20 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи
791 г. – Българската армия, командвана от княз от Бога Кардам, побеждава ромейската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).
През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристига с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският владетел Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления.
„Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“,
императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
Княз от Бога Кардам празнува голяма победа – той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор – императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък.
___
Можело, значи.
1402 г. – В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.
Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но българите, гърците, сърбите (които участват в битката като турски васали) и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.
Тимур подлага Баязид I на тежко унижение: той е разнасян в клетка, за показ и поругание от тълпите, след което е принуден да лъска чехлите на Тимур всеки ден, да му служи за столче, на което да стъпва, когато се качва на коня си Тимур, а жената на Баязид: Оливера Лазаревич, е принудена да танцува и прислужва гола на Тимур в присъствието на унизения си мъж.
Пленен е и малолетния им син Мехмед. Баязид Светкавицата (същият, койо взем главата на Иван Шишман в Никопол) не издържа на това унижение и след 8 месеца умира.
1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878).
Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.
Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.
1878 г. – С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.
На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.
На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „Въоръжение“.
"Руските окупатори-поробители" (съгласно "психо-десния сектор") са така. За разлика и от османските "съжители", и от демонократизиращите евро-англосакси. Създават, видите ли с указ българска армия. В България при това. Даже я въоръжават (за своя сметка) и я обучават (пак така).
Де да бяха и сияйните освободители евро-атлантици от Лондонград или поне от Вашингтонск така... Вместо да ни продават завод и хвърчила 1974 година "родени" на 8 кратна цена, заедно с неродения им още завод-производител...Но..."замълчи, сърце".
1891 г. – На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.
Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища. Учредителеният конгрес, наричан още Бузлуджански конгрес, бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в Царство България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология.
1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенското въстание.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Подготовка и повод
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година или дори за май 1904 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.
Въпреки, че революционерите неколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:
„... неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Бълг.[арски] Търговски агент в Битоля [Андрей Тошев], който ми прочете едно писмо от Външното М.[инистерство] во София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше само да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 г.[ина]. Това казвам на нашите неприятели, които казват, че въстанието било дирижирано от София. Това не е верно.“
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден).
Избухване
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба.
Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. – Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг (въстанически окръг „Пелистер“) в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Равносметката от въстанието в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии е следната:
19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници (в пропорция близо 1:15), при обща продължителност на боевете 1146 часа. Загиват или са ранени 747 четници и 3087 турски войници.
Революционните окръзи „Кожух“ и „Беласица“ (солунски окръг), „Огражден“ (струмишки окръг) и „Овче поле“ (скопски окръг) действат отделни чети, а населението не въстава по изрично нареждане на организацията.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Въстанието започва в Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. – Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.
Потушаване
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство.
Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.
Жертви
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България.
Жертвите от турска страна са 5325 войници.
В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители.
На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.
Преки последици от въстанието
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:
„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие:
Безумно дързък боен зов към империята на султаните;
Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите;
Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят...
Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания...
Въстанието в Битолско и Одринско беше масово.
Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“
На празника през 1943 година в Битоля, тогава в границите на Царство България, по повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, Анастас Лозанчев заявява:
„ВМРО ще има видно место в историята на Българския народ, но на най-видно место ще бъдат Солунските атентати, едно недостижимо по храброст и самопожертвуване дело на шепа смелчаци и на най-високо стъпало, много високо ще стои Илинденското въстание!
Ако сте го прочели, и разбрали, трябва да ви е ясно, че да се възприема днешната частна политическа фирма "ВМРО" на "Краси-трите-тераси" за пряко или каквото и да е продължение на онова ВМРО или ВМОРО е кощунствено, и скверни паметта и подвига на падналите саможертвено за свободата и обединението на България.
1928 г. – Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.
Интересно. 1928 година. Преди няма 100 години. И защо все още не го спазват много от тях?
1941 г. – Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.
Както е прието, за този човек почти всичко в българоезичната версия на Уикипедия ( и не само) е лъжа и клевета. Същият поръчково изискван рефрен кънти безоснователно и бездоказателствено, за сметка на това системно и грантомотивирано не само от българоезичните СМРАД-ове, но и от техните руско-езични федерални "колеги" и либерални СМРАД-ове.
Защо, обаче?
Защото той наистина е осигурил плътна, мощна, системна и безусловна подкрепа на Сталин в изграждането и защитата на суверенитета не само на СССР ("голямата Русия), но и на всички съюзни републики и държави. Той всъщност е "отговорен" за прекратяването на репресиите срещу православните християнски свещеници, и за наказанието на несправедливо и по политически мотиви репресиралите и "престарали се" органи на НКВД. Главно управлявани от Ежов.
Пак той осигурява за СССР това, което е днес е последната сериозна силова защита: проекта за атомната бомба.
Как да не го оплюеш и очерниш?
1949 г. – Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.
1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.
1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.
Защо обаче е открит? И защо тогава?
Защото на 4.09.1974 (преди по-малко от година) е открита построената със съветска помощ АЕЦ Козлудуй. Нещо изключително ценно, важно и нужно не само за енергийната независимост на страната, но и за икономическия суверенитет - за развитието на индустрията и промишлеността, които правят една страна и един народ не само самодостатъчни, но и способни на износ и увеличаване на икономическа, следователно - политическата значимост и мощ на страната и държавата.
Тоест - това е стратегически и държавно-творческо държавно-определящо съоръжение.
И именно затова тогава индустрията на България беше възможна, развита, изнасяща, и осигуряваща не само вътрешните потребности, но и произвеждаща за износ.
И пак именно затова тогава социалистическа България беше в състояние да продава ток на капиталистическа натовска Турция (тогава с 40 и нещо милиона население), която нямаше собствена АЕЦ. САЩ и Великобритания не им бяха построили такава тогава.
Всъщност, сега АЕУЦ в Аккую им строи пак Росатом. И пак именно по силата на изброеното колонизаторът настоява и прилага системни усилия не само да затвори АЕЦ Козлудуй - останалите блокове, но и да забрани изграждането на АЕЦ Белене, и готви затварянето на ТЕЦ-овете на страната. Крайната цел е страната да престане да бъде производител на евтина енергия, да е принудена да купува такава от страните, които са си запазили и доизградили своите енергийни мощности, за да бъдем доунищожени и смачкани така, както се ликвидира вреден дивеч.
Защо обаче това е възможно?
Само заради смазващото количество и значение на скотоподобното население. Има го около всеки от вас.
Толкова за енергийния и производните му суверенитети.
2001 г. – НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.
Още тогава в правителството им имаше и двама министри от БСП. Помните ли?
А от 2005-2009 направо управляваха в триумвират БСП-НДСВ-ДПС.
И това ли забравихте?
Спомнете си го, като тръгнете към "чинията" на връх Хаджи Димитър на събора, който иде. И пак да очаквате социализъм и социална справедливост и човешки правдини от тези хора.
___
Време за размисли, мисли и смисли