19 юли, родените на тази дата, но в други времена и земи
1858 г. – Пантелей Ценов, български военен деец († 1926 г.)
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) с батареята си се сражава при Пирот. На 5 март 1886 година съгласно Височайши приказ по Българската армия №33 от 29 ноември 1885 година капитан Ценов е награден с Княжеский орден „Свети Александър“ V степен с мечове.
След войната последователно е назначен за командир на 2-ри, 5-и, 4-и артилерийски полк.
През 1888 г. е произведен в чин майор, през 1892 г. в чин подполковник и през 1896 г. – в чин полковник.
От 1904 г. заема длъжността командир на планинска артилерийска бригада, а от 1906 г. е началник на крепостната артилерия и едновременно с това е инспектор на въоръжението.
На 18 септември 1909 г. е назначен за инспектор на артилерията на мястото на уволнения по собствено желание генерал Никола Рясков, на която длъжност до 15 октомври 1913 г. като през 1910 г. е произведен в чин генерал-майор.
Балкански войни (1912 – 1913)
През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е инспектор на артилерията при щаба на Действащата армия. След демобилизацията на българската армия на 15 октомври 1913 г. по собствено желание се уволнява от армията.
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна област и началник на софийския гарнизон (1916 – 1918). На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември с. г. е уволнен от служба. От 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник.
1878 г. – Петър Ангелов, български военен и революционер († 1923 г.)
Петър Димитров Ангелов, наречен Любен, е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Петър Ангелов е роден на 29 юли 1878 година в Хасково, тогава в Източна Румелия. Завършва подофицерска школа и служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в дейността на Тайните подофицерски братства на Върховния комитет.
През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а през 1903 година е военен инструктор в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.
Петър Ангелов е делегат на конгреса на Петрова нива на 11 юли 1903 година и е определен за войвода на Пиргопулския революционен участък в Странджа. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения в Малко Търновско и разбива турските гарнизони в селата Маджура, Курфоколиба и Инеада.
След потушаването на въстанието се прибира в България и от 14 юни 1904 година е войвода в Паланечко. Четата му е съставена от 25 души, като 14 четници са родени в свободна България. В четата влизат и австриецът Рудолф Голият и чехът Карло Антон Хошек.
На 2 януари 1905 година Петър Ангелов участва на скопския конгрес в село Кнежево.
На втория конгрес на Скопския революционен окръг през ноември 1906 година става нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.
Петър Ангелов участва в Балканската и Междусъюзническата войни в четата на Яне Сандански, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение. За проявена храброст е произведен в офицерски чин през 1913 година. Сражава се и в Първата световна война.
След войните се присъединява към Федералисткото крило и подкрепя проюгославската политика на земеделското правителство на Стамболийски.
Убит е на 9 август 1923 година в София по нареждане на Тодор Александров.
1886 г. – Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.)
Първи братовчед на ген. лейт. Никола Михов и ген. майор Иван Иванов – тримата са потомци на рода Моллови. Личен приятел на Петър Дънов и последовател на учението на Всемирния Учител (един от малкото членове на т. нар. висше софийско общество, за когото е известно, че е бил дъновист.)
Балканска война (1912 – 1913)
След като противоречията между съюзените балкански държави (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя се оказват нерешими с политически и дипломатически средства, започва война между тях. Българската войска мобилизира за няколко дни, начиная от 17 септември 1912 г. с буен, неудържим ентусиазъм, около 600 000 души, от които 350 000 са на фронта със 700 оръдия. Мобилизираните войски на Сърбия, Черна гора и Гърция са общо 295 000 души с 648 оръдия. В българската войска постъпват като доброволци много писатели, художници, скулптори, артисти. В редовете на войската са зачислени и 14 760 души от Македония и Одринска Тракия, които са организирани в дружини и бригади на т.нар. Македоно-Одринско опълчение, с командир генерал-майор Никола Генев.
