23 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1914 г. – България в Първата световна война: Предложението на Русия до Царство България за съюз в избухналата на 15 юли война е отхвърлено с мотив за неутралитет.
Превеждам - отказваме съюз с Русия, защото в тази война предпочитаме неутралитета.
Друг е въпросът, че с неутралитета не ни се получава, защото апетитите към българските земи на Балканите са огромни у всичките ни съседи, и ние сме длъжни да се защитим. А това, че при тази защита ги и побеждаваме в повечето битки, е въпрос на решението на сабята и меча, а не на желание или нежелание за неутралитет.
Най-неприятното и тъжното е, че Русия воюва срещу нас в тази война на наша територия на 3 фронта: Македонския, Добруджанския и морския (Варна-Балчик). Съвременните рускоезични федерални СМРАДове предпочитат да не го забелязват, признават, и даже спомнят. За тях клишето, наложено им от Администрацията на Президента на Русия "българите са предатели - воювали са срещу нас в двете световни войни" е рефрен-скоропоговорка, който те произнасят стотици пъти в тв-предаванията съвсем механично, като дресирани хамстери в клетка. Съвременните рускоезични федерални СМРАД-ове предпочитат да не го забелязват, признават, и даже спомнят. За тях клишето, наложено им от Администрацията на Президента на Русия
"българите са предатели - воювали са срещу нас в двете световни войни"
е рефрен-скоропоговорка, който те произнасят стотици пъти в тв-предаванията години наред съвсем механично, като дресирани хамстери в клетка. И една значителна част от хората им се връзват, разбира се. Също като в България.
1929 г. – Фашисткото правителство на Италия забранява употребата на чужди думи в италианския език.
Интересно. Значи не всички фашисти, в Италия поне, са били безумци и престъпници. имало е и съвсем здравомислещи хора при тях, поне в тази посока.
1940 г. – Денонсиране на Ньойския договор в Ньой.
На 23 юли 1940 г., след като неочаквано за Третия Райх и Царство България Мусолини започва Балканска кампания, по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков (главнокомандващ Българската армия през Първата световна война) посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война.
Същия ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой, и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината. С този външно манифестиран акт, започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918 г. със сключването на Солунското примирие на Солунския фронт.
Хронология
На 7 юли 1940 г., след като на запад е установен нов ред, старият български цар Фердинанд I пише на фюрера:
„... Поради това аз моля в името на падналите през световната война под мое командване храбри български войници, и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствения виновник за тогавашната катастрофа и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата.“
На писмото на Фердинанд, Хитлер отговаря сдържано:
„... По отношение на останалото съдържание на двете писма ... ще кажа, че съм хранил винаги големи симпатии към българските претенции за ревизия. Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване ...
1942 г. – Процес срещу ЦК на БРП: На гарнизонното стрелбище в София са разстреляни Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.
Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма.
През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г
Процесът срещу ЦК на БРП е съдебен процес срещу общо 60 членове и сътрудници на нелегалния Централен комитет на БРП. Подсъдимите са обвинени по Закона за защита на държавата за участието им в дейността на бойните групи, както и други деяния, свързани с опитите за насилствена промяна на установения държавен и обществен строй в България.
Арестувани са през пролетта на 1942 г. вследствие на разкрития от страна на правоохранителните органи. Съдебният процес се води от Софийския военнополеви съд в сградата на Телеграфо-пощенското училище в София от 6 до 23 юли 1942 г.
Сред обвиняемите са ръководители на БКП (Антон Иванов и Трайчо Костов), най-информираните организационни работници (Никола Павлов, Георги Минчев и Петър Богданов), ръководителят на Централната военна комисия Цвятко Радойнов с неговите технически помощници Атанас Романов, Никола Вапцаров и Антон Попов (заместил Вапцаров след ареста му). Предшестван е от Процеса на парашутистите и подводничарите, по който Цвятко Радойнов е също подсъдим и е разстрелян на 26 юни 1942 г.
На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди (6 от които – задочни, тъй като не са заловени: Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков, Аврам Стоянов), 6 доживотен затвор, 17 души получават присъди от 10 до 20 години затвор, двадесет са оправдани. Същия ден вечерта присъствените смъртни присъди са изпълнени. В стрелбището на Школата за запасни офицери са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев.
По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“
1952 г. – Създадена е Европейската общност за въглища и стомана.
50 години по-късно (през 2002) Европейската общност за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общност.
1991 г. – Тридесет и деветте протестиращи депутати, с изключение на Стоян Ганев, се завръщат във 7 Велико народно събрание.
Това е една водевилна трагикомедия, чиято сериозност тогава не беше разбрана от голямата част от населението. Както е и сега, разбира се.
Крайният резултат е вдигане на шум и пушилка, за да бъде попуснато и недозабелязано главното: от този ден, от този момент нататък, от 13.07.1992 година е изтърван преклузивният срок на Конституцията и България живее буквално до днес в юридическо беззаконие.
2014 г. – министър-председателят Пламен Орешарски депозира в деловодството на Народното събрание оставката на правителството си.
Министър-председател
Номиниран е за министър-председател с мандата на Коалиция за България през май 2013 г. след предсрочни парламентарни избори. Формално не членува в политически партии от коалицията. Номинацията му, както и изборът му на членовете на правителството, предизвикват протест на 28 май 2013 още преди гласуването на правителството в Народното събрание.
От 29 май 2013 г. е министър-председател, избран с гласовете на БСП и ДПС, с осигурен кворум от Атака и лично от Волен Сидеров, след като депутатите от ГЕРБ отказват да влязат в парламента.
Посещава зимните олимпийски игри в Сочи на 7 – 8 февруари 2014 г. Среща се със спортистите и руския премиер Дмитрий Медведев.
На 23 юли 2014 г., в деловодството на Народното събрание постъпва оставката на оглавяваното от министър-председателя на Република България Пламен Орешарски правителство. Тя е включена в дневния ред на Народното събрание и е приета на 24 юли 2014 г.
___
Време за размисли, мисли и смисли