Найти в Дзене
Пламен Пасков

20 юли, събития

20 юли, събития от тази дата, но в други времена и земи

791 г. – Българската армия, командвана от княз от Бога Кардам, побеждава ромейската армия, командвана от император Константин VI, в битката при крепостта Маркели (дн. Карнобат).

Карта на битката.
Карта на битката.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристига с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският владетел Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления.

Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“,

императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Княз от Бога Кардам празнува голяма победа – той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор – императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък.
___
Можело, значи.

1402 г. – В Битката при Ангора азиатският емир Тимур разгромява армията на османския султан Баязид I.

Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур (Тамерлан) и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г.
Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур (Тамерлан) и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г.

Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но българите, гърците, сърбите (които участват в битката като турски васали) и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.

Тимур подлага Баязид I на тежко унижение: той е разнасян в клетка, за показ и поругание от тълпите, след което е принуден да лъска чехлите на Тимур всеки ден, да му служи за столче, на което да стъпва, когато се качва на коня си Тимур, а жената на Баязид: Оливера Лазаревич, е принудена да танцува и прислужва гола на Тимур в присъствието на унизения си мъж.

На Баязид I му се наложило в края на земните си дни всяка сутрин да „лъска чепика на господаря на Азия“. Зложелателите го одумвали, че любимата му жена от харема Оливера служела като столче за изправяне на Тимур след сутрешната процедура. (худ. Станислав Хлебовски, 1878 г.)
На Баязид I му се наложило в края на земните си дни всяка сутрин да „лъска чепика на господаря на Азия“. Зложелателите го одумвали, че любимата му жена от харема Оливера служела като столче за изправяне на Тимур след сутрешната процедура. (худ. Станислав Хлебовски, 1878 г.)

Пленен е и малолетния им син Мехмед. Баязид Светкавицата (същият, койо взем главата на Иван Шишман в Никопол) не издържа на това унижение и след 8 месеца умира.

1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Начало на Обсадата на Плевен

Подвигът на редник Егор Жданов от 1-ва стрелкова рота на 12 Астрахански гренадерски полк. Егор Жданов пленява турското знаме на пророка край Долна Митрополия
Подвигът на редник Егор Жданов от 1-ва стрелкова рота на 12 Астрахански гренадерски полк. Егор Жданов пленява турското знаме на пророка край Долна Митрополия
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878).
Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.
Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и
Освобождението на България.
Осман паша (Гаази Осман Нури паша) е османски офицер (мушир), участник в руско-турската война от 1877-1878 година и военен министър (1878-1885).
Осман паша (Гаази Осман Нури паша) е османски офицер (мушир), участник в руско-турската война от 1877-1878 година и военен министър (1878-1885).
Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер) е руски барон, офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877–1878).
Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер) е руски барон, офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877–1878).
Михаил Дмитриевич Скобелев (1843 – 1882) (от руски: Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата. Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877 – 1878). Изключително популярен сред войниците си, наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон.
Михаил Дмитриевич Скобелев (1843 – 1882) (от руски: Михаи́л Дми́триевич Ско́белев) е руски офицер, генерал от пехотата. Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската война (1877 – 1878). Изключително популярен сред войниците си, наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон.
Едуард Иванович Тотлебен (на руски: Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен) е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски, военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
Едуард Иванович Тотлебен (на руски: Эдуа́рд Ива́нович Тотле́бен) е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски, военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878).
„Атака“ край Плевен, 1877-1878, картина на Верещагин.
„Атака“ край Плевен, 1877-1878, картина на Верещагин.
„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880
„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880
Схема на табиите при Плевен от 1877 г.
Схема на табиите при Плевен от 1877 г.
Генерал Юрий Шилдер-Шулднер
Генерал Юрий Шилдер-Шулднер
Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен
Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен
„След атаката. Превързочен пункт край Плевен, 1877-1878“, картина на Верещагин от 1881 г.
„След атаката. Превързочен пункт край Плевен, 1877-1878“, картина на Верещагин от 1881 г.

1878 г. – С указ на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската армия.