На 5 октомври 1912 г. започва Балканската война. Поручик Никола Недев се представя в Софийския крепостен батальон и поема командването на 3-та батарея от лекото обсадно отделение. Командир на батальона е подполковник Стефан Славчев. Този артилерийски полк спада към Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), която се насочва и обкръжава Одринската крепост, защитавана от „ферик“ (“железния“) Мехмед Шукри паша. Офицерите от ръководството на Втора армия – генерал-лейтенант Никола Иванов и генерал-майор Георги Вазов, полковник Никола Жеков, майор Иван Вълков и др., както и командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Васил Кутинчев застъпват мнението, че само с открит щурм трябва да се превземе укрепеният Одрин, а не както смята Главното командване (генералите Михаил Савов, Иван Фичев, Радко Димитриев и др.), че Одрин ще капитулира от глад. Този щурм се провежда от наши и сръбски части, с командващ генерал Степан Степанович в Източния сектор от 11 до 13 март 1913 г. под общото командване на генерал-майор Георги Вазов. За негов адютант е назначен поручик Недев. След превземането на неприятелските позиции в този сектор (Маслак, Сапунджилар, Ескикумлек и др.) и на фортовете Яйвазбаба, Айджийолу, Кестенлик и др., Одринската крепост капитулира на 13 март 1913 г. Шукри паша е пленен и е представен на генерал-лейтенант Никола Иванов и на Н.В. цар Фердинанд Първи, а българските полкове минават в церемониален марш пред своите генерали. Този момент е може би един от най-щастливите и неповторими мигове от живота на българските войни в Балканската война, респективно и в живота на поручик Недев. В световната преса са поместени много материали за победата на българската армия, особено по отношение на тактиката, водена от българските командири.
Учение в Брюксел и мобилизация
След завършване на Балканската война Никола Недев отново заминава за Брюксел, за да продължи висшето си образование. Когато започва Първата световна война през 1915 г. капитан Недев се завръща в България, където е назначен за командир на батарея в Шуменския крепостен батальон с командир Петко Вълчанов.
На 1 август 1914 г. Н.В. цар Фердинанд Първи подписва Указ за създаването на Военно-историческа комисия към Щаба на войската. Пред пролетта на 1915 г. капитан Недев е преместен в София и е назначен за подпредседател на тази комисия.
Първа световна война (1914 – 1918)
Първата световна война (тогава наричана (Голяма война) започва през 1914 г. между 2 групировки от държави: Антантата или Съглашението (Франция, Великобритания, Руската империя, Сърбия и др.) и Централните сили или Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и от 14 октомври 1915 г. Царство България). Войната завършва на 3 октомври 1918 г. с капитулация на Централните сили.
На 23 септември 1915 г. в страната е обявена обща мобилизация, а на 14 октомври 1915 г. е обявена война на Кралство Сърбия. Водят се сражения и с френски и английски войски в Македония до края на ПСВ. На 1 септември 1916 г. започва войната ни с Кралство Румъния и с помагащата и Руска империя.
През 1918 г. след пробива в Добро поле и последващото Солунско примирие, на 29 септември 1918 г. Царство България капитулира. Ньойският мирен договор се подписва на 27 ноември 1919 г., а се ратифицира на 9 август 1920 г. Загубите ни при завършване на войната са: 105 000 убити, над 150 000 ранени /от тях 60 000 остават инвалиди/. Материалните разходи за военните действия са 7 млрд лева, а стопанските загуби и дълговете от Ньойския договор – 100 млрд. лева. С началото на мобилизацията през септември 1915 г. капитан Никола Недев е назначен за офицер за поръчки в щаба на 8-ма дивизия в Стара Загора. През започналата война той служи в щаба на същата дивизия, а в боевете при Тутракан командва батарея.
През юли 1916 г. е назначен за командир на новосформираща се гаубична батарея във 2-ри тежък артилерийски полк /с командир полковник Ангел Ангелов/, с който взема участие при операциите в Добруджа. След една тежка операция от апендицит е назначен в бреговата артилерия на гр. Варна.
В края на 1917 г. Недев е назначен за командир на батарея, след което е началник на оперативната секция в 9-та пехотна плевенска дивизия на Дойранските позиции където през 1918 г. завършва войната. Произведен е в чин капитан и като адютант на ген. Владимир Вазов заедно с щаба на дивизията се прибира в Плевен.
1893 г. – Владимир Маяковски, руски поет († 1930 г.)
1898 г. – Херберт Маркузе, германски философ († 1979 г.)
