22 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи
1822 г. – Грегор Мендел, австрийски ботаник († 1884 г.)
Откритите от него закономерности в наследяването на моногенните признаци (тези закономерности днес са известни като Закони на Мендел) стават първата стъпка по пътя към съвременната генетика.
Експерименти
В манастирската градина в Брюн Мендел започва серия експерименти по кръстосване на грах, които продължават осем години. През това време той засява над 30 000 растения и установява закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др.
Както посочва Мат Ридли в книгата си „Геномът“ (2002), това не са забавления на любител-градинар, а колосален, много добре обмислен и планиран експеримент – Мендел е добър математик и много ясно си дава сметка какво открива. По този начин той наистина поставя началото на генетиката като наука.
Представяне
Представя труда си пред брюнското Общество за изучаване на естествени науки и го публикува през 1866 г. в бюлетина на това общество под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“ („Versuchen ueber Pflanzen-Hybriden“).
Признание
Научната общност в средата на 19 век не е готова да осъзнае значимостта на откритието на Мендел, тъй като то остава „неразбрано“ до 1900 г. Тогава трима учени, независимо един от друг – Карл Коренс в Германия, Ерих фон Чермак в Австрия и Хуго де Фриз в Нидерландия – „преоткриват“ законите на Мендел. Затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката.
1859 г. – Георги Абаджиев, български генерал († 1940 г.)
През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7-а опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик.
На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина.
На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април [1887] г. в майор.
На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от VII- а пехотна Рилска дивизия.
Балкански войни (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.
Първа световна война (1915 – 1918)
В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7-а пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12-а пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.
На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.
1895 г. – Павел Сухой, руски авиоконструктор († 1975 г.)
След дипломирането си от Московския държавен технически университет „Бауман“, той започва кариерата си в конструкторското бюро „Туполев“, където работи над самолети като И-4, И-14 и АНТ-25. По-късно участва в конкурса с кодово име „Иванов“, в резултат на което е създаден самолетът Су-2, използван във Втората световна война.
През годините на войната, Сухой ръководи собствено конструкторско бюро (днес част от компанията „Сухой“), откъдето излизат няколко бойни самолета, в частност бронираният щурмови самолет Су-6. В периода 1949 – 1953 ръководи КБ Туполев, а от 1953 е главен (от 1956 – генерален) конструктор във възстановеното КБ Сухой.
В следвоенните години, под ръководството на Павел Сухой са създадени редица реактивни бойни самолети, сред които изтребителите-прехващачи Су-9, Су-11, Су-15, Су-27, изтребителите-бомбардировачи Су-7 и Су-17, фронтовият бомбардировач Су-24, щурмовият самолет Су-25, както и самолети за гражданската авиация като Су-13.
1926 г. – Георги Лозанов, български психиатър и психотерапевт († 2012 г.)
1934 г. – Тодор Цонев, български художник-карикатурист († 2004 г.)
___
Време за размисли, мисли и смисли