24 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1948 г. – Пенчо Златев, български генерал (* 1883 г.)
Завършва Военното училище в София през 1903 г., служи в кавалерията. Участва в Балканските войни и в Първата световна война. След войните командва последователно няколко конни полка, а от 1928 до 1934 г. е инспектор на конницата.
През 1925 година Златев е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“. По-късно през същата година е изпратен в Пиринско като представител на щаба на армията по време на Петричкия инцидент. През април 1926 година е командирован за шест месеца в Париж, заедно със своя съвипускник Дамян Велчев.
Като един от ръководителите на Военния съюз участва в Деветнадесетомайския преврат (1934) и е назначен за военен министър. През есента на 1934 година в управляващите среди и Военния съюз се оформят две обособени крила – промонархическо, начело с Пенчо Златев, и прорепубликанско, водено от Дамян Велчев. През октомври министър-председателят Кимон Георгиев се опитва да отстрани Златев от ръководството на военното министерство, заменяйки го с Велчев, но ръководството на Военния съюз се противопоставя. На конгреса на Военния съюз през ноември Дамян Велчев остава в изолация, като организацията отхвърля голяма част от политиката на кабинета.
На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.
На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани на остров Света Анастасия. В знак на протест министрите Янаки Моллов, Любен Диков и Коста Батолов подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев. Златев преминава в запаса и се оттегля от политическия живот.
1972 г. – Петко Стайнов, български политик (* 1890 г.)
Петко Стайнов е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934), XXIV (1938 – 1939), XXV (1940 – 1944) и XXVI (1945 – 1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1966), V (1966 – 1971) и VI (1971 – 1972) Народно събрание.
1974 г. – Сър Джеймс Чадуик, английски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1891 г.)
През 1943-1945 г. Чадуик ръководи групата английски учени, която работи в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) над проекта за атомна бомба (проект Манхатън). Чадуик е удостоен с благородническа титла през 1945 г.
1986 г. – Хиндо Касимов, български актьор (р. 1934 г.)
Най-известен е с хумористичните телевизионни скечове, изпълнявани заедно с актьори като Васил Попов, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Сотир Майноловски и други. Играе на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов“, София от 1960 година до кончината си през 1986. Сред по-известните му роли на сцената са в пиесите: „Януари“ от Йордан Радичков, „Женитба“ от Гогол, „Рейс“ от Станислав Стратиев, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов, „Доктор“ от Бранислав Нушич и др. Хиндо Касимов е сред участниците в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников, * „Телерезада“ (1974).
___
Време за размисли, мисли и смисли