24 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи
1802 г. – Александър Дюма-баща, френски романист († 1870 г.)
Той е прочут най-вече с множеството си исторически и приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света.
Серията за д'Артанян:
- Виконт Дьо Бражелон (Le Vicomte de Bragelonne, ou Dix ans plus tard, 1847 г.): на български излиза в две части „След още десет години. Виконт дьо Бражелон“ и „Луиза дьо ла Валиер“
Граф Монте Кристо (Le Comte de Monte-Cristo, 1845 – 1846 г.)
Серията за Валоа:
1846 г. – Елън Стоун, американска мисионерка († 1927 г.)
Аферата „Мис Стоун“ е отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев в 1901 - 1902 година.
1854 г. – Константин Иречек, български политик († 1918 г.)
Професионална кариера
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си.
В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Политическа и творческа кариера
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет.
През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната.
През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г. Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).
1865 г. – Стефан Богданов, български военен деец († 1937 г.)
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война (1885) служи в 4-та рота на Пионерната дружина и като временен командир на пионерната дружина. След войната служи в артилерията (1886 – 1916), а впоследствие служи и в пехотата. Завършва десетмесечни курсове за щабен офицер. По-късно служи като командир на гаубична батарея във 2-ри артилерийски полк, командир на планинска батарея, командир на артилерийски отдел в 4-и артилерийски полк и командир на същия артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник, след което е началник на строително-домакинска част при артилерийската инспекция. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин полковник.
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на средната колона на Хасковския отряд, след което командир на 3-ти скорострелен артилерийски полк и е началник на артилерията в 10-та пехотна дивизия.
През Междусъюзническата война (1913) е началник на артилерията на 2-ра пехотна тракийска дивизия.
След войните в периода 1914 – 1915 е началник на 2-ра военноинспекциона област.
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1915 – 1918) заема различни командни длъжности като е последователно е началник на артилерията на 2-ра армия, командир на боянския отряд и Сборна дивизия. През 1916 година командва отбраната на Каймакчалан. През януари 1917 поема командването на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а на 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор.
На 18 октомври 1920 е произведен в чин генерал-лейтенант и уволнен от служба
Генерал-лейтенант Стефан Богданов умира сутринта на 4 юни 1937 г. в Пловдив.
1867 г. – Лука Иванов, български офицер († 1906 г.)
През 1890 г. е произведен в чин поручик. Служи като адютант на 3-а пеша бригада.
Привлечен е във ВМОРО през 1900 година и участва в Илинденско-Преображенското въстание, като навлиза в Македония, заедно с четата на Гьорче Петров през Кюстендил. С тях са още и черногореца Йово Йованович и поручик Стефан Георгиев. Четата пристига в Прилепско с общо 138 души, натоварени с 130 килограма динамит, 200 бомби, муниции и други материали., а също и Андон Кьосето. Прилепско не въстава и до средата на август сборната чета води само дребни схватки, в които постепенно онемощява.
След присъединяването на четата на Лазар Поптрайков и Иван Попов, на 2 октомври 1903 г. при село Чанище, водят голямо сражение с турски аскер. По-малко от 20 четници се сражават с 5500 турски войници. Лука Иванов се заема със защитата възвишението Маргара. През нощта, след цел ден ожесточен бой, четите се изтеглят на източния бряг на река Черна. На 6 октомври обединените чети се срещат с щабната чета на Борис Сарафов, Лука Иванов се изтегля заедно с него в България.
Борба с андартите
Лука Иванов става околийски войвода във Воденско след въстанието по нареждане на Христо Матов. През 1904 Лука Иванов и Гьорче Петров обикалят Ениджевардарско, Воденско и Солунско 40 дни. Дейно участва в борбата с турците и въоръжената гръцка пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. През 1905 година за кратко се прибира в България да набави оръжие и да попълни четата си. Негови подвойводи в това време са Кара Ташо, Димитър Занешев и Григор Джинджифилов. През 1905 година за по-малко от 6 месеца районната чета води 7 сражения с турски аскери, без те да успеят да я елиминират.
На 16 февруари 1906 (ст.стил) американският журналист Алберт Сониксен се присъединява към четата на Лука Иванов, която действа в Ениджевардарското езеро. Селата в района са тормозени системно от гръцката въоръжена пропаганда. Така например на 28 февруари 1906 г. андартската чета на капитан Акритас (поручик Константинос Мазаракис, по-късно генерал) върлува в село Света Марина като убива и ранява няколко селяни. В отговор Лука Иванов решава да изгори гръцкото село Ниси, пункт на четата на Константин Акритас. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват селяните да напуснат селото. Убити са случайно двама албанци и един грък. Друг грък, познат като шпионин, е убит нарочно.
Лука Иванов успешно вкарва голям брой оръжие в района си. Четата му е предадена от харамии ренегати на Христо Чочо, бивши негови четници, с които Лука преговаря да се присъединят към неговата чета или поне да кординират действията си. Нахождението им е издадено на гръцките андарти, които през нощта на 25 август 1906 година в каракачански колиби край село Сборско нападат нищо неподозиращите комити. Лука Иванов е тежко ранен в началото на сражението, а Караташо умира, четниците на Лука убиват Константинос Гарефис, а скоро след това от раните си умира и Лука Иванов. Начело на четата застава Никола Иванов от Кронцелево.
За заместник на Лука Иванова е избран Тодор Чочков, заместник-войвода в четата на Иванов, който по-късно е заместен от брата на Лука Иванов Стоян.
В Календар „Илинден“ от 1942 година на списание Илюстрация Илинден се казва:
„Убийството на Лука покруси цялото българско население. Дълго време другарите му скърбяха, но таеха неговата смърт, за да не се отчае народът. Лука бе извънредно много симпатичен човек, спокоен, умен, храбър и добряк по природа. С приятната си усмивка той пленяваше всички които се срещаха с него. Народът и сега ги помни и сега още храни най-добри спомени и песен му пее. Лука Иванов вечно ще живее в сърцата и ума на воденчани
1901 г. – Илия Бешков, български художник († 1958 г.)
Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи недъзите на обществото в България.
___
Време за размисли, мисли и смисли