Княз Александър Дондуко̀в­-Корса̀ков (на руски: Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и създаването на Княжество България. На 28 януари 2003 година е удостоен е със званието почетен гражданин на Разград.
Княз Александър Дондуко̀в­-Корса̀ков (на руски: Алекса́ндр Миха́йлович Дондуко́в-Корса́ков) е руски княз, офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и създаването на Княжество България. На 28 януари 2003 година е удостоен е със званието почетен гражданин на Разград.
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.
На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със
заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.
На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I, е създадена служба „
Въоръжение“.
Руски императорски комисар Александър Дондуков
Руски императорски комисар Александър Дондуков

"Руските окупатори-поробители" (съгласно "психо-десния сектор") са така. За разлика и от османските "съжители", и от демонократизиращите евро-англосакси. Създават, видите ли с указ българска армия. В България при това. Даже я въоръжават (за своя сметка) и я обучават (пак така).
Де да бяха и сияйните освободители евро-атлантици от Лондонград или поне от Вашингтонск така... Вместо да ни продават завод и хвърчила 1974 година "родени" на 8 кратна цена, заедно с неродения им още завод-производител...Но..."
замълчи, сърце".

1891 г. – На връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) е учредена Българската социалдемократическа партия.

Учредителеният конгрес на Българската социалдемократическа партия е учредително събрание на партията, състояло се на 2 август 1891 (20 юли по стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина, по инициатива на Димитър Благоев.
Учредителеният конгрес на Българската социалдемократическа партия е учредително събрание на партията, състояло се на 2 август 1891 (20 юли по стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина, по инициатива на Димитър Благоев.
Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища. Учредителеният конгрес, наричан още Бузлуджански конгрес, бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в Царство България и началото на организирана партийна дейност за съединяване на социализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология.

1903 г. – Избухва Илинденско-Преображенското въстание.

Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Четата на Михаил Герджиков
Четата на Михаил Герджиков

Подготовка и повод
През май 1903 година Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, в който се излагат средствата на революционната борба и целите за извоюване. Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.
На 20 юни 1903 година ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър
Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите. Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 година или дори за май 1904 година, докогато българската войска да бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.
Въпреки, че революционерите неколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс. Анастас Лозанчев свидетелства за това:

... неколко дни преди да поема гората бех извикан от тогавашния Бълг.[арски] Търговски агент в Битоля [Андрей Тошев], който ми прочете едно писмо от Външното М.[инистерство] во София, с което ни предупреждаваше, че по политически и военни съображения да не се надеваме на никаква помощ от България. Отговорих: – Това не е влизало в нашите сметки. Ний ще действуваме. Решението е взето. Добре беше само да бъде предотвратено Цончевото въстание през 1902 г.[ина]. Това казвам на нашите неприятели, които казват, че въстанието било дирижирано от София. Това не е верно.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) Илинден. Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден).

Избухване
В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба.

Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. – Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг (въстанически окръг „Пелистер“) в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Равносметката от въстанието в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска околии е следната:

19 582 въстаници водят 150 сражения срещу 292 735 турски войници (в пропорция близо 1:15), при обща продължителност на боевете 1146 часа. Загиват или са ранени 747 четници и 3087 турски войници.

Революционните окръзи „Кожух“ и „Беласица“ (солунски окръг), „Огражден“ (струмишки окръг) и „Овче поле“ (скопски окръг) действат отделни чети, а населението не въстава по изрично нареждане на организацията.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решениеята на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища в Странджата, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Въстанието започва в Серския революционен окръг на 27 септември (14 септември) 1903 г. – Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.

Потушаване
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство.
Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

