25 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1261 г. – Армиите на никейския император Михаил VIII Палеолог завладяват Константинопол и ликвидират Латинската империя, с което е възстановена Византийска империя.
Превземане на Константинопол (1261)
Политическите промени в Никея съвпадат с едно важно събитие – възвръщането на старата византийска столица Константинопол от властта на латините. Завръщащ се от рутинен поход в Епир, ромейският стратег Алексий Стратегопул научава от местни селяни, че латинския гарнизон в Константинопол временно отсъства.
През нощта на 25 юли 1261 г. никейски части проникват в града през таен изход, показан им от селяните, при което последният латински император Балдуин II панически побягва. Това слага край на останките от т.нар. Латинска империя и формално бележи възстановяването на Византийската империя.
Тогава, с подкрепата на войската, Михаил Палеолог е обявен за единствен император (василевс) на ромеите и влиза тържествено в Константинопол. Още в края на същата година малолетния Йоан IV Дука Ласкарис е отстранен от властта – на рождения му ден (Коледа, 25 декември 1261 г.) е принуден да абдикира, след което е ослепен и изпратен в манастир до края на живота му. Тази жестока постъпка предизвиква бунт от недоволство във Витиния, насочен срещу Палеолог, но той го потушава и успява да наложи властта си окончателно.
1593 г. – Кралят на Франция Анри IV публично се отрича от протестантството и приема католицизма.
На 18 август 1572 г. се жени за френската принцеса, дъщерята на Катерина Медичи – Маргьорит дьо Валоа.
Маргьорит е негова братовчедка, сестра на краля на Франция – Шарл IX. Бракът е част от плана на Катерина Медичи да помири католиците с хугенотите. Заради това тя предлага на Анри, който е протестант, да се ожени за дъщеря ѝ Марго, която е католичка.
Крал на Навара
Същата година той става крал на Навара под името Анри III, след смъртта на майка си Жана, под чието влияние става хугенот. Жана също е протестантка и обявява калвинизма за държавна религия на Навара. Сватбата на Анри е част от мирния договор между католици и хугеноти, целящ да сложи край на религиозната война във Франция (започнала през 1560).
В нощта на Свети Вартоломей (24 август 1572) католиците, водени от херцог дьо Гиз, който с помощта на кралица Катерина Медичи изкопчва разрешение от крал Шарл IX за клането, избиват 5000 хугеноти в Париж и 20 000 във Франция.
Той е държан като затворник в Лувъра до 1576 г., когато успява да избяга от Париж.
Анри е принуден, заедно с братовчед си принц Анри дьо Конде, да приеме римокатолицизма (25.07.1593). Връщайки се в родната Навара, Анри отново приема протестантството.
1862 г. – Във Варна тържествено е осветена сградата на Българското централно училище с главен учител Сава Доброплодни.
Сава Доброплодни е роден на 3 (15) декември 1820 г. в гр. Сливен. Получава своето образованието във Великата народна школа в Цариград, Куручешме. В гръцки учебни заведения се подготвят много образовани българи от онзи период, което до голяма степен е в унисон с елинофилството, характерно за началните етапи на българското учебно дело и народна просвета. Именно Доброплодни обаче, наред с други образовани българи, е сред онези, които оформят облика на българската култура и просвета, в която националното е на предна позиция в противовес на гръцкото влияние.
Сава Доброплодни учителства в Котел и Шумен, където развива педагогическите си възможности. Превръща местното класно училище в Преславско-Шуменска прогимназия, в която се преподават много на брой и разнообразни учебни предмети. Той е сред първите и най-изтъкнати учебникари от онзи период.
Сред най-изтъкнатите ученици на Доброплодни в Шумен са Васил Друмев, Илия Блъсков, В. Д. Стоянов и Добри Войников. Има голямо влияние върху тях и развива у тях интерес към литературата и театралното изкуство.
Това е така, защото самият той превежда на български език и пише пиеси, които представляват началната фаза на развитие на българската драматургия, която по-късно е развита от неговите последователи и ученици.
Доброплодни се запознава с театъра в Сремски Карловци. На 15 август 1856 г. осъществява представянето на първата драматургична творба в България – побългарената комедия (по гръцкия писател Милтиадис Хурмузис) „Михал Мишкоед“, с която поставя началото на българския театър.
Привлечен от Българската екзархия, заминава за Прилеп, тогава в Османската империя. Сава Добриплодни е сред първите учители в новооснованото Прилепско българско духовно училище след откриването му в учебната 1884/1885 година. Семинарията в Прилеп просъществува само една година, тъй като е затворена след клевети и протести от Цариградската патриаршия, заради което семинарията е преместена в Одрин, а след това в Цариград.
1869 г. – В Букурещ започва да излиза вестникът на Добродетелната дружина Отечество.
Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Дейността ѝ през периода на съществуване (1853 – 1897) е разнопосочна по идеали.
Всъщност, тук става дума за 2 названия на една и съща организация:
Средоточно българско попечителство е сред имената на политическата организация „Епитропия“ (1853), която е създадена от влиятелната българска имиграция във Влашко.
„Епитропия“ се трансформира в 7-членен комитет, наречен Средоточно българско попечителство, на 9 март 1854 г. Ръководна роля в него имат Христо Георгиев, Маринчо Бенли, Панарет Рашев, Найден Геров, д-р Петър Протич, д-р Георги Атанасович, Михаил Колони, Георги Шопов, Иван Бакалоглу и др. Това са заможни високообразовани българи, патриоти по дух. Тяхната дейност е подчинена на освободителното дело. Те са твърдо убедени, че освобождението на българския народ е възможно само с помощта на Русия.
