21 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
1718 г. – Подписан е Пожаревският договор между Османската империя, Австрия и Венецианската република.
Пожаревацкият договор, познат още и като Договорът от Пасаровиц е мирен договор между Австрия и Венецианската република от една страна и Османската империя от друга, подписан през 1718 година. С него приключва Австро-турската война (1716-1718).
Според него Османската империя трябва да предаде на Хабсбургите Мала Влахия, част от Банат, Смедеревския санджак с Белград и Северна Босна, а на Венеция някои крепости в Албания и острови в Йонийско море.
Сега, забележете:
Австрийско управление е установено за 20 години над Белград и околностите му със Смедеревския санджак. Под австрийско управление попадат и крайните северозападни български земи в Тимошко и Поморавието (по р. Велика Морава).
Това обяснява голяма част от политическото поведение на сърбите и Сърбия през следващия 19 век спрямо България, и задължителността на Райхщадското споразумение, което е предшествало 12-тата по ред, освободителна за нас руско-турска война 1877-1878.
1774 г. – Руско-турска война (1768-1774): Русия и Османската империя подписват Договора от Кючук Кайнарджа, с който се слага край на войната.
Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 21 юли 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768–1774 г.
Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписът полага великия везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя – Пьотър Румянцев.
Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води.
Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.
В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.
1798 г. – Наполеон I Бонапарт побеждава османската армия от мамелюци в Битката при пирамидите.
Битката при пирамидите, наричана още битка при Ембабех, е битка между френската армия в Египет под командването на Наполеон Бонапарт и местните мамелюци.
Тя е част от френската Египетска кампания и в нея Наполеон прилага една от най-известните си военни тактики, т.н. пехотен квадрат (всъщност правоъгълник), при който първата и втората част от армията формират фронта, а третата формира двете страни.
1921 г. – В Царство България е въведено задължително и безплатно образование до 7-ми клас.
Забележете: " задължително и безплатно". Защо? Защото образованието е ценност! И това се е разбирало прекрасно от младата българска възродена държава. Образованието обаче е ценност само в условията на суверенитет, или на борбата за суверенитет - за правото да вземаш полезни и разумни решения в своя полза, на своя територия, за своя народ, по свое усмотрение. Образованието е заявка за индустриализация, защото само индустрията има наистина мащабна потребност от образовани и знаещи кадри. Тя е поръчителят, тя е главният потребител на образованите хора. Именно затова в условията на колонизация, когато едно от задължителните 5 компонента на всяка съвременна англосаксонска колонизация е деиндустриализацията, то разрухата и принизяването на съвременното образование е естествено следствие, задължителна неизбежност на загубата на суверенитета.
1940 г. – Втора световна война: СССР "окупира" трите прибалтийски държави – Литва, Латвия и Естония и ги обявява за социалистически републики в състава на СССР.
"Окупира" е интересен термин. Показва насилие, агресия, нещо лошо от страна на някой лош, голям и силен, злоупотребяващ със силата си срещу някой малък и слаб.
Истината, разбира се, е доста различна от тези чисто пропагандни картини на събитията. Истината е, че това става като резултат от подписването на договора за ненападение Рибентроп-Молотов (23.08.1939), следващи избори, и решения на парламентите на тези страни. Без бой, мирно.
Малка историческа справка: Великата северна война (1700-1721). Крайният резултат от нея следния: победа за Русия, загуба за Швеция, и преговори в Нищат, които на 30 август довеждат до окончателния мирен договор между Швеция и Русия. Русия получава всичко, което е искала – Ливония, Естония, Карелия с Виборг и Ингрия, а Финландия е върната на Швеция. Срещу това Русия плаща 2 милиона талера (тоест - купува ги) и гарантира свободата на търговията в Балтийско море. Останалото е естествено следствие от световните войни:
- През Първата световна война Прибалтика е окупирана от Германия (1915). Русия губи тези републики съгласно Брест-литовския мирен договор от 03.03.1918.
- На 15 юни 1940 г. на територията на Прибалтика са въведени съветски войски. Прибалтика е присъединена към СССР като съюзни социалистически републики. Това става чрез избори и решение на парламентите на балтийските страни.
- През 1941 — 1944 г. Прибалтика е окупирана от нацистка Германия. От 1944 г., когато Съветската армия разгромява немско-фашистките войски на територията на Прибалтика, до 1991 година тя остава в състава на СССР.
Всъщност, ако имате възможност, идете там. Питайте хората - колко предприятия, колко население е останало в сравнение със съветския период, къде са им децата, защо са празни улиците и селата, с изключение на центъра на 2-3 града. И ще получите отговорите - при "окупацията", или при "свободната демонокрация" е било по-добре.
1969 г. – Американецът Нийл Армстронг е първият човек, който стъпва на Луната.
Дали? Въпросът е съвсем основателен. И едно от големите основания се казва Стенли Кубрик - режисьорът, който осигури декорите и заснемането на "стъпването на човешки (американки) крак на Луната". На тази тема и точно по този сюжет един друг американски режисьор: Питър Хайамс, създаде филма "Полетът на Кеприкорн 1" (Capricorn One). Всъщност, доказателствата за фалшивото кацане на американци на Луната са много повече, включително от технически характер.
___
Време за размисли, мисли и смисли