Съвет на войводи : Антон Шипков (вдясно), Сотир Атанасов (в средата), зад него - Илия Карабиберов, 1903 г.
Съвет на войводи : Антон Шипков (вдясно), Сотир Атанасов (в средата), зад него - Илия Карабиберов, 1903 г.
Четата на Васил Чекаларов - костурските войводи, седнали - Чекаларов (ляво) и Пандо Кляшев, а над тях офицерът от българската армия Иван Попов
Четата на Васил Чекаларов - костурските войводи, седнали - Чекаларов (ляво) и Пандо Кляшев, а над тях офицерът от българската армия Иван Попов
Четата на Михаил Чаков (най-вляво) от Велес, 2-ят на 1-ви ред от дясно на ляво е Кръстьо Лазаров, известен като легендарния Кумановски войвода
Четата на Михаил Чаков (най-вляво) от Велес, 2-ят на 1-ви ред от дясно на ляво е Кръстьо Лазаров, известен като легендарния Кумановски войвода
Воеводата Васил Чекаларов по време на окупацията на Клисура, 1903 г.
Воеводата Васил Чекаларов по време на окупацията на Клисура, 1903 г.
Войводата Спиро Олчев от Ресенския регион
Войводата Спиро Олчев от Ресенския регион
Четата на Христо Димитров-Кутруля (отпред с белия каскет)
Четата на Христо Димитров-Кутруля (отпред с белия каскет)
Четата на Ресенския войвода Славейко Арсов (прав в центъра)
Четата на Ресенския войвода Славейко Арсов (прав в центъра)
Третата Велешка чета на войводата Никола Дечев (седнал в центъра), втори отляво - Юлий Цезар Розентал, секретар на четата
Третата Велешка чета на войводата Никола Дечев (седнал в центъра), втори отляво - Юлий Цезар Розентал, секретар на четата
Втората Велешка чета на войводата Никола Дечев (седналият под знамето), преди да навлезе в Македония, Осоговски балкан, март 1903 г.
Втората Велешка чета на войводата Никола Дечев (седналият под знамето), преди да навлезе в Македония, Осоговски балкан, март 1903 г.
Комитите Мингьо (Димитър) Тодев и Кочо (Костадин) Молеров в 1903г.
Комитите Мингьо (Димитър) Тодев и Кочо (Костадин) Молеров в 1903г.
Четите на Тане (Тане Стойчев, най-вляво) и Дзоле (Лазар Стойчев, вторият отляво) от Лерин (Флорина)
Четите на Тане (Тане Стойчев, най-вляво) и Дзоле (Лазар Стойчев, вторият отляво) от Лерин (Флорина)
Четата на войводата Михаил Ганчев (седнал в средата) от Кочанско в 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание
Четата на войводата Михаил Ганчев (седнал в средата) от Кочанско в 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание
Районен съвет на войводите: (от ляво на дясно) Михаил Ганчев, Пандо Шишков, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и Атанас Бабата в 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание
Районен съвет на войводите: (от ляво на дясно) Михаил Ганчев, Пандо Шишков, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и Атанас Бабата в 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание
Пионерното (техническо) отделение на Третата Велешка чета на войводата Никола Дечев (третият на първи ред отдясно наляво). Най-вляво е Юлий Цезар Розентал, секретар на четата
Пионерното (техническо) отделение на Третата Велешка чета на войводата Никола Дечев (третият на първи ред отдясно наляво). Най-вляво е Юлий Цезар Розентал, секретар на четата
Четата на гевгелийския войвода Аргир Манасиев (шестият на първи ред отляво надясно) през 1903 г.
Четата на гевгелийския войвода Аргир Манасиев (шестият на първи ред отляво надясно) през 1903 г.
-34
Воеводите Борис Дрангов (седнал, ляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.
Воеводите Борис Дрангов (седнал, ляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.
Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил, преди началото на Илинденското въстание в 1903 г.
Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил, преди началото на Илинденското въстание в 1903 г.
Войводите от ВМОРО Марко Иванов (дясно) и Манол Розов (седнал) - участници в Илинденското въстание и Македоно-одринското опълчение
Войводите от ВМОРО Марко Иванов (дясно) и Манол Розов (седнал) - участници в Илинденското въстание и Македоно-одринското опълчение
Четник от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), вероятно около Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
Четник от ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация), вероятно около Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
Войводата от ВМОРО Георги Мучитанов (Мучитано) Касапчето от Крушево, Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.
Войводата от ВМОРО Георги Мучитанов (Мучитано) Касапчето от Крушево, Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.
Дебърските войводи от МОО (Македоно-одринската организация) Максим Ненов и Димитър Стефанов Домазетов, Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.
Дебърските войводи от МОО (Македоно-одринската организация) Максим Ненов и Димитър Стефанов Домазетов, Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.
Четата на Митре Пировски от Костурско, 1903 г.
Четата на Митре Пировски от Костурско, 1903 г.
Предконгресна (охранителна) чета, предвождана от Кръстю Българията на лагер в близост до село Алан Кайряк (днес Ясна поляна), имаща за цел да осигури придвижването на делегатите за конгреса на Одринския революционен окръг на ВМОРО в местността “Петрова нива”. 
От ляво на дясно, първи легнали: Михаил Даев, Кръстю Българията, Константин Калканджиев, Христо Караманджуков. 
Втори ред легнали и седящи: Тодор Станков, Никола Славейков, Янко Стоянов, баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара, Велко Думев, неизвестен фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушка над коленете, зад последните двама - Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни. 
Трети ред легнали, седящи и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти пистолета си, зад него Димо Янков (с вдигнат крак), Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, прав зад Стоян кехая Петров), останалите девет - неизвестни, Юни 1903 г.
Предконгресна (охранителна) чета, предвождана от Кръстю Българията на лагер в близост до село Алан Кайряк (днес Ясна поляна), имаща за цел да осигури придвижването на делегатите за конгреса на Одринския революционен окръг на ВМОРО в местността “Петрова нива”. От ляво на дясно, първи легнали: Михаил Даев, Кръстю Българията, Константин Калканджиев, Христо Караманджуков. Втори ред легнали и седящи: Тодор Станков, Никола Славейков, Янко Стоянов, баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара, Велко Думев, неизвестен фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушка над коленете, зад последните двама - Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизвестни. Трети ред легнали, седящи и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти пистолета си, зад него Димо Янков (с вдигнат крак), Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, прав зад Стоян кехая Петров), останалите девет - неизвестни, Юни 1903 г.
-43
Четата на войводата Христо Чернопеев (в центъра, с ръка в пазвата), около 1903 г.
Четата на войводата Христо Чернопеев (в центъра, с ръка в пазвата), около 1903 г.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.

