21 юли, In memoriam, на тази дата, но в други времена и земи
1981 г. – Людмила Живкова, български политик (* 1942 г.)
През 1972 година Живкова е преназначена за заместник-председател на оглавявания от Павел Матев Комитет за изкуство и култура, през следващата година става негов първи заместник-председател (1973 – 1975), а през 1975 година замества Матев като председател на Комитета с ранг на министър. През 1976 година става член на Централния комитет, а през 1979 година – и на Политбюро. След влизането ѝ в Централния комитет оглавява Комисия за наука, култура и образование.
Междувременно през 1974 година Живкова се хабилитира, а през 1975 година става председател на Съвета на председателите на творческите съюзи.
Начело на Комисията за наука култура и образование
В Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова привлича като свои заместници своите близки Александър Фол и Любомир Левчев. Александър Лилов става секретар на Централния комитет по идеологическите въпроси, а след отстраняването на Борис Велчев през 1977 година заема неформалната позиция на втори човек в йерархията.
Живкова си поставя за цел популяризирането на българската култура и историческо наследство в чужбина. Комитетът организира изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света, а през 1974 година самата Живкова защитава докторска дисертация на тема „Казанлъшката гробница“.
Живкова проявява интерес към колекционирането на произведения на изкуството и антики и поставя началото на колекцията, поставила началото след нейната смърт на Галерията за чуждестранно изкуство в София. По нейна инициатива се провеждат редица международни изложби и мероприятия, България посещават някои изтъкнати писатели, композитори, художници от цял свят. С нейна намеса е съхранен Царският дворец в центъра на София, където е било предвидено да бъде изграден нов комплекс за нуждите на държавния протокол.
Последни години
В последните години от живота си Людмила Живкова организира няколко мащабни кампании. Тя е създава движението „Знаме на мира“ и свързаните с него Международни детски асамблеи, провеждани през 3 години международни детски фестивали. В тази връзка е изграден парковият комплекс „Камбаните“. Всичко това е свързана и с т.нар. „всестранно развита личност“, за което е създадена специална държавно финансирана програма.
Людмила Живкова стои в основата на честванията на „1300 години България“. В тази връзка е създадена специална служба „Културно наследство“, чиято цел е със съдействието на Държавна сигурност да купува намиращи се в чужбина исторически паметници, свързани с българската история.
Построен е Националният дворец на културата (НДК) в София (който от смъртта ѝ до 1990 г. носи нейното име).
Това е "Златният век" за българската култура, за дейците на културата, за българското кино, театър, книги, възстановяване и поддръжка на исторически паметници, крепости, храмове, манастири. Същите дейци, които след 1990 подло и неблагодарно оплюха нейната памет, нейното дело, и времето, през което благодарение на нея станаха известни, народни любимци, и пълните зали и всякакво техническо и организационно обезпечение за концертите и изявите на артистите.
Същите, които без нея, след 1990, се оказаха захвърлени, ненужни, и неуспешни да плуват в мътните, но за сметка на това дълбоки и ледено-студени води на колониалния капитализъм, който безумно наричаха "свободата", разбирайки мечтите си за лично богатство и успех.
2004 г. – Радой Ралин, български поет (* 1923 г.)
Един от създателите на „Сатиричен театър „Стършел“ (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира, където според Вихрен Чернокожев:
„редом с Валери Петров, Борис Априлов, Христо Ганев, Емил Робов, Петър Незнакомов под зоркия режисьорски поглед на Илия Бешков са участвали и младите тогава актьори Нейчо Попов, Лео Конфорти, Ицках Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Касимов.
Художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, проектите на декорите са на Илия Бешков, а музиката към спектакъла „Импровизация“ изпълнява оркестърът на Александър Николов – Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Стършеловият сатиричен театър, замислен по подобие на театъра на Ян Верих и Иржи Восковец през 30-те години в Прага, има огромен успех, но след едва двадесетина представления – по решение на ЦК на БКП е закрит. По онова време и смехът, т.е. „Стършел“ е орган на ЦК на БКП.“
___
Време за размисли, мисли и смисли