОРО.
Участва в гръцкото освободително движение от втората половина на XX век. Участва в Руско-турската война в 1877 – 1878 година.
С чета действа в Кресненско-Разложкото въстание.
Участва в Тесалийското въстание в 1878 г. и сраженията при Макриница, Каралар и Секлиза под началството на Димитриос Суцос и Димитриос Тертипис, а при Дървени пленява отделение от 60 турски войници и знамето им. Заедно със Стефан Николов, Димитър Илиев Далиб, Яначко Василев и други се завръщат в Костурско и следващите години водят сражения при Смърдеш и Прекопана.
От 1880 до 1902 година живее в Атина, където забогатява. Участва в доброволческата чета на Коста Паница през Сръбско-българската война от 1885 година и за службата си е награден със сребърен медал. От Атина като член на ВМОРО организира изпращането на оръжие в Македония. След разкрития на гръцките власти е затворен. Бяга с кораб в България, където отваря гостилница. В 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
От съпругата си Търпена има четири деца – Александър, Вангел, Петър и Мария.
Умира в София на 31 юли 1937 г.
1944 г. – Антоан дьо Сент-Екзюпери, френски писател (* 1900 г.)
2011 г. – Бинка Желязкова, български режисъор (* 1923 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли...