25 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1902 г. – Никола Козлев, български книжовник и революционер (* 1824 г.)
Никола Козлев е роден през 1824 г. в град Лясковец. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, Елена, Пазарджик, Свищов. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в духовната семинария в Кишинев, където се докосва до руската литература.
Между 1852 и 1856 г. е учител в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии, провежда реформа и отхвърля килийното училище, за да въведе звучната метода на преподаване.
През 1856 г. взема участие във въстанието на капитан дядо Никола и след неговия край е принуден да емигрира в Бесарабия.
Учителства в село Шикерли Китай (1858-1863) и Болбока (1863-1868). По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от Цани Гинчев.
През 1869 г. се завръща в България. Като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети на ВРО. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.
Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежда от руски „Учебна книга за великия божи мир“.
След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. Плаково (1880), и Стражица (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.
1903 г. – Кръстьо Асенов, български революционер (* 1877 г.)
Асенов е роден в 1877 година в Сливен. Племенник е на легендарния войвода Хаджи Димитър и по-малък брат на революционера от ВМОРО Йордан Асенов. Завършва гимназия във Варна и става учител. По-късно постъпва във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Включва се в борбата за освобождение на Македония и Одринско под влиянието на Гоце Делчев. Запознава се с Яне Сандански, докато учителства в село Лешко. Взема дейна роля в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година действа в района по десния бряг на Струма. Струмишкият деец, учителят Васил Драгомиров пише за Асенов:
„Кръстьо Асенов беше много нервозен човек. Той замина за Кукушка околия. Но вечерта преди да замине удари шамар за нищо на един кротък, честен и почтен селянин. Не можах да се стърпя, направих му строга забележка и го накарах да се извини.“
Преди началото на Илинденското въстание в 1903 година е войвода на Кукушката сборна чета и води сражения при Арджанското езеро на 6 юни, където загива Милан Делчев, и при село Постол на 16 юни. Поради зачестилите сражения и големите потери в района се прехвърля в Паяк планина. На Илинден в село Корнишор четите на Кръстьо Асенов от Кукушкия край и ениджевардарските чети на Апостол войвода, Трайко Гьотов и Иван Карасулията се обединяват. Там пред 250 четници става освещаването на знамето.
Кръстьо Асенов решава да обвърже това събитие със сватбата си с Анна Малешевска, дъщеря на Никола Малешевски. Мнозинството от четниците тълкуват това като лошо предзнаменование, но активната подкрепа от войводата Трайко Гьотов неутрализира напрежението. Според дееца на ВМОРО Ангел Динев въпреки това десетарите Гоно Бегинин и Димитър Битраков продължават сплетните, след като Кръстьо Асенов с жена си и куриера Костадин Корнишовски се изтеглят в колиба в балкана. След разменени писма между Асенов, Гьотов и Апостол войвода, те се разбират четниците Костадин Корнишорски, Киро Новоселски и Мицо Големанов да отведат Асенов и жена му при четата, за да продължат бойните действия. По-късно Мицо Големанов застрелва от упор спящия Кръстьо Асенов, както е инструктиран от Гоне Бегинин. След като част от четниците се изтеглят в Гевгелийско се формира съд в лицето на Сава Михайлов, Аргир Манасиев, Стефан Димитров от Битоля, Христо Стоянов Чолака от Маренци, Божил Попстаматов, Трайко Гьотов и Кольо Колищърков. Физическият убиец на Асенов Мицо Големанов е осъден на смърт и присъдата му е изпълнена. Подбудителят Гоно Бегинин е заловен в края на годината в София и смъртната му присъда е препотвърдена, но не е изпълнена по желание на брата на Кръстьо – Йордан Асенов.
Сестрата на Кръстьо Асенов доктор Събка Асенова съхранява част от откупа от аферата „Мис Стоун“ през 1902 година, а братовчедите му Димитър и Иван Асенови са четници при войводата Тома Давидов.
Във фонда на Регионалния исторически музей в Благоевград се съхраняват лични вещи на Кръстьо Асенов.
Христо Силянов пише:
„Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ... Кръстю Асеновъ отъ Сливенъ, човѣкъ-хала, разнасящъ изъ македонскитѣ села и планини наследеното отъ вуйча си Хаджи Димитра могѫщество на духа...[8]“
Кръстьо Асенов е първообраз на Асен Дъмбев – главният герой на романа на Антон Страшимиров „Роби“.
1908 г. – Йордан Спасов, български революционер (* 1875 г.)
Йордан Спасов е български хайдутин и революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Спасов е роден в 1875 година в щипското село Кнеже, което тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Остава без образование и става четник в хайдутската чета на Димо Дедото. С нея в 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. При разбиването на четата е заловен и заточен.
Амнистиран, отново се захваща с революционна дейност и в 1900 година става четник в четата на Вътрешната организация, начело с Мирче Ацев. По-късно дълги години е войвода на ВМОРО в Кратовско и обикаля с чета от 15 души.
Съден е от войводски съд и убит първите дни на Хуриета по обвинение и настояване от страна на Тодор Александров заедно със съименника си войвода Йордан Малкия.
___
Време за размисли, мисли и смисли...