Найти тему
Пламен Пасков

21 юли, родени

21 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи

1789 г. – Васил Априлов, български просветен деец и книжовник († 1847 г.)

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) (по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.
Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) (по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800). Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807 – 1809).

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки.

През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий ВенелинДревните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия. Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия.

През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

1857 г. – Божил Райнов, български просветен деец († 1946 г.)

Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.
Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.

Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.

В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.

В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна.
От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.

Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ (1898 – 1899) и „Свободен гражданин“ (1896 – 1902). ___
Така се работи и създава "информационна среда", а на български: "символ верую" чрез просвета и осведомяване.

1899 г. – Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1961 г.

Ърнест Хемингуей (на английски: Ernest Hemingway) (21 юли 1899 – 2 юли 1961) е един от най-значимите американски писатели, журналист и автор на романи и кратки разкази.
Ърнест Хемингуей (на английски: Ernest Hemingway) (21 юли 1899 – 2 юли 1961) е един от най-значимите американски писатели, журналист и автор на романи и кратки разкази.

Носител е на Нобелова награда за литература през 1954 г. и награда Пулицър през 1953 г. за повестта си „Старецът и морето“. Той е част от така нареченото „изгубено поколение“ – група от американски бележити литератори, имигранти, които живеят в Париж и други европейски страни в периода от края на Първата световна война до началото на Голямата депресия.

___
Време за размисли, мисли и смисли