23 юли, In memoriam

23 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи

1868 г. – Иван Попхристов, български революционер (* 1843 г.)

Иван /Ванката/ Райчев Попхристов е изявен габровски военен и революционер, борил се за освобождението на България от османска власт.

Роден на 25 септември 1843 в Габрово. Той е син на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18..), сключили брак през 1830 г. Има двама братя Илия Попхристов (1832–1882) и Райчо Попхристов (1838–1884), и две сестри Мария Попхристова (1835–18..) и Рада Попхристова (1840–18..). Братът на майка му, Иван Грудов, е заможен търговец в Букурещ, сподвижник на Георги Раковски и активен участник в емигрантските революционни организации.

Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на Тодор Бурмов и е един от най-изявените му ученици.

Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат Райчо Попхристов /също революционер/ в Плоещ /Румъния/, за да продължи образованието си.

Неговият брат го изпраща в Москва като стипендиант на Московския славянски факултет през 1859 г. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.

По препоръка на вуйчо си Иван Грудов постъпва като извънреден юнкер в Александровския сиротски кадетски корпус и завършва военно училище в Москва през 1864 г. със звание прапорщик.

Постъпва на военна служба в XVI Драгунски Нижегородски полк в Западен Кавказ. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин поручик и награден със сребърен Георгиевски кръст.

През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за Цариград. Там двамата правят постъпки за служба в турската войска. Както пише д-р Петър Цончев, като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в Габрово. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.

В началото на 1868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.

Освен като четник се изявява и като публицист. Редовен сътрудник на вестник „Народност“, орган на Тайния революционен комитет в Букурещ. Вестникът е бил редактиран от вуйчо му Иван Грудов, съвместно с Иван Богоров и Иван Касабов.

1901 г. – Васил Друмев, български духовник (* ок. 1840 г.)

Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия и два пъти е министър-председател на България

2002 г. – Катя Паскалева, българска актриса (* 1945 г.)

Катя Кирилова Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“.

___
Време за размисли, мисли и смисли