Жертви
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350 хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176- пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България.
Жертвите от турска страна са
5325 войници.

В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители.
На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.

Преки последици от въстанието
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО:

„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие:
Безумно дързък боен зов към империята на султаните;
Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите;
Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят...
Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания...
Въстанието в Битолско и Одринско беше масово.
Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода“

На празника през 1943 година в Битоля, тогава в границите на Царство България, по повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, Анастас Лозанчев заявява:

ВМРО ще има видно место в историята на Българския народ, но на най-видно место ще бъдат Солунските атентати, едно недостижимо по храброст и самопожертвуване дело на шепа смелчаци и на най-високо стъпало, много високо ще стои Илинденското въстание!

Ако сте го прочели, и разбрали, трябва да ви е ясно, че да се възприема днешната частна политическа фирма "ВМРО" на "Краси-трите-тераси" за пряко или каквото и да е продължение на онова ВМРО или ВМОРО е кощунствено, и скверни паметта и подвига на падналите саможертвено за свободата и обединението на България.

1928 г. – Правителството на Унгария издава декрет, съгласно който задължава циганите да приемат постоянно пребиваване и да спазват всички граждански закони.

Интересно. 1928 година. Преди няма 100 години. И защо все още не го спазват много от тях?

1941 г. – Съветският ръководител Сталин създава НКВД, като обединява Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност, и назначава Лаврентий Берия за негов шеф.

Лаврентий Павлович Берия (на руски: Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, на грузински: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е руски революционер, съветски офицер, съветски държавен и политически деец, началник на съветските тайни служби (НКВД) и апарата на милицията. Маршал на Съветския съюз от 1945 г. и герой на социалистическия труд (1943 г.), лишен от тези звания през 1953 г., заместник-председател (1946 – 1953 г.) и първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР (1953 г.), член (1941 – 1944 г.) и заместник-председател на Държавния комитет по отбраната на СССР (1944 – 1945 г.), член на Централния изпълнителен комитет 7-ми мандат, депутат във Върховния съвет на СССР 1-ви – 3-ти мандат, член на ЦК на ВКП (б) (1934 – 1953 г.), кандидат-член (1939 – 1946 г.) и член на Политбюро (1946 – 1953 г.), по произход грузинец.
Лаврентий Павлович Берия (на руски: Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, на грузински: ლავრენტი პავლეს ძე ბერია) е руски революционер, съветски офицер, съветски държавен и политически деец, началник на съветските тайни служби (НКВД) и апарата на милицията. Маршал на Съветския съюз от 1945 г. и герой на социалистическия труд (1943 г.), лишен от тези звания през 1953 г., заместник-председател (1946 – 1953 г.) и първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР (1953 г.), член (1941 – 1944 г.) и заместник-председател на Държавния комитет по отбраната на СССР (1944 – 1945 г.), член на Централния изпълнителен комитет 7-ми мандат, депутат във Върховния съвет на СССР 1-ви – 3-ти мандат, член на ЦК на ВКП (б) (1934 – 1953 г.), кандидат-член (1939 – 1946 г.) и член на Политбюро (1946 – 1953 г.), по произход грузинец.