Маркузе е смятан за един от отците на Новата левица и на неомарксистките студентски движения в Германия, Франция и САЩ, развили се през 60-те и 70-те години на ХХ век.
1916 г. – Димитър Списаревски, български военен летец, загинал като камикадзе († 1943 г.)
Родът му е от Кюстенджа. Загива при боен полет, по време на бомбардировките на София през Втората световна война, след като сваля американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран.
Въздушен бой на 20 декември 1943 г.
На 20 декември 1943 г. на височина от 8000 метра групировка от 150 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София. Самолетите са 376-та тежка бомбардировъчна групировка на 15-та въздушна армия на САЩ . Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 36 машини срещу 200 противникови. Противникът е посрещнат от изтребители Bf-109, излетели от летище Божурище и изтребители „Девоатин“, излетели от летище Враждебна. Българският орляк 3/6 от летище Божурище има по списъчен състав 17 изтребителя тип Bf-109G-2. Задачата му е да завърже бой с противниковите изтребители. Орлякът от Враждебна – 2/6, има по списъчен състав 24 изтребителя Девоатин D-520. Задачата му е да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците знаят, че трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата. Тактическите цели са постигнати, формацията е разстроена. В този бой артилерията на ПВО изстрелва 805 снаряда. В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. Българските летци свалят 10 самолета – 3 бомбардировача и 7 изтребителя.
В бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, е записано:
„Либърейтърите“ идват към София откъм Панчарево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина".
При нападението на американската авиация над София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, други 93 са ранени.
Когато започват бомбардировките над София, всяка сутрин пилотът подпоручик Дереков излита със своя самолет тип „Врана“ с окачени на крилата датчици за измерване на температурата, влажността, налягането и други метеорологични показатели, необходими за планирането на полетите. През 1942 г. Дереков е награден с немски железен кръст за храброст за военни заслуги. От ноември 1943 г. е на летище Божурище. При завръщането си от такъв полет на 19 декември 1943 г., при приземяването, удря с крилото на „Враната“ и поврежда опашните кормила на самолет „Месершмит“. Това е самолетът на капитан Списаревски. Списаревски реагира буйно, предизвиква юмручен бой и едва е удържан от саморазправа.
Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище, които трябва на 20 декември 1943 г. да пресрещнат атакуващите бомбардировачи. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Списаревски излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.
Списаревски се откъсва от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, взела курс към София. Взема на прицел една машина, атакува стремително, без да се отклонява от огъня на изтребителното ѝ прикритие. Поразява целта и подпалва бомбардировача. За по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница. Самолетът му е прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители.
Списаревски извършва маневра и нанася таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна.
Самолетът на Списаревски се разбива на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито от местни хора сред отломките. От другата страна на селото падат части от поразеният четиримоторен бомбардировач. До мястото на падането е единствения оцелял от екипажа – опашният стрелец подофицер Робърт Хенри Ренър. Местните хора го отвеждат в кметството. Вместо очакваната от него враждебност той среща човешко отношение и е нахранен.
Има различни свидетелства за тарана. Най-близък очевидец е лейтенант Джон МакЛендън, американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2352 от 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron). Малко след това МакЛендън също е свален и пленен. Той дава следното описание и оценка на действията на поручик Списаревски.
„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша „летяща крепост“ и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния... Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот !"
Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:
„"Българските пилоти бяха по-добре тренирани и по-ожесточени, отколкото всички други, срещу които сме се изправяли”“
Подофицер Робърт Хенри Ренър (24 г., въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:
„Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
За свалянето на четиримоторен тежък бомбардировач на Списаревски са признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно по време на своето лечение в болницата, моли да се види с майката на Списаревски, за да ѝ предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.
Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, от Токио искат подробности за въздушният таран и „торпилата на японците на Балканите“. Немците го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите за да прилагат и те тази тактика. Факт е, че пилотът на следващия български таран, изтребителят Неделчо Бончев благополучно оцелява след като сваля така поредната летящата крепост.
Плененият Макландън ще си спомни:
„Дълго време, всяка нощ, ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е е бил поручик и се е казвал Списаревски.“
___
Време за размисли, мисли и смисли