26 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
811 г. – В Битката при Върбишкия проход българският владетел Крум разгромява войската на източноримския император Никифор I, а самият император е убит.
През периода 808-809 г. Княз-от-Бога Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 години преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава.
През 809 г. българските войски, водени от Крум, завземат ромейската крепост Сердика. Отговорът на Василевса не закъснява и в началото на 811 г. ромейският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.
Никифор разграбва Плиска
Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“. Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.
Ромейският император придружава похода си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.
Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.
Крум се готви за възмездие
Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато ромейският император бил зает с разоряването и опустошаването на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.
Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал ромеите.
Ход на битката
В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.
Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.
1924 г. – Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г.
Тази амнистия от 1924 година обаче изобщо не попречи на продължилото като дълга кървава следа "По дирите на безследно изчезналите", в които е записан и Гео Милев, убит с телена гарота на 15.05.1925... почти цяла година след амнистията.
Септемврийското въстание и жестокостите при потушаването му предизвикват силна реакция сред тогавашната българска интелигенция. Сред по-известните произведения, посветени на въстанието, са поемата „Септември“ от Гео Милев, романът „Хоро“ от Антон Страшимиров и картината „Септември 1923“ от Иван Милев. Сред другите известни произведения са стихосбирките „Пролетен вятър“ от Никола Фурнаджиев и „Жертвени клади“ от Асен Разцветников. Те двамата и Ангел Каралийчев, автор на книгата с разкази „Ръж“, впоследствие са считани за септемврийско поколение писатели.
1940 г. – В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.
1945 г. – В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация.
Потсдамската декларация е документ, публикуван на 26 юли 1945 година, в рамките на Потсдамската конференция, съвместна декларация от името на правителствата на Великобритания, САЩ и Република Китай, ръководена от Чан Кайши.
Декларацията отправя ултиматум към правителството на Япония, за безусловна капитулация във Втората световна война.
На 28 юли японското правителство отхвърля исканията от Потсдамската декларация. На 8 август към Потсдамската декларация се присъединява и СССР, обявявайки война на Япония.
На 14 август Япония приема условията от декларацията, а на 2 септември 1945 година е подписан акта за капитулацията на Япония.
1956 г. – След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква "международно недоволство".
Добре известен е със своята проарабска и антиколониална политика. През 1956 г. Гамал Абдел Насер обявява национализация на Суецкия канал, в резултат на което последва известната Суецка криза.
Суецката криза, също наричана Операция Кадеш или Синайска война (в арабския свят позната и като Тристранната агресия), е нахлуването в Египет от Израел, Великобритания и Франция в края на 1956 г. Целта е да се въведе контрол на Запада в Суецкия канал и да се премахне египетския президент Гамал Абдел Насер, който е национализирал канала. След началото на сраженията, политически натиск от САЩ, СССР и ООН води до изтеглянето на войските на трите агресора. Това унижава Великобритания и Франция и заздравява позицията на Насер.
На 29 октомври Израел нахлува в Синай. Великобритания и Франция издават съвместен ултиматум за прекратяване на огъня, който бива игнориран.
На 5 ноември Великобритания и Франция приземяват парашутисти покрай Суецкия канал. Египетските сили са победени, но блокират канала за превоз на стоки. По-късно става ясно, че израелското нападение и последвалата англо-френска атака са били планувани предварително от трите държави.
Трите съюзника достигат военните си цели, но каналът е неизползваем. Голямо политическо напрежение от САЩ и СССР водят до изтеглянето на войските им. Американският президент Дуайт Айзенхауър предупреждава Великобритания да не започва война и впоследствие заплашва със сериозни щети по британската финансова система като продава британските лири на американското правителство. Историците заключват, че кризата „слага край на британската роля като голяма световна сила“.
Суецкият канал е затворен от октомври 1956 г. до март 1957 г.
Израел постига някои от целите си като постига свобода за корабна навигация през Тиранския проток, който Египет е блокирал за израелски доставки от 1950 г.
В резултат на конфликта Обединените нации създават миротворителна сила (UNEF), която да охранява границата между Египет и Израел, британският министър-председател Антъни Идън подава оставка, канадският министър на външните работи Лестър Пиърсън печели нобелова награда за мир, а СССР укрепва международните си позиции.
1994 г. – Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония.
"Споразумяват" е силно и неточно казано. Истината е, че Русия поема и изпълнява ангажиментите, (може да се преведе и като "нарежданията"), които по това време пряко се диктуват от американските "съветници" закрепени към всички институции. Естония по това време (а и сега) не е субект, който може да се споразумява и договаря за такова нещо.
___
Време за размисли, мисли и смисли...