Както е прието, за този човек почти всичко в българоезичната версия на Уикипедия ( и не само) е лъжа и клевета. Същият поръчково изискван рефрен кънти безоснователно и бездоказателствено, за сметка на това системно и грантомотивирано не само от българоезичните СМРАД-ове, но и от техните руско-езични федерални "колеги" и либерални СМРАД-ове.
Защо, обаче?
Защото той наистина е осигурил плътна, мощна, системна и безусловна подкрепа на Сталин в изграждането и защитата на суверенитета не само на СССР ("голямата Русия), но и на всички съюзни републики и държави. Той всъщност е "отговорен" за прекратяването на репресиите срещу православните християнски свещеници, и за наказанието на несправедливо и по политически мотиви репресиралите и "престарали се" органи на НКВД. Главно управлявани от Ежов.
Пак той осигурява за СССР това, което е днес е последната сериозна силова защита: проекта за атомната бомба.
Как да не го оплюеш и очерниш?

1949 г. – Шестото великото народно събрание избира Васил Коларов за председател на Министерския съвет.

1974 г. – Турската армия окупира Северен Кипър, след военния преврат, организиран от гръцката военна хунта.

1975 г. – Открит е електропроводът, свързващ енергийните системи на Турция и Народна република България.

-46

Защо обаче е открит? И защо тогава?

Защото на 4.09.1974 (преди по-малко от година) е открита построената със съветска помощ АЕЦ Козлудуй. Нещо изключително ценно, важно и нужно не само за енергийната независимост на страната, но и за икономическия суверенитет - за развитието на индустрията и промишлеността, които правят една страна и един народ не само самодостатъчни, но и способни на износ и увеличаване на икономическа, следователно - политическата значимост и мощ на страната и държавата.

Тоест - това е стратегически и държавно-творческо държавно-определящо съоръжение.

И именно затова тогава индустрията на България беше възможна, развита, изнасяща, и осигуряваща не само вътрешните потребности, но и произвеждаща за износ.

И пак именно затова тогава социалистическа България беше в състояние да продава ток на капиталистическа натовска Турция (тогава с 40 и нещо милиона население), която нямаше собствена АЕЦ. САЩ и Великобритания не им бяха построили такава тогава.

Всъщност, сега АЕУЦ в Аккую им строи пак Росатом. И пак именно по силата на изброеното колонизаторът настоява и прилага системни усилия не само да затвори АЕЦ Козлудуй - останалите блокове, но и да забрани изграждането на АЕЦ Белене, и готви затварянето на ТЕЦ-овете на страната. Крайната цел е страната да престане да бъде производител на евтина енергия, да е принудена да купува такава от страните, които са си запазили и доизградили своите енергийни мощности, за да бъдем доунищожени и смачкани така, както се ликвидира вреден дивеч.

Защо обаче това е възможно?
Само заради смазващото количество и значение на
скотоподобното население. Има го около всеки от вас.
Толкова за енергийния и производните му суверенитети.

2001 г. – НДСВ и ДПС подписват политическо споразумение за създаване на коалиция за съвместно управление.

Още тогава в правителството им имаше и двама министри от БСП. Помните ли?
А от 2005-2009 направо управляваха в триумвират БСП-НДСВ-ДПС.
И това ли забравихте?
Спомнете си го, като тръгнете към "чинията" на връх Хаджи Димитър на събора, който иде. И пак да очаквате социализъм и социална справедливост и човешки правдини от тези хора.
___
Време за размисли, мисли и смисли