В годините след Кримската война организацията е обречена на бездействие, съществува само формално. За да прикрият политическата форма на организацията, през 1862 г. нейните ръководители я обявяват за благотворителна под наименованието Добродетелна дружина.
През 1862 г. Средоточно българско попечителство „Епитропия“ се конструира в Благотворително дружество – добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, Маринчо Бенли, Иван Бакалоглу и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели.
По външнополитическите въпроси Добродетелната дружина следва официалната политика на Русия. Така през 1862 година по инициатива на руското консулство организацията се опитва да унищожи критичната към Русия брошура на Георги Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. Явно е имало защо - виждали са за някои неща по-далновидно от Раковски.
По въпроса за освобождението на България от османско владичество Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия и поради това не споделя възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния. Вследствие на това Добродетелната дружина често влиза в остри противоречия с тях. В отделни случаи обаче при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите тя подпомага действията на българските революционери.
През 1866 – 1867 г. в съответствие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на Сърбия. За целта се разработва специална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“. В нея се предвижда създаването на голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на тази държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприема стъпки за създаване на революционно брожение в България и оказва материална помощ за формиране на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомага и организирането на Втората българска легия в Белград.
След неуспеха на плана Добродетелната дружина се насочва към сближаване с Османската империя.
През 1869 г. Добродетелната дружина се обявява за създаване на българо-турска дуалистична държава по подобие на Австро-Унгария, при която турският султан да бъде провъзгласен и за български цар. След неуспеха и на това начинание Добродетелната дружина отново се оставя да бъде тласкана от руската дипломация, без да разгръща каквато и да е по-съществена дейност. Понася критики и противопоставяне от промасонската организация "Млада България" във вестник "Тъпан", а също така Христо Ботев и Любен Каравелов.
Макар и да не прекратява своето съществуване и след Освобождението, тя не играе вече никаква роля в политическия живот на българите, останали в Румъния. Престава формално да съществува след смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г.
1935 г. – В Москва започва VII конгрес на Коминтерна, на който за генерален секретар е избран Георги Димитров.
Седмият конгрес на Коминтерна се състоява в Москва от 25 юли до 25 август 1935 г. Придобилият международна известност по време на Лайпцигския процес като изтъкнат водач на комунистическото движение и борбата срещу фашизма българин Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна.
Докладът на Димитров „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата за единството на работническата класа“ заема централно място на конгреса и се оценява като преломен момент в международното комунистическо движение.
Димитров негласно отрича вдъхновеното от Сталин противопоставяне на комунистите с всички останали политически течения и се обявява за коалиция – единен фронт срещу засилващото се влияние на фашизма. Той посочва, че съвместните действия на комунистически и социалистически партии могат да доведат до увеличаване на политическата роля на работническата класа. Единният фронт цели оказване на влияние върху католически, анархистки или дори фашистки ориентираните работници. Той има за задача привличането към борбата срещу фашизма и на хора, принадлежащи към селячеството и дребната буржоазия, да предизвика у народите от колониалните страни чувства на съпричастност към борбите на работниците от метрополиите.
Конгресът потвърждава изводите в доклада на Димитров и гласува да се поеме курс към единен фронт. Идеите на Георги Димитров са практически приложени от френската и испанската комунистическа партия, съответно при участието в коалиционното правителство на Леон Блум и сформирането на широк фронт за защита на републиката в Испания.
1946 г. – Правителството на Царство България внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република.
Референдумът за обявяване на България за република, за свикване на Велико Народно събрание и за изработване на нова конституция е проведен на 8 септември 1946 г.
Той е организиран въз основа на закон, приет от парламента на 29 юли.
1968 г. – Папа Павел VI издава енцикликата Humanae Vitae, с която забранява на католиците използването на изкуствени методи (презерватив, противозачатъчни таблетки и др.) за контрол върху забременяването.
1995 г. – Радован Караджич и Ратко Младич са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
Международният наказателен трибунал за бивша Югославия понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена с Резолюция 827 на Съвета за сигурност на ООН на 25 май 1993 г., за да подведе под съдебна отговорност сериозни престъпления срещу човечеството, извършени по време на войните в бивша Република Югославия. Трибуналът е специален съд, който е отговорен за издаване на присъди във връзка с тежки престъпления, които са извършени през 1991 г. в Югославия. Централата на съда се намира в град Хага, Нидерландия.
Пълното наименование на тази институция е Международен трибунал за съдебно преследване на лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 година.
Целта на Трибунала е да приключи всички дела до края на 2012 г. и всички обжалвания до 2015 г., с изключение на Радован Караджич, чийто съдебен процес се очаква да приключи до края на 2014 г., и Ратко Младич и Горан Хаджич.
Съветът за сигурност на ООН е поставил краен срок на Трибунала да приключи работата си до 31 декември 2014 г., да се подготви за разпускане и да прехвърли отговорностите си на Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали и ще започне да функционира за клона на Международен криминален трибунал за бивша Република Югославия на 1 юли 2013 г. Всяко обжалване, получено след този момент, ще бъде разгледано от Международния остатъчен механизъм за криминални трибунали. На 21 декември 2017 година Международния наказателен трибунал за бивша Югославия е официално закрит.
Резултатът го знаете: православните сърби са виновни, а мюсюлманите и албанците - почти винаги невинни. Що се отнася до хърватите: повечето са невинни, а само понякога са донякъде виновни.
1996 г. – 37 Народно събрание приема Закон за националните символи и герба на България.
Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:
„Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.
Какво мога да кажа...освен да си спомня
"Светът се управлява от символи и знаци, не от царе и правителства"
Конфуций
___
Време за размисли, мисли